— Не веднъж, а много пъти се опитвах да ви внуша моите съмнения. Навирах ви ги в ушите, но предпочетохте съветите на други, защото по-добре раздуваха самодоволството ви. Нещата се развиха не както се опасявах, а по-зле. Ако сега не желаете да слушате, сър, кажете и аз ще напусна, а като му дойде времето, ще работя с приемника ви, чието първо действие несъмнено ще бъде да подпише мирен договор.
Стетин го гледаше със зачервени очи, а огромните му юмруци бавно се свиваха и разпускаха.
— Говори, сив плужек. Говори!
— Често съм ви казвал, сър, че не сте Мулето. Можете да управлявате кораби и оръдия, но не и съзнанието на поданиците си. Съзнавате ли, сър, срещу кого се биете? Сражавате се с Фондацията, която никога не е била побеждавана, която е пазена от Плана на Селдън и е предопределена да създаде нова Империя.
— Не съществува никакъв План. Вече не. Така каза Мун.
— Тогава Мун греши. Но дори и да е прав, какво от това? Ние с вас, сър, не сме народът. Мъжете и жените на Калгън и на подчинените му светове вярват непреклонно и дълбоко в Селдъновия план, също като всички жители в този край на Галактиката. Близо четиристотин години история ни учат на факта, че не е възможно да се победи Фондацията. Нито кралства, нито военни диктатури, нито старата галактическа Империя са успели да го сторят.
— Мулето го постигна.
— Точно така, но той беше извън пресмятанията, а вие не. По-лошото е, че хората го знаят. Затова вашите кораби започват битките, опасявайки се, че ще бъдат победени по някакъв неизвестен начин. Нематериалността на Плана виси над главите им, така че те са предпазливи и се оглеждат, преди да нападнат, и си задават прекалено много въпроси. Докато от другата страна същата нематериалност изпълва врага с увереност, отстранява страха, поддържа високия им дух, въпреки началните поражения. И защо не? Фондацията винаги е била побеждавана в началото и винаги е печелила накрая.
А вашият дух, сър? Навсякъде сте стъпили на вражеска територия. Не са нахлули във владенията ви и все още не ги заплашва окупация — и въпреки това сте победен. Не вярвате дори в самата възможност от победа, защото знаете, че тя не съществува.
В такъв случай спрете, иначе ще ви принудят да коленичите. Спрете доброволно и може би ще спасите останките. Разчитахте на метал и мощ и те ви поддържаха, доколкото можеха. Пренебрегвахте съзнанието и духа и те ви изневериха. Сега послушайте съвета ми. Държите човека от Фондацията Хомир Мун. Пуснете го. Изпратете го да се върне на Терминус и той ще отнесе вашето предложение за мир.
Зъбите на Стетин изскърцаха зад стиснатите му пребледнели устни. Но какъв друг избор имаше?
На първия ден от новата година Хомир Мун бързо отлетя от Калгън. Бяха изминали повече от шест месеца, откакто бе напуснал Терминус, и през това време бе избухнала и затихнала една война.
Бе пристигнал сам, но си тръгна придружаван. Бе дошъл като обикновен човек с лични задачи — заминаваше формално неназначен, но въпреки това действителен посланик на мира.
А най-вече се бе променила предишната му загриженост за Втората Фондация. Беше се смял при тази мисъл и си представяше в богати подробности как накрая ще разкрие пред доктор Даръл, пред оня енергичен млад всезнайко Антор, пред всичките…
Той знаеше. Той, Хомир Мун, най-после знаеше истината.
20. „Аз зная…“
Последните два месеца от войната на Стетин не бяха тягостни за Хомир Мун. С необичайния си статут на извънреден посредник той установи, че е център на междузвездните дела — роля, която неволно му се нравеше.
Нямаше повече големи сражения — само няколко случайни сбивания, които не влизаха в сметката — и условията на договора бяха подработени с малки отстъпки от страна на Фондацията. Стетин си запазваше поста, но почти нищо друго. Флотата му бе разформирована; владенията извън метрополията станаха автономни и им бе разрешено да гласуват дали да си възвърнат предишния статус — пълна независимост или конфедерация с Фондацията — както изберяха.
Войната приключи формално на един астероид в звездната система на Терминус — най-старата флотска база на Фондацията. От страна на Калгън подписа Лев Мейрус, а Хомир беше заинтересован наблюдател.
През целия този период не се видя с доктор Даръл, нито с някой от другите. Но това почти не беше от значение. Неговата новина можеше да почака — и при тази мисъл, както винаги, той се усмихна.
Доктор Даръл се завърна на Терминус няколко седмици след деня на победата и същата вечер домът му послужи за сборно място на петимата мъже, които тук преди десет месеца бяха изготвили първите си планове.
Не бързаха да свършат вечерята, после се побавиха с виното, сякаш се колебаеха да заговорят на старата тема.
Джол Турбор беше този, който, взирайки се с едно око в червените дълбини на чашата с вино, промърмори:
— Е, Хомир, както виждам, сега си бизнесмен. Добре се справи с проблемите.
— Аз ли? — изсмя се високо и радостно Мун. Неизвестно защо той от месеци не бе заеквал. — Нямам нищо общо с всичко това. Дело на Аркадия е. Между другото, Даръл, тя как е? Чух, че се връща от Трантор?
— Правилно сте научили — отвърна Даръл спокойно. — Корабът й ще кацне до една седмица. — Изгледа с премрежени очи другите, но се разнесоха само неясни, хаотични възклицания на задоволство. Нищо друго.
— Тогава всичко наистина е свършило — заяви Турбор. — Кой можеше да го предвиди преди девет месеца? Мун ходи на Калгън и се върна. Аркадия беше на Калгън и Трантор и си идва. Водихме война и я спечелихме, Космосът ни е свидетел! Твърди се, че огромните движения на историята могат да се предвиждат, но изглеждаше ли възможно по някакъв начин да се предскаже всичко, което току-що се случи с абсолютната бъркотия за всички, които го преживяхме?
— Глупости! — заяви жлъчно Антор. — Какво ви кара толкова да тържествувате? Говорите, сякаш действително сме спечелили война, докато всъщност печелим дребно сбиване, което послужи само да отвлече вниманието ни от истинския враг.
Настъпи неудобно мълчание, сред което единствено леката усмивка на Хомир Мун внасяше нотка на несъгласие.
Антор удари по перилото на креслото със свит от гняв юмрук.
— Да, имам предвид Втората Фондация. Никой не я споменава и ако преценявам правилно, се полагат всички усилия да не се мисли за нея. Причината е, че измамната атмосфера на победа, която е обгърнала този свят от идиоти, е толкова привлекателна, че се чувствате длъжни да вземете участие в празненството! Тогава подскачайте, премятайте се до стената, потупвайте се по гърбовете и пускайте конфети от прозорците. Вършете, каквото пожелаете, само го изхвърлете от главите си — и когато свършите и отново си възвърнете собствената същност, елате и нека тогава обсъдим проблема, който съществува сега, точно както и преди десет месеца, когато седяхте тук и хвърляхте погледи през рамо от страх пред нещо неизвестно. Нима наистина мислите, че господарите на съзнанието от Втората Фондация са станали по- малко опасни, защото сте победили някакъв глупак, втурнал се в космоса с бойни кораби?
Млъкна задъхан и със зачервено лице.
— Ще изслушате ли мен сега, Антор? Или предпочитате да продължите да играете ролята си на бомбастичен конспиратор? — поде Мун спокойно.
— Кажете си приказката, Мун, — подметна Даръл, — но нека всички се въздържаме от прекалено образни изрази. Много са добри, когато се употребяват на място, но сега ме отегчават.
Хомир Мун се облегна в креслото и внимателно напълни отново чашата си от шишето до лакътя му.
— Бях изпратен на Калгън — започна той, — за да открия каквото успея от архивите в двореца на Мулето. Занимавах се с това няколко месеца. Не търся признание за извършеното. Както вече обясних, получих достъп благодарение на находчивото набъркване на Аркадия. Независимо от това остава фактът, че
