Фондация е имала вече пет години, за да се подготви. Не зная как са се приготвили, но ако имат агенти на Калгън? Ако в мислите ми съществува знанието за местоположението на Втората Фондация, те могат да го открият. Тогава е вероятно животът ми да не бъде повече в безопасност, а аз много го обичам. Даже при такава незначителна и далечна възможност предпочитам да постъпвам предпазливо. Затова никой освен теб не знае за Звездокрай и ти го научи едва след като бяхме вече в космоса. Дори при това положение съществува въпросът за екипажа. — Чанис отново се усмихваше иронично, явно напълно овладял положението.
Ръката на Притчър се отдръпна от бластера и за миг той бе обзет от неясно безпокойство. Какво му бе попречило да действа? Какво го бе вдървило? Имаше време, когато беше непокорен, заобикалян при повишенията капитан от търговската империя на Първата Фондация, когато той, а не Чанис, щеше да извърши подобно бързо и дръзко действие. Беше ли прав Мулето? Нима неговият контролиран разум беше дотолкова обзет от послушание, че да се лиши от инициатива? Усети как засилващото се униние го завлича в странна отпадналост.
— Добре изработено! — каза той — Но в бъдеще ще се съветваш с мен, преди да вземаш подобни решения.
Вниманието му привлече мигаща сигнална светлина.
— От машинното отделение е — подхвърли небрежно Чанис. — Загряха с петминутно предупреждение и ги помолих да ме уведомят, ако има някакви нередности. Ще пазиш ли крепостта?
Притчър кимна, без да продума, и сред внезапно връхлетялата го самота се замисли за бедите на наближаващите петдесет години. На екрана за външно наблюдение имаше редки звезди. Центърът на Галактиката се замъгли от единия край. Какво ли щеше да е, ако беше свободен от влиянието на Мулето…
Но при тази мисъл той се ужаси.
Главният инженер Хъкслани изгледа строго младия мъж без униформа, който се държеше с увереността на флотски офицер и изглежда притежаваше власт. Хъкслани като професионален флотски човек от дните, в които устата му миришеше мляко, обикновено бъркаше властта с отличителните знаци.
Но Мулето бе назначил този човек и, разбира се, Мулето имаше последната дума. Единствената при това. Той не го оспори дори в подсъзнанието си. Контролът на чувствата стигаше надълбоко.
Хъкслани подаде малкия свален предмет на Чанис, без да каже нито дума. Чанис го вдигна и се усмихна чаровно.
— Вие сте човек на Фондацията, нали, шефе?
— Да, сър. Преди Първия Гражданин да я поеме, служих осемнадесет години във флота на Фондацията.
— Във Фондацията ли сте учили за инженер?
— Квалифициран техник първи клас — Централен институт на Анакреон.
— Много добре. И намерихте това в комуникационната верига, там, където ви казах да търсите?
— Да, сър.
— Трябваше ли да е там?
— Не, сър.
— Какво е то?
— Хиперустройство за следене, сър.
— Не е достатъчно. Аз не съм от Фондацията. Какво представлява?
— Устройство, което позволява корабът да бъде проследен през хиперпространството.
— С други думи, можем да бъдем наблюдавани навсякъде.
— Да, сър.
— Добре. Май е скорошно изобретение, а? Беше разработено в един от изследователските институти, създадени от Първия Гражданин, нали?
— Мисля, че е така сър.
— И все пак е тук. Любопитно.
В продължение на няколко секунди Чанис прехвърля равномерно хиперустройството от ръка в ръка. После внезапно го подаде.
— Вземете го и го поставете обратно, точно където сте го намерили и точно в същото положение. Разбрахте ли? След това забравете за инцидента. Напълно!
Главният инженер потисна почти автоматичното козируване, извърна се и излезе.
Корабът скачаше през Галактиката, а пътят му представляваше пунктирана линия с големи промеждутъци между звездите. Тиретата, за които става дума, бяха оскъдните интервали от десет до шестдесет светлинни секунди, прекарани в нормалното пространство, а помежду им се простираха пролуки от сто и повече светлинни години, които обозначаваха „скоковете“ през хиперпространството.
Бейл Чанис седеше пред пулта за управление на Лещата и докато я съзерцаваше, отново изпита неволен пристъп почти на обожание. Той не беше човек на Фондацията и за него взаимодействието на сили при завъртането на копче или прекъсването на контакт не представляваше втора природа.
Макар че Лещата не би отегчила дори човек от Фондацията. В невероятно компактното й тяло имаше достатъчно електронни вериги, за да определят безпогрешно местоположението на сто милиона отделни звезди и точното им взаимно разположение. И сякаш това не беше постижение само по себе си, тя беше способна още да трансформира всяка дадена част от галактичното поле, по която и да е от трите пространствени оси или да го върти около центъра му.
Именно поради това Лещата бе извършила почти революция в междузвездните пътешествия. В ранните дни на полети сред звездите изчисляването на всеки „скок“ през хиперпространството изискваше тежък труд за ден или седмица, а по-голямата част от работата се състоеше в повече или по-малко стриктно определяне на „положението на кораба“ в галактичната координатна система. Основно това означаваше точното наблюдение на три много отдалечени една от друга звезди, чието положение спрямо производната тройна нула3 на Галактиката бе известно.
И именно в думата „известно“ е уловката. За всеки, който познава добре звездното поле от определена изходна точка, звездите са толкова индивидуални, колкото и хората. Но когато прескочиш десет парсека, не може да познаеш дори собственото си слънце. Възможно е то дори да не се вижда.
Разбира се, отговорът беше в спектралния анализ. В продължение на векове главната цел на междузвездното инженерство беше анализът на „светлинния подпис“ на все повече звезди с все повече подробности.
С тези постижения и все по-голямата точност на самите „скокове“ бяха възприети стандартни маршрути за пътуване из Галактиката и междузвездните полети се превръщаха все повече от изкуство в наука.
Въпреки това, дори по времето на Фондацията с подобрени изчислителни машини и нов метод за механично сканиране на звездното поле за известни „светлинни подписи“, понякога отнемаше дни да се локализират три звезди и след това да се изчислят местоположения в райони, неизвестни допреди на пилота.
Лещата промени всичко това. Първо на нея й беше необходима само една звезда. От друга страна, дори космически новак като Чанис можеше да работи с нея.
Според изчисленията за „скокове“ в момента най-близката по-едра звезда беше Винстори и на екрана за външно наблюдение действително беше центрирана една ярка звезда. Чанис се надяваше, че тя е Винстори.
Екранът на Лещата беше поставен направо до екрана за външно наблюдение и Чанис внимателно набра с пръсти координатите на Винстори. Съедини едно реле и звездното поле светна. В него, също в центъра, имаше блестяща звезда, но в друго отношение двете сякаш нямаха връзка. Чанис регулира Лещата по оста и увеличи образа на полето, докато фотометърът показа, че звездите в двата центъра имат еднакъв блясък.
После потърси на визиекрана втора звезда с достатъчен блясък и намери подобна на нея върху екрана на полето. Бавно завъртя екрана до аналогично ъглово отклонение. Изкриви уста и с гримаса отхвърли резултата. Отново завъртя, докара в позиция втора, после трета звезда. И тогава се ухили. Работата стана.
