— Какво значи туй? Само, моля те, не ми го обяснявай, ако ще трябва да се впуснеш нашироко във физиката. Бих приел честната ти дума както ти вчера прие моята относно единствеността на човешкия вид и на първичната планета.
— Нека опитаме, професор Пелорат. През всичките хилядолетия на космически полети ние сме разполагали с химически двигатели, йонни двигатели, суператомни двигатели, а те до един са обемисти. Старата военна флота на Империята е имала кораби, дълги по петстотин метра, жилищното пространство в които е било колкото в някой малък апартамент. За щастие, през вековете на своето съществуване, поради липсата на материални ресурси, Фондацията се е специализирала в миниатюри-зацията. Този кораб представлява връх в това отношение. Той използва антигравитацията, а устройството, което осигурява тази възможност, на практика не отнема ни-какво пространство, защото е вградено в самия корпус. Ако не беше тъй, все още щяхме да се нуждаем от хиператомни…
Един служител от сигурността се приближи до тях.
— Ще трябва да потеглите, джентълмени!
Небето просветляваше, макар до изгрева да имаше още половин час. Тривайз се огледа.
— Натоварен ли е багажът ми?
— Да, съветник, ще намерите кораба изцяло оборудван.
— Предполагам, че с дрехи, които не отговарят нито на моите размери, нито на моите вкусове.
Служителят съвсем неочаквано се усмихна почти по момчешки.
— Мисля, че ще отговорят — рече. — Последните тридесет-четиридесет часа кметът ни накара да работим извънредно и ние плътно се придържахме към вашия стил. Нямаше проблеми с парите. Слушайте — и той се огледа, сякаш да се увери, че никой не е забелязал внезапното му сближаване с тях, — двамата сте големи късметлии. Най-добрият кораб в света. Напълно оборудван с изключение на оръжието. Направо сте обрали каймака.
— Вероятно каймакът понакиселява — каза Тривайз, — Е, професоре, готов ли сте?
— Щом имам това, готов съм — отвърна Пелорат и повдигна нещо като квадратна вафла със страна около двадесетина сантиметра в калъфче от сребриста пластмаса. Тривайз изведнъж се сети, че Пелорат я бе държал, откакто бяха напуснали дома му, местейки я от една ръка в друга, без и за миг да я оставя някъде, дори когато спряха за кратко похапване.
— Какво е това, професоре?
— Моята библиотека. Индексирана по теми и първоизточници, успях да я натикам цялата в една- единствена вафла. Ако мислите, че този кораб е чудо, какво ще кажете за подобна вафла? Цяла библиотека! Всичко, което съм събрал! Удивително! Удивително!
— Ясно — отвърна съветникът, — наистина сме обрали каймака.
15
Тривайз се дивеше на вътрешността на кораба. Пространството бе използвано много изобретателно. Имаше склад с храна, дрехи, филми и игри. Имаше тренировъчна зала, всекидневна и две почти еднакви спални.
— Тази — каза Тривайз, — трябва да е вашата, професоре. Във всеки случай тук виждам FХ четец.
— Хубаво — рече със задоволство Пелорат. — Какво магаре съм бил да избягвам космическите полети. Бих могъл да живея така, драги ми Тривайз, в пълно задоволство.
— По-просторно е, отколкото очаквах — с удоволствие заяви съветникът.
— И казваш, че двигателите всъщност са вградени в корпуса?
— Най-малко контролните устройства. Няма защо да съхраняваме гориво или да го използваме незабавно. Ще употребяваме фундаменталните енергийни запаси на Вселената, така че горивото и двигателите са изцяло отвън — той махна неопределено с ръка.
— Добре, но сега се сещам… ами ако нещо се развали?
Тривайз сви рамене.
— Обучаван съм в космическа навигация, но не на тези кораби. Опасявам се, че ако нещо, свързано с гравитиката, се развали, няма да мога нищо да направя.
— А ще можеш ли да караш този кораб? Да го пилотираш?
— И аз се чудя.
Пелорат продължи с въпросите:
— Не мислиш ли, че корабът може да е автоматизиран? Дали не сме само пасажери? Може би от нас се очаква просто да седим тук.
— Такива неща има на фериботите между планетите и космическите станции в една звездна система, но никога не съм чувал за автоматизирани хиперпространствени пътувания. Във всеки случай не на такива разстояния.
Огледа се още веднъж и усети как и в него се надига напрежение. Да не би тая стара вещица да го е подредила чак до такава степен? Дали Фондацията не е автоматизирала и междузвездните пътувания и той да бъде изтърсен на Трантор напълно против волята си, без да може да стори нещо повече отколкото мебелировката в кораба? С любезно оживление, каквото всъщност не изпитваше, Тривайз рече:
— Професоре, вие седнете. Кметът каза, че този кораб е напълно компютризиран. Щом във вашата стая има FХ четец, в моята трябва да има компютър. Настанете се удобно и ми дайте малко време да се поогледам.
Пелорат веднага придоби обезпокоен вид.
— Тривайз, друже, нали не слизаш от кораба?
— Изобщо не е в плановете ми, професоре. А и да се опитам, можете да бъдете сигурен, че ще ме спрат. Кметът едва ли възнамерява да ми позволи подобна волност. Всичко, което мисля да направя, е да разбера как се управлява „Далечната звезда“ — той успокояващо се усмихна. — Няма да ви изоставя, професор Пелорат.
Когато влезе в стаята, която смяташе за своя, той все още се усмихваше, но лицето му бързо помрачня, щом затвори вратата зад себе си. Тук би трябвало да има някакво средство за връзка с евентуално намираща се наблизо планета. Беше невъзможно да си представи кораб, който преднамерено е откъснат от заобикалящото го пространство, и поради това някъде — най-вероятно в някоя ниша — би трябвало да се намира свързочно средство. Можеше да го използва да се обади в кметството и да попита за пулта за управление.
Тривайз внимателно огледа стените, таблата на леглото и изпипаните гладки мебели. Ако не намери нищо тук, ще претърси целия кораб.
Вече се канеше да излезе, когато окото му долови някакъв проблясък на гладката светлокафява повърхност на бюрото — едно червено кръгче с ясен надпис „КОМПЮТЪРНИ ИНСТРУКЦИИ“.
А-а!
Сърцето му заби бързо. Имаше компютри и компютри, а също и програми, дето се усвояваха доста бавно. Никога не бе правил грешката да подценява собствената си интелигентност, но, от друга страна, не беше и гросмайстор. Имаше хора с усет за използването на компютрите, и хора без такъв усет — Тривайз много добре знаеше в коя категория попада.
По време на службата си във флотата на Фондацията той беше стигнал до лейтенант, случвало се бе да е дежурен офицер, така че беше имал възможност да използва корабния компютър. Никога обаче не му се бе налагало единствен да отговаря за него, а и другите не бяха очаквали да знае нещо повече от рутинните команди, които дежурният офицер трябва да знае.
С усещането, че потъва, си спомни томовете разпечатки, необходими за пълното описание на една програма, припомни си и как се държеше техническият сержант Краснет пред пулта на корабния компютър. Той шареше с пръсти по клавиатурата, сякаш това бе най-сложният музикален инструмент в Галактиката, добивайки същевременно такъв равнодушен вид, като че ли му е писнало от неговата простота — и въпреки това от време на време му се налагаше да рови из томовете, като ядосано се ругаеше сам.
Тривайз колебливо докосна с пръст кръгчето светлина и тя моментално се разпростря по целия плот на бюрото. Светлината очерта контурите на две ръце: дясна и лява. С внезапно, но плавно движение плотът на бюрото се наклони под ъгъл четиридесет и пет градуса.
