— В такъв случай мисля, че трябва да поставите на кораба му хиперреле.
— Сетих се за това, съветник. Той обаче е човек подозрителен и сигурно ще го намери, колкото и хитро да е скрито. Разбира се, то може да бъде монтирано така, че да е неотстранимо без корабът да бъде повреден, и затова ще се принуди да го остави на мястото му…
— Отлична идея.
— Като се изключи фактът, че тогава той ще има задръжки. Може да не отиде там, където би отишъл, ако се чувства свободен и неограничаван. Онова, което ще узная, няма да ми свърши работа.
— В такъв случай излиза, че не можете да разберете къде ще отиде.
— Ще мога, тъй като възнамерявам да бъда много примитивна. Човек, който очаква нещо твърде усложнено и който се пази от него, е склонен да не помисли за примитивното. Идеята ми е някой да проследи Тривайз.
— Да го проследи?
— Точно така. Друг пилот с друг космически кораб. Виждате ли колко сте изумен от тази мисъл? Той би се удивил също като вас. Може да не му мине през ума да претърсва космоса за някаква придружаваща го маса пък и ние ще се погрижим корабът му да не бъде оборудван с най-модерните ни устройства за търсене на такава.
— Мадам кмете — каза Компор, — говоря с цялото си възможно уважение, ала трябва да отбележа, че ви липсва опит в космическите полети. Никога досега един кораб не е следял друг — просто защото няма да се получи. Тривайз ще избяга още с първия си хиперпространствен скок. Даже и да не знае, че го следят, този първи скок ще бъде неговият път към свободата. Ако той няма на борда си хиперреле, не може да бъде проследен.
— Признавам, че нямам опит. За разлика от вас и Тривайз аз не съм получила флотско обучение. Въпреки туй моите съветници, които са получили подобно обучение ми казаха, че ако един кораб бъде наблюдаван непосредствено преди определен скок, по неговото направление, скорост и ускорение по принцип може да се предположи къде ще е насочен скокът му. Ако има добър компютър и отлично чувство за преценка, преследвачът би могъл да повтори скока с достатъчна точност, за да улови следата на другия му край — особено ако този преследвач има и добър детектор на маса.
— Това би могло да се получи веднъж — енергично заяви Компор, — и дори два пъти, ако преследвачът е голям късметлия, и толкоз. Не можете да се уповавате на подобни неща.
— Сигурно можем. Съветник Компор, преди време вие сте участвали в хиперсъстезания. Както виждате, знам много за вас. Вие сте отличен пилот и ако става въпрос за преследване на съперник по време на скок, сте вършили удивителни неща.
Очите на Компор се закръглиха. Той насмалко да се сгърчи на стола си.
— Тогава бях в колежа. Сега съм по-стар.
— Не сте прекалено стар. Нямате тридесет и пет. Следователно, съветник, вие ще трябва да последвате Тривайз. Където и да отиде, ще го последвате и ще ми изпратите доклад за това. Трябва да потеглите скоро след него, а той ще излети след няколко часа. Ако откажете да ми съдействате, ще бъдете арестуван за измяна. Ако вземете кораба, който ви осигурим, и не успеете да се справите, не си давайте труда да се връщате. Опитате ли, ще бъдете взривен още в космоса.
Компор рязко скочи на крака.
— Аз имам само един живот! Имам работа за вършене. Имам жена. Не мога да оставя всичко това.
— Ще се наложи. Тези от нас, които са избрали да служат на Фондацията, трябва по всяко време да бъдат готови да й служат — дълго и с всички възможни неудобства.
— Жена ми трябва да дойде с мен, разбира се.
— За идиот ли ме вземате? Тя ще остане тук, разбира се.
— Като заложник?
— Щом харесвате тази дума. Аз предпочитам да кажа, че вие тръгвате към опасността и моето добро сърце би желало тя да стои тук, където няма да е в опасност. Не виждам място за спорове. Вие сте под арест също като Тривайз и аз съм сигурна, че разбирате моето задължение да действам бързо — преди еуфорията, която е обзела Терминус, да отмине. Боя се, че звездата ми скоро ще започне да залязва.
12
— Не бяхте никак снизходителна към него, мадам кмете — каза Кодел.
Харла Бранно изсумтя:
— Защо да съм снизходителна? Той предаде приятеля си.
— Това ни беше от полза.
— Да, така се случи. Следващото му предателство обаче може и да не ни е от полза.
— Защо очаквате да има и друго предателство?
— Хайде, Лионо — нетърпеливо каза Бранно, — не си играй игрички с мен. Всеки, който демонстрира способност за двуличие, трябва винаги да бъде подозиран, че отново може да я прояви.
— Той би могъл да използва тази си способност да се свърже отново с Тривайз. Двамата заедно…
— Сам не го вярваш. При всичката си глупост и наивност Тривайз преследва целта си направо. Той не понася предателството и никога, при никакви обстоятелства няма да повярва на Компор за втори път.
Кодел рече:
— Извинете ме, кмете, но искам да съм сигурен, че съм проследил нишката на мисълта ви. В такъв случай до каква степен вие можете да вярвате на Компор? Откъде знаете, че той ще последва Тривайз и ще ви докладва честно? Да не разчитате неговите опасения за благополучието на жена му да го възпират? Или желанието му да се върне при нея?
— И двата фактора имат значение, но аз не разчитам изцяло на тях. На кораба на Компор ще има хиперреле. Тривайз ще подозира, че го следят, и сигурно ще потърси такова устройство. Предполагам обаче, че Компор, бидейки преследвач, няма да заподозре следенето и няма да ровичка из кораба. Разбира се, ако потърси хиперрелето и го намери, ще трябва да разчитаме на привлекателността на жена му.
Кодел се разсмя.
— Само като си помисля, че навремето аз съм ви давал уроци. А каква е целта на следенето?
— Двуслойна защита. Ако Тривайз бъде заловен, може би Компор ще продължи и ще ни осигури информацията, която другият вече няма да е в състояние да ни достави.
— Още един въпрос. Ами ако по някаква случайност Тривайз открие Втората фондация и ние научим за това чрез него или чрез Компор, или пък получим основания да подозираме нейното съществуване въпреки смъртта на двамата?
— Аз се надявам, че Втората фондация наистина съществува, Лионо — отвърна Бранно. — Във всеки случай Планът на Селдън няма да ни служи още дълго. Великият Хари Селдън го е конструирал в последните дни на Империята, когато на практика техническият прогрес е бил спрял. Селдън също е продукт на своето време и колкото и блестяща да е тази полумитична психоисторическа наука, едва ли би могла да се отскубне от корените си. Тя положително не би позволила бърз технически напредък, а Фондацията постигна точно това, особено през нашия век. Имаме детектори на маса, за каквито по-рано не са и сънували, компютри, които могат да отговарят директно на мислите, и — преди всичко — ментална защита. Втората фондация няма да може да ни контролира още дълго време, ако предположим, че и сега успява да го прави. Аз искам в последните си дни, докато още съм на власт, да задвижа Терминус по нов път.
— А ако всъщност няма Втора фондация?
— Тогава ще поемем по новия път. Незабавно.
13
Тревожният сън, който накрая обзе Тривайз, не трая дълго. Докоснаха го повторно по рамото.
Той се стресна и се надигна — с мътен поглед и без изобщо да разбира защо се намира в непознато легло.
— Какво… Какво?
Пелорат му каза с извинителен тон:
