Решителният й вид не му даваше основания за съмнение.
— Целият ни разговор сега, по време, когато би трябвало да съм в леглото и да спя — продължи Бранно — беше замислен така, че да те накара да ми повярваш. Искам да знаеш, че проблемът за Втората фондация, който се постарах ти да очертаеш, ми дава достатъчно основания да спра мозъка ти без съд.
Тривайз се понадигна от мястото си.
Бранно спокойно изрече:
— О, недей да правиш каквото и да било. Аз съм само една стара жена, както несъмнено си мислиш в момента, но преди да ме докоснеш, ще бъдеш мъртъв. Ние сме под наблюдението на моите хора, глупави младежо.
Тривайз седна и каза леко разтреперан:
— Говорите безсмислици. Ако вярвахте, че Втората фондация съществува, не бихте приказвали за това така свободно. Нямаше да се изложите на опасностите, на които казвате, че се излагам аз.
— В такъв случай очевидно схващаш, че имам малко повече здрав разум от теб. С други думи, ти вярваш, че Втората фондация съществува, и въпреки това говориш свободно за нея, понеже си глупав. Аз вярвам, че тя съществува и също говоря свободно, но само понеже съм взела предпазни мерки. Тъй като изглежда си чел внимателно историята на Аркади, може би ще си спомниш как тя разказва за изобретеното от баща й „ментално статично устройство“. То служи като щит срещу онзи вид ментална сила, която Втората фондация притежава. Устройството все още съществува и дори е било доусъвършенствано в най-строга тайна. Тази къща сега е относително добре защитена срещу подслушване. Ако вече си ме разбрал, нека ти обясня какво трябва да направиш.
— Какво?
— Трябва да откриеш дали това, което двамата с теб мислим, наистина е така. Дали Втората фондация все още съществува и ако съществува, къде. Което означава, че ще се наложи да напуснеш Терминус и да отидеш и аз не знам къде — даже накрая да се окаже, както по времето на Аркади, че Втората фондация съществува сред нас. Това означава също, че няма да се върнеш, докато не научиш нещо, което да ни кажеш; а ако нямаш какво да ни кажеш, не ще се върнеш никога и населението на Терминус ще остане с един глупак по-малко.
Тривайз усети, че губи дар слово.
— Как, в името на Терминус, мога да ги търся, без това да стане ясно? Те просто ще намерят начин да ме убият и вие нищо няма да разберете.
— Тогава недей да ги търсиш, наивно дете. Търси нещо друго. Търси нещо с цялата си душа и ум и ако, междувременно, се натъкнеш на тях, понеже те няма да си дадат труда да ти обърнат внимание, добре! В такъв случай ще ни изпратиш информацията по защитена и кодирана хиперчестота, а след това като награда можеш да се върнеш.
— Предполагам, че имате нещо предвид за това какво да търся.
— Разбира се, че имам. Познаваш ли Янов Пелорат?
— Никога не съм чувал за него.
— Утре ще го видиш. Той ще ти каже какво ще търсите и ще потегли с теб с един от най-съвършените ни кораби. Ще бъдете само двамата, понеже е предостатъчно да рискуваме двама души. И ако някога се опиташ да се върнеш, без да ни удовлетвориш с информацията, която искаме, ще те издухаме от космоса, преди да си дошъл и един парсек от Терминус. Това е всичко. Разговорът приключи.
Бранно стана, погледна голите си ръце и бавно намъкна ръкавиците си. Обърна се към вратата и през нея влязоха двама въоръжени стражи. Отстъпиха встрани, за да й направят път. На вратата тя се обърна.
— Вън също има охрана. Недей да правиш нищо, което би я обезпокоило, иначе ще ни спестиш всички грижи около твоето съществуване.
— Тогава вие също ще загубите изгодите, които мога да ви донеса — рече Тривайз, като положи известно усилие думите му да прозвучат нехайно.
— Бихме поели този риск — заяви Бранно с невесела усмивка.
8
Отвън я чакаше Лионо Кодел.
— Чух всичко, кмете. Бяхте изключително търпелива.
— И съм изключително уморена. Мисля, че тоя ден имаше седемдесет и два часа. Отсега нататък ти поемаш нещата.
— Ще го сторя, само ми кажете имаше ли наистина ментално статично устройство в къщата?
— О, Кодел — с отегчение рече Бранно, — ти го знаеш по-добре от мен. Какъв шанс съществуваше някой да ни наблюдава? Можеш ли да си представиш, че Втората фондация следи всичко, навсякъде и винаги? Не съм романтична като младия Тривайз; той би могъл да си го мисли, но не и аз. А даже и да е тъй, даже ако очите и ушите на Втората фондация са навсякъде, нямаше ли присъствието на едно МСУ да ни издаде веднага? Нямаше ли неговото използване да й покаже, че срещу нейните сили съществува защита — щом открият район, който е ментално непрозрачен? Не е ли тайната на този щит — докато не сме се подготвили напълно да го използваме с цялата му мощност — нещо, което струва не само повече от Тривайз, но и от нас двамата с теб? И въпреки това…
Седяха в колата, Кодел шофираше.
— И въпреки това… — каза той.
— И въпреки това какво? — сепна се Бранно. — А, да. И въпреки това този млад човек е интелигентен. Нарекох го глупак може би половин дузина пъти, за да го държа там, където му е мястото, но той не е глупак. Млад е, чел е прекалено много романи от Аркади Даръл и те са го накарали да мисли, че Галактиката е такава и онакава… Но има бърза интуиция и ще бъде жалко да го загубим.
— Значи сте сигурна, че ще го загубим?
— Напълно — тъжно отвърна Бранно. — Въпреки всичко така е по-добре. Нямаме нужда от млади романтици, които в заслепението си да застрашат и евентуално да разбият онова, дето е било градено с години. Освен това той ще послужи за определена цел. Положително ще привлече вниманието на Втората фондация — естествено ако приемем, че тя съществува и наистина се интересува от нас. Докато е заета с него, може би ще ни пренебрегва. Може би дори ще спечелим нещо повече от щастието да бъдем пренебрегнати. Надяваме се да се издадат неволно чрез обсебеността си с Тривайз и да ни дадат възможност и време да обмислим контрамерки.
— Значи Тривайз ще привлече гърма.
Устните на Бранно се извиха в подобие на усмивка.
— Ето метафората, която търсех. Той е нашият гръмоотвод, дето ще поеме удара и ще ни защити.
— А този Янов Пелорат, който също ще бъде на пътя на светкавицата?
— И той може да пострада. Няма как да го избегнем.
Кодел кимна.
— Е, вие знаете какво е казал Салвор Хардин. „Никога не оставяй чувството си за морал да ти пречи да вършиш онова, което трябва.“
— В тоя момент нямам чувство за морал — промърмори Бранно. — Имам чувство за умора до смърт. И още нещо, бих могла да изброя сума ти хора, които предпочитам да загубя вместо този Голан Тривайз. Той е такъв хубав младеж. И естествено го съзнава — последните й думи се сляха, понеже тя затвори очи и задряма.
III. ИСТОРИКЪТ
9
Янов Пелорат беше белокос и лицето му в спокойно състояние, а то рядко биваше друго, изглеждаше безизразно. Беше среден на ръст и на тегло, склонен да се движи без да бърза и да говори отмерено.
