Бе по-дребен и слаб от Тривайз и само с две години по-възрастен. И двамата бяха нови съветници — млади и амбициозни — и може би това бе единственото, което ги държеше заедно, понеже се различаваха във всяко друго отношение.
Докато Тривайз сякаш излъчваше концентриран гняв, Компор светеше с почти безоблачна самоувереност. Може би това се дължеше на твърде рядко срещаните сред жителите на Фондацията сини очи и руса коса, които му придаваха почти женствена деликатност, а тя (според преценката на Бранно) го правеше далеч по-малко привлекателен за жените от Тривайз. Компор обаче явно се гордееше с външния си вид и се стараеше да извлече най-доброто от него, като пускаше косата си доста дълга и полагаше усилия да е грижливо накъдрена. Под веждите си нанасяше бледосини сенки, за да подчертае цвета на очите си. (През последните десетина години повечето млади мъже си слагаха сенки в различни нюанси.)
Компор не беше женкар. Водеше улегнал живот заедно със съпругата си, но все още не бе регистрирал намерение за бащинство, нито пък се знаеше да има тайна втора връзка. В това отношение също се отличаваше от Тривайз, който сменяше съжителките си не по-рядко от ярко оцветените пояси, с които бе известен.
Имаше твърде малко неща за двамата млади съветници, които службата на Кодел да не бе узнала; а самият Кодел сега седеше тихо в единия ъгъл на помещението, излъчвайки както винаги приветливост и добро настроение.
Бранно каза:
— Съветник Компор, вие направихте голяма услуга на Фондацията, но за ваше нещастие тя не е от такова естество, че да може да бъде възхвалена публично или заплатена по обичайния начин.
Компор се усмихна. Имаше равни бели зъби и за миг Бранно се отплесна по мисълта дали всички жители на сектор Сириус изглеждат така. Приказките на Компор за произход от този специфичен и по-скоро периферен район се позоваваха на баба му по майчина линия, която също била русокоса и синеока и бе твърдяла, че нейната майка е от сектор Сириус. Според Кодел обаче в полза на това твърдение нямаше сигурни доказателства.
Следвайки женската си същност, бе казал Кодел, тя спокойно може да е претендирала, че има древно и екзотично потекло, за да увеличи чара си и своята и без друго забележителна привлекателност.
— Така ли са скроени жените? — сухо бе попитала Бранно, а Кодел се бе усмихнал и бе промърморил, че естествено той имал предвид обикновените жени.
— Не е необходимо хората от Фондацията да знаят за моята услуга — рече Компор, — достатъчно е, че вие знаете.
— Аз зная и няма да забравя. Това, което също няма да направя, е да ви оставя да си мислите, че сега вашите задължения са вече изчерпани. Вие поехте един сложен път и трябва да продължите. Искаме да научим повече за Тривайз.
— Аз казах всичко, което знам за него.
— Точно това няма да ме накарате да повярвам, въпреки че може би самият вие наистина мислите така. Все пак отговорете на въпросите ми. Познавате ли един джентълмен на име Янов Пелорат?
За миг челото на Компор се смръщя, но почти веднага се изопна отново и той внимателно каза:
— Сигурно ще се сетя, ако го видя, но като че ли името му не предизвиква никакви асоциации у мен.
— Той е учен.
Устните на Компор се закръглиха в едно почти презрително, но непроизнесено „О!“, сякаш бе учуден, че кметът може да очаква от него да познава разни учени.
Бранно продължи:
— Пелорат е интересна личност, която по свои собствени съображения има амбицията да посети Трантор. Съветник Тривайз ще го придружи. А сега, тъй като бяхте добри приятели с Тривайз и може би познавате начина му на мислене, кажете ми дали смятате, че Тривайз ще се съгласи да иде на Трантор?
— Ако вие се погрижите Тривайз да попадне на кораба и ако корабът бъде пилотиран до Трантор — отвърна Компор — какво друго може да стори, освен да иде там? Вероятно не допускате, че ще вдигне бунт и ще завземе звездолета?
— Не ме разбрахте. Двамата с Пелорат ще бъдат сами на кораба и той ще бъде управляван от Тривайз.
— Вие питате дали доброволно ще отиде на Трантор?
— Да, точно това питам.
— Мадам кмете, откъде бих могъл да зная какво ще направи?
— Съветник Компор, вие бяхте близък с Тривайз. Известна ви е неговата убеденост в съществуването на Втората фондация. Той никога ли не ви е говорил за своите предположения къде би могла да бъде тя или поне къде евентуално би могла да бъде открита?
— Никога, мадам кмете.
— Мислите ли, че ще я намери?
Компор се изхили.
— Мисля, че Втората фондация, каквото и да е представлявала и колкото и важна да е била, е ликвидирана по времето на Аркади Даръл. Аз вярвам на нейния разказ.
— Така ли? Тогава защо предадохте вашия приятел? Ако той търсеше нещо, което не съществува, каква вреда би могъл да нанесе с излагането на чудатите си теории?
— Не само истината нанася вреди — спокойно изрече Компор. — Неговите теории може да са просто чудати, но те биха могли да объркат хората на Терминус и, внасяйки съмнения и страхове относно ролята на Фондацията в голямата драма на галактическата история, да отслабят нейното водачество във Федерацията и да застрашат мечтите за Втора галактическа империя. Ясно е, че и вие самата сте мислели така, защото иначе не бихте го арестували насред Съвета, нито пък сега бихте го пратили насила и без съд в изгнание. Защо постъпихте така, ако мога да попитам, кмете?
— Да речем, че съм била достатъчно предпазлива да се зачудя дали не съществува макар и малка вероятност Тривайз да е прав и че изразяването на неговите възгледи би могло да е действително опасно?
Компор нищо не отговори.
Бранно продължи:
— Съгласна съм по принцип с вас, но отговорностите, налагани от моето положение, ме карат да обмисля и тази възможност. Хайде пак да ви попитам дали имате някаква представа за това, къде той би могъл да мисли, че е Втората фондация, и къде би могъл да отиде.
— Нямам никаква представа.
— Никога ли не е правил намеци в това отношение?
— Не, разбира се, че не.
— Никога? Не отхвърляйте лекомислено този въпрос. Помислете! Никога ли?
— Никога — твърдо отвърна Компор.
— Никакви намеци? Никакви шеговити забележки? Никакви шареници с молив? Никакви дълбокомислени абстракции в определени моменти, които да придобиват друго значение, когато си припомняте за тях?
— Никакви. Казвам ви, мадам кмете, че неговите сънища за Втората фондация са изтъкани от мъглява звездна светлина. Вие го знаете и ако се тревожите за това, просто си пилеете времето и емоциите.
— Да не би случайно изведнъж пък да сте минали на другата страна и да защищавате приятеля, когото предадохте в ръцете ми?
— Не — рече Компор. — Аз ви го предадох по причини, които ми се виждат добри и патриотични. Нямам никакви основания да съжалявам за свършеното, нито пък да си променям позициите.
— Значи не можете да ни предложите и намек за това къде може да иде той, след като получи на свое разположение кораба?
— Както вече казах…
— Въпреки това, съветник — бръчките по лицето на Бранно се очертаха така, че тя започна да изглежда изпълнена с копнеж, — аз бих искала да зная къде ще отиде.
