— Съжалявам, съветник Тривайз. Ти си мой гост и аз ти дължа известно спокойствие, ала кметът е тук. — беше застанал до леглото, облечен в бархетна пижама, и леко потреперваше. Сетивата на Тривайз уморено се пробудиха и той си спомни.
Кмет Бранно беше във всекидневната на Пелорат и изглеждаше спокойна както винаги. С нея беше и Кодел, който леко потриваше белия си мустак.
Тривайз нагласи пояса си достатъчно стегнато и се зачуди колко ли време двамата — Бранно и Кодел — прекарват разделени един от друг.
После подигравателно рече:
— Да не би Съветът вече да се е освестил? Да не би неговите членове да са се разтревожили за отсъствието на един от тях?
Бранно отвърна:
— Да, има признаци за живот, но засега не са достатъчни да ти свършат работа. Все още притежавам власт да те накарам да потеглиш. Ще бъдете откарани до космодрума Алтимит…
— 3начи не на космодрума Терминус, мадам кмете? Трябва ли да ме лишавате от подобаващо сбогуване с хилядите плачещи?
— Виждам, че отново проявяваш склонността си към хлапашки глупости, съветник, и съм доволна. Тя потиска онова, което при друг случай би могло да предизвика наченки на известно пробуждане на съвестта. Вие и професор Пелорат ще потеглите тихичко от космодрума Алтимит.
— И никога няма да се върнем?
— И може би никога няма да се върнете. Разбира се — тя за миг се усмихна, — ако откриете нещо, което е толкова важно и толкова полезно, че дори и аз да се зарадвам на вашата информация, ще можете да се върнете. Даже сигурно ще ви окажат почести.
Тривайз небрежно кимна.
— И това може да стане.
— Почти всичко може да стане. Във всеки случай ще пътувате с удобства. Осигурен ви е съвсем скоро оборудваният миникръстосвач „Далечната звезда“ — наречен на кръстосвача на Хобър Малоу. Може да се управлява от един човек, макар че побира и трима при разумен комфорт.
Тривайз бе изтласкан от собствената си преднамерена ирония.
— С пълно въоръжение?
— Невъоръжен, но иначе напълно оборудван. Където и да отидете, ще бъдете граждани на Фондацията и винаги ще има някой консул, към когото ще можете да се обърнете, така че не се нуждаете от оръжия. При необходимост ще можете да теглите от определени фондове. Не неограничени, трябва да добавя.
— Много сте щедра.
— Зная, съветник. Само че опитайте се да ме изслушате. Вие помагате на професор Пелорат да търси Земята. Каквото и да си мислите, че търсите, вие търсите Земята. Всички, с които се срещнете, трябва да го разберат. И винаги помнете, че „Далечната звезда“ не е въоръжен.
— Аз търся Земята — каза Тривайз. — Идеално го разбирам.
— Тогава ще потеглите веднага.
— Извинете, сигурно има повече проблеми, отколкото обсъдихме. Преди време съм пилотирал кораби, но нямам никакъв опит с последния модел миникръстосвач. Ами ако не успея да се справя?
— Казаха ми, че „Далечната звезда“ е изцяло компютъризиран. И преди да сте ме попитали за това, ще ви отговоря, че няма защо да знаете как да работите с последния модел корабен компютър. Той самичък ще ви каже всичко, което трябва. Имате ли нужда от друго?
Тривайз се огледа с печално изражение.
— Чисти дрехи.
— Ще намерите на кораба. Включително и тези пояси, дето ги носите. Професорът също е снабден с онова, от което се нуждае. Всичко в границите на разумното е вече на борда, въпреки че, бързам да добавя, това не включва създания от женски пол.
— Много лошо — заяви Тривайз. — Би ми било приятно, но пък и така се случи, че в момента нямам подходяща кандидатка. Все пак предполагам, че Галактиката е населена и че щом веднъж се махна оттук, ще мога да правя каквото си поискам.
— По отношение на компаньонките? Моля ви, ваша воля.
Тя тежко се надигна.
— Аз няма да ви изпратя до космодрума — рече Бранно, — но други ще го сторят, така че не се опитвайте да правите каквото и да било, което не ви е казано да направите. Струва ми се, че ако се опитате да избягате, ще ви убият. Фактът, че няма да бъда там, ще отстрани всякакви задръжки.
Тривайз каза:
— Няма да направя никакъв непозволен опит, мадам кмете, но има едно нещо…
Той бързо затършува в ума си и накрая заяви с усмивка която много му се искаше да изглежда непринудена.
— Може да дойде момент, мадам кмете, когато вие да ме помолите да направя опит. Тогава ще постъпя както аз реша, но ще си спомня последните два дни.
Кмет Бранно въздъхна.
— Спестете ми мелодрамата. Ако такъв момент дойде, ще дойде, но засега за нищо не ви моля.
IV. КОСМОСЪТ
14
Корабът изглеждаше дори по-внушителен, отколкото Тривайз с неговите спомени от времето, когато новият клас кръстосвачи беше възторжено представен на широката публика, очакваше.
Не размерите му бяха внушителни — той бе по-скоро малък. Беше проектиран с идеята за маневреност и скорост, за изцяло гравитационни двигатели и, преди всичко, за най-напредничава компютризация. Не се и нуждаеше от големи размери, понеже те биха пречели на предназначението му.
Беше предвиден за един човек, и можеше с успех да измести по-старите звездолети, които се управляваха от екипаж от дузина, че и повече души. С втори или дори трети астронавт, така че да могат да се дават работни дежурства, подобен кораб би могъл да отбие цяла флотилия от далеч по-големите кръстосвачи, про-изведени извън Фондацията. Освен това той можеше да изпревари и да избяга от който и да е съществуващ в момента кораб.
В него имаше някаква съвършена гладкост — нито една непотребна линия, нито една излишна крива вътре или отвън. Всеки кубически метър пространство бе използван максимално, за да създава парадоксалното впечатление за вътрешен простор. Нищо, което кмет Бранно бе казала или би могла да каже за важността на мисията, нямаше да впечатли Тривайз повече от кораба, с който той бе помолен да изпълни същата тази мисия.
Бранно Бронза, помисли си раздразнено той, го бе натикала в едно опасно дело с изключителна важност. Може би не би го приел с такава решимост, ако тя не беше нагласила нещата тъй, че Тривайз да поиска да й покаже какво може да направи.
Що се отнася до Пелорат, историкът направо се прехласна от удивление.
— Ще повярваш ли — възкликна, като нежно докосна с пръст корпуса, преди да се покатери вътре, — че никога не съм бил толкова близо до космически кораб?
— Щом го казвате, професоре, ще ви повярвам, но как сте успели да го постигнете?
— Направо не знам, честно да ти река, скъпи прия… извини ме, скъпи Тривайз. Предполагам, че съм бил прекалено зает с моите изследвания. Когато човек има у дома наистина отличен компютър, който може да се свързва с други компютри навсякъде в Галактиката, той едва ли изпитва нужда да шава нагоре-надолу… Май съм очаквал космическите кораби да са по-големи от тоя.
— Този наистина е малък модел, но е по-просторен отвътре от всеки друг кораб с подобни размери.
— Как така? Ти се подиграваш с невежеството ми.
— Не, не, говоря сериозно. Това е един от първите изцяло гравитационни кораби.
