животни.
Тривайз поразмишлява над това и поклати глава.
— Не разбирам какво имате предвид.
На лицето на Пелорат се появи краткотрайно раздразнение. Той се прокашля и заяви:
— Някога на Терминус не е имало хора. Предполагам, че знаеш това?
— Разбира се — нетърпеливо отвърна Тривайз. Внезапното използване на педагогически тон от страна на Пелорат го подразни.
— Чудесно. То важи и за всички останали светове. Анакреон, Сантани, Калган… За всички. По някое време в миналото те са били основани. Хората са дошли на тях от другаде. Дори и на Трантор. В продължение на двадесет хиляди години той може да е бил столица, но не и преди това.
— А какво е бил преди това?
— Пуст! Поне откъм хора.
— Не е много за вярване.
— Но е истина. Старите записи го доказват.
— Откъде са дошли тогава хората, които първи са открили Трантор?
— Никой не е сигурен. Има стотици планети, които претендират, че са били населени още в неясните мъгли на античността и чиито жители разправят фантастични историйки за естеството на първото пристигане на човеците. Историците са склонни да пренебрегват тия неща и да размишляват по „въпроса за произхода“.
— Това пък какво е? Никога не съм чувал за него.
— Не ме изненадва. Сега не е особено популярен исторически проблем, но по време на разпадането на Империята е имало период, когато този въпрос е предизвиквал определен интерес сред интелектуалците. Салвор Хардин го споменава накратко в мемоарите си. Това е проблемът за идентификацията и локализацията на единствената планета, откъдето е започнало всичко. Ако погледнем назад във времето, човечеството ще се стече от основаните напоследък светове към по-старите, към още по-старите, докато накрая не се концентрира в един-единствен — в първичния свят.
Тривайз моментално съзря очевидния недостатък на този аргумент.
— Не е ли възможно да е имало много първични светове?
— Разбира се, че не. Всички човешки същества по цялата Галактика са от един и същ вид. Един и същ вид не може да произлиза от повече от една планета. Това е съвършено невъзможно.
— Откъде знаете?
— Първо… — Пелорат докосна палеца на лявата си ръка с този на дясната, но после изглежда поразмисли над онова, което неизбежно щеше да се обърне в дълго и заплетено изложение. Отпусна надолу ръце и каза с подчертана тържественост:
— Скъпи приятелю, давам ти честната си дума.
Тривайз направи официален поклон и рече:
— Не съм и помислял да се съмнявам, професор Пелорат. Тогава нека приемем, че има само една първична планета, но не е ли възможно да съществуват стотици, които да си оспорват тази чест?
— Не просто е възможно, ами наистина е така. Въпреки това всичките им претенции са неоснователни. Нито една от тия стотици планети, които претендират за приоритет не показва и най-малка следа от предхиперпространстственото общество, да не говорим за следа на човешка еволюция от предхождащи човека организми.
— Тогава излиза, че има първична планета, но по някаква причина тя не претендира за това?
— Попадна право в целта.
— И вие се каните да я търсите?
— Двамата ще я търсим. Това е нашата мисия. Кмет Бранно е уредила всичко. Ти ще пилотираш нашия кораб до Трантор.
— До Трантор? Че тя не е първичната планета, вие сам го казахте преди малко.
— Разбира се, че не е Трантор, а Земята.
— Тогава защо да не пилотирам кораба към Земята?
— Изглежда не съм бил достатъчно ясен. Земята е име от легендите, свято пазено в древни митове. Значението му не ни е известно със сигурност, но е удобно да се използва тази дума като синоним за „първичната планета на човешкия род“. Коя обаче планета в реалния космос е тази, дето ние наричаме „Земя“, не се знае.
— Дали на Трантор ще го знаят?
— Определено се надявам там да получа информация. Трантор притежава Галактическата библиотека, най-голямата в цялата система.
— Тази библиотека сигурно е била преровена от хората, които са се интересували от „въпроса за произхода“ по време на Първата Империя.
Пелорат замислено кимна.
— Да, но може би недостатъчно добре. Научил съм много неща по „въпроса за произхода“, които вероятно имперците от преди пет века не са знаели. Разбираш ли, бих могъл да претърся старите записи с по-добри методи. Отдавна си мисля за това и имам наум една отлична възможност…
— Предполагам, че сте казали всичко туй на кмет Бранно и тя го е одобрила?
— Да го е одобрила? Скъпи приятелю, тя изпадна в екстаз. Каза ми, че Трантор със сигурност е мястото, където ще открия онова, което искам да науча.
— Несъмнено — измърмори Тривайз.
Това бе част от среднощните му размишления. Кмет Бранно го пращаше да узнае каквото може за Втората фондация. Изпращаше го с Пелорат, така че да прикрие реалната си цел с престореното издирване на Земята — задача, която може да го отведе навсякъде в Галактиката. Прикритието наистина беше идеално и той се възхити на изобретателността на кмета.
Но Трантор? Какъв смисъл имаше в това? Веднъж да стъпят на Трантор, Пелорат ще открие пътя към Галактическата библиотека и повече няма да излезе отвътре. С тия безкрайни купища книги, филми и записи, с неизброимите компютризации и символни представяния той сигурно никога няма да поиска да си тръгне.
И в добавка…
По времето на Мулето Еблинг Майс бе отишъл веднъж на Трантор. Историята твърдеше, че там той открил местоположението на Втората фондация и умрял, преди да може да го разгласи. Само че после Аркади Даръл бе направила същото и бе сполучила да я локализира. Местоположението, открито от нея, било на самия Терминус и тук гнездото на хората от Втората фондация било пометено. Където и да се намираше сега Втората фондация, а тя можеше да е навсякъде, какво повече би могъл да съобщи Трантор? Ако търси Втората фондация, по-добре да иде където и да е другаде, освен на Трантор.
И в добавка…
Той не знаеше какви са по-нататъшните планове на Бранно, но не бе в настроение да й прави услуги. Бранно била изпаднала в екстаз от идеята за пътуване до Трантор, така ли? Добре, щом Бранно го иска, те няма да идат там! Навсякъде другаде, но не и на Трантор!
И когато нощта вече преваляше към утрото, изтощен, Тривайз най-накрая потъна в често прекъсвана дрямка.
11
Денят след арестуването на Тривайз бе добър за кмет Бранно. Величаеха я далеч повече, отколкото заслужаваше, и инцидентът не бе споменат нито веднъж.
Въпреки това тя добре разбираше, че Съветът скоро ще се окопити от обхваналата го парализа и въпросът ще бъде повдигнат. Налагаше се да действа бързо, така че отхвърли настрана множество други дела и подгони нещата около Тривайз.
В момента, когато Тривайз и Пелорат дискутираха за Земята, Бранно се срещна със съветника Мун Ли Компор в кметската канцелария. Докато той се настаняваше, абсолютно спокоен, пред бюрото й, тя още веднъж го прецени наум.
