към първоначалните ми познания за Мулето и неговото време, за които твърдя, че не бяха малко, прибавих плодовете на много труд по първични източници, които не са били на разположение на никой друг. Поради това аз имам уникалната възможност да преценя истинската опасност от Втората Фондация, много повече, отколкото нашия раздразнен приятел тук.
— И — изръмжа Антор — каква е преценката ви за опасността?
— Ами, нулева.
Настъпи кратка пауза и Елвет Семик попита с вид на изненада и неверие:
— Искате да кажете, че опасността е нулева?
— Разбира се. Приятели, не съществува Втора Фондация!
Антор бавно притвори клепачи, седеше с пребледняло и безизразно лице.
Мун продължи, вниманието на всички беше съсредоточено върху него и това му се нравеше.
— И нещо повече, никога не е съществувала!
— Върху какво — попита Даръл — основавате изненадващото си заключение?
— Отричам да е неочаквано — отвърна Мун. — На всички ви е известна историята как Мулето е търсил Втората Фондация. Но какво знаете за интензивността на издирването — за неговата целенасоченост? Той е имал на свое разположение огромни ресурси и не ги е пестил. Бил е изключително целеустремен и не е успял. Не е била намерена Втора Фондация.
— Едва ли би могло да се очаква да я открият — изтъкна Турбор неспокойно. — Тя разполага със средства за защита срещу любознателни умове.
— Дори и когато любознателният ум е съзнанието на мутант като Мулето? Мисля, че не е така. Но сигурно не смятате, че ще ви предам същността на петдесет тома доклади за пет минути. Според условията на договора след време те всички ще станат част от историческия музей на Селдън и ще можете напълно свободно и без да бързате да правите анализи също като мен. Ще намерите заключението му изразено ясно, а аз вече ви осведомих за него. Няма и никога не е имало Втора Фондация.
— Тогава какво е спряло Мулето? — намеси се Семик.
— О, Галактико, какво предполагате вие, че го е въздържало? Смъртта — тя ще спре и всички нас. Най- голямото суеверие на века е, че Мулето е бил възпрепятстван насред завоевателната му кариера от някакви загадъчни същества, по-висши дори от него самия. Това е резултат от факта, че на всичко се гледа през погрешен фокус.
Вярно, никой в Галактиката не е могъл да не знае, че Мулето е бил ненормален както физически, така и умствено. Умрял е на тридесет и няколко години, защото непригодното му тяло не е могло повече да поддържа скърцащата машина. В продължение на няколко години преди смъртта си той е бил инвалид. При най-добро здраве би бил не повече от твърде слаб човек. Добре, тогава. Завладял е Галактиката и следвайки нормалния ход на природата, е починал. Цяло чудо е, че е издържал толкова дълго и така успешно. Приятели, написано е съвсем ясно. Трябва единствено да проявите търпение. Достатъчно е само да се опитате да погледнете на всичко през нов фокус.
— Добре, нека да опитаме, Мун — каза замислено Даръл. — Ще бъде интересен опит и ако не друго, поне ще помогне да смажем мислите си. А обработените хора, чиито енцефалограми Антор ни донесе преди почти една година, какво ще кажете за тях? Помогнете ни да ги видим през нов фокус.
— Лесна работа. На каква възраст е енцефалографския анализ? Или да поставим въпроса по друг начин — доколко развито е изучаването на невронните вериги?
— В това отношение сме в началото. Признавам — рече Даръл.
— Точно така. В такъв случай доколко можем да бъдем сигурни в тълкуването на онова, което чувах двамата с Антор да наричате плато на Тампер? Имате вашите теории, но доколко сте сигурни. Достатъчно, за да ги смятате за твърда основа на съществуването на могъща сила, за която всички доказателства са отрицателни? Винаги е лесно да се обяснява неизвестното, като се постулира някаква свръхчовешка и произволна воля.
Напълно човешко явление. През цялата история на Галактиката е имало случаи, когато изолирани планетни системи са се връщали към варварство, и какво сме научили за тях? Във всеки от тези случаи такива варвари са приписвали неразбираемите за тях природни сили — бури, епидемии, суши — на разумни същества, по-мощни и деспотични от хората.
Струва ми се, че това се нарича антропоморфизъм, и в този смисъл ние още сме варвари и даже това ни удовлетворява. Понеже знаем твърде малко за науката за разума, отдаваме всичко, което не ни е известно, на супермени — в конкретния случай от Втората Фондация, като се основаваме на намеците, подхвърлени от Селдън.
— Охо — прекъсна го Антор, — значи все пак се сетихте за Селдън. Мислех, че сте го забравили. Именно Селдън е казал, че съществува Втора Фондация. Вкарайте това във фокуса.
— А вие познавате ли всички цели на Селдън? Известно ли ви е какви необходимости са диктували изчисленията му? Втората Фондация може да е била твърде нужно плашило с оглед на крайно специфична цел. Как победихме Калгън, например? Какво писа в последната си поредица от статии, Турбор?
Турбор размърда едрото си тяло.
— Да, разбирам накъде избивате. Към края бях на Калгън, Даръл, и беше съвсем ясно, че духът на планетата е невероятно нисък. Преглеждах старите им новини и… ами, те са очаквали, че ще бъдат победени. Всъщност били са напълно обезкуражени от мисълта, че накрая Втората Фондация ще се намеси — на страната на Първата, естествено.
— Точно така — потвърди Мун. — Бях там през цялото време на войната. Казах на Стетин, че няма Втора Фондация, и той ми повярва. Чувстваше се в безопасност. Но нямаше начин да се накарат хората внезапно да престанат да вярват повече в нещо, в което са били убедени през целия си живот. Така че митът послужи на много полезна цел в Селдъновата космическа игра на шах.
Антор внезапно отвори очи и се вгледа злъчно в изражението на Мун.
— Аз твърдя, че лъжете!
Хомир пребледня.
— Смятам, че не трябва да приемам, а още по-малко да отговарям на подобно обвинение.
— Казвам го без намерение да ви обидя лично. Принуден сте да ни мамите, не го съзнавате. Но въпреки това лъжете.
Семик сложи костеливата си ръка върху рамото на младия мъж.
— Поемете си дъх, младежо!
Антор се отърси не особено кротко от него и продължи:
— Губя търпение с вас. Този човек съм го виждал не повече от пет-шест пъти в живота си и въпреки това намирам промяната у него за невероятна. Вие останалите го познавате от години, но не й обръщате внимание. Човек може да полудее. Нима наричате мъжа, когото слушате, Хомир Мун? Той не е онзи Хомир Мун, когото аз познавам.
Настъпи всеобщо объркване и сред него се надигна гласът на Мун.
— Твърдите, че съм измамник?
— Може би не в обикновения смисъл — надвика шума Антор, — но въпреки това сте лъжец. Млъкнете всички! Настоявам да ме изслушате!
Подчини ги със зловещата си гримаса.
— Спомня ли си някой за Хомир Мун като мен — за съсредоточения в себе си библиотекар, който никога не говореше без явно смущение, за човека с напрегнат и нервен глас, който заекваше при произнасяне на несигурните си изречения? Нима този човек ви звучи като него? Той говори плавно, самоуверен е, пълен е с теории и, по дяволите, не заеква! Същата личност ли е?
Дори Мун изглеждаше объркан и Пелеас Антор продължи:
— Е, ще го подложим ли на проверка?
— Как? — попита Даръл.
— Вие ли питате как? Съществува очевиден начин. Нали имате енцефалографските му графики от преди десет месеца? Направете нови и ги сравнете. — Посочи към смръщения библиотекар и продължи яростно: — И нека само посмее да откаже да се подложи на анализ!
— Не възразявам — отвърна Мун предизвикателно. — Аз съм същият човек, който винаги съм бил.
— В състояние ли сте вие да го знаете? — подхвърли Антор презрително. — Ще отида и по-далеч. Нямам
