движи. Или поне няма начин аз да го отстраня. Следователно тя знае къде съм и къде си ти.
— Да предположим, че не беше успял да ме последваш. Тогава тя не би знаела къде съм. Не се ли сети за това?
— Разбира се, че се сетих. Мислех си просто да й докладвам, че съм те изтървал, само че Бранно едва ли щеше да ми повярва, нали? И кой знае колко дълго нямаше да мога да се върна на Терминус. А аз не съм като теб, Тривайз. Не съм свободна и безгрижна личност. На Терминус имам съпруга — бременна съпруга — и искам да се върна при нея. Ти можеш да си позволиш да мислиш само за себе си, но не и аз. Въпреки това дойдох да те предупредя. В името на Селдън, опитвам се да го направя, а ти не щеш да ме изслушаш. Продължаваш да говориш за други работи.
— Не съм впечатлен от внезапната ти загриженост. За какво можеш да ме предупредиш? Струва ми се, че ти самият си единственото нещо, за което трябва да бъда предупреден. Ти ме предаде, а сега ме преследваш, за да ме предадеш още веднъж. Никой друг не се опитва да ми направи зло.
— Остави драматизма, човече — възкликна Компор с очевидна искреност. — Тривайз, ти си гръмоотвод! Изпратен си да привлечеш реакцията на Втората фондация, ако такова нещо действително съществува. Аз имам интуиция не само за хиперпространственото преследване и ми се струва, че разбирам какво планира нашата обща позната. Ако се опиташ да откриеш Втората фондация, те ще го разберат и ще започнат да действат срещу теб. Ако го направят, твърде възможно е да се издадат. А щом се издадат, кмет Бранно ще ги подгони.
— Колко жалко, че фамозната ти интуиция не е проработила, когато Бранно е планирала да ме арестува.
Компор се изчерви и измърмори:
— Знаеш, че не винаги действа.
— И сега ти казва, че кметът възнамерява да нападне Втората фондация? Няма да посмее.
— Мисля, че би го направила. Въпросът обаче не е там. Въпросът е, че в момента тя те подхвърля като примамка.
— Е, и?
— Е, и — в името на всички черни дупки в космоса! — не търси Втората фондация. На Бранно няма да й пука, ако бъдеш убит, но аз се тревожа. Чувствам се отговорен за това и се тревожа.
— Трогнат съм — студено каза Тривайз, — но в момента имам друга задача.
— Друга задача?
— Пелорат и аз сме по дирите на Земята. Планетата, за която някои мислят, че е първоначалният дом на човешката раса. Нали така, Янов?
Пелорат кимна.
— Да, това е чисто научен въпрос и аз отдавна се интересувам от него.
За момент Компор бе озадачен, после попита:
— Търсите Земята? Но защо?
— За да я проучим — рече Пелорат. — След като е единственият свят, на който са се развили човешки същества — предполага се от по-низши форми на живот, вместо да пристигнат вече съвсем завършени, както е на всички други планети — тя трябва да е много привлекателна за изучаване с уникалността си.
— И — добави Тривайз — свят, където може би ще науча повече за Втората фондация. Може би.
— Никаква Земя няма — каза Компор. — Вие не го ли знаете?
— Няма? — Пелорат изглеждаше съвършено объркан, както винаги, когато се канеше да упорства. — Да не искате да кажете, че няма планета, от която да произлиза човешкият род?
— О, не. Разбира се, че е имало Земя. Не става дума за това. Сега няма никаква Земя. Няма населена Земя. Вече я няма!
Без да се впечатли особено, Пелорат подхвана:
— Приказват се разни приказки…
— Чакай, Янов — прекъсна го Тривайз. — Компор, откъде знаеш това?
— Как така откъде? То си ми е по наследство. Мога да проследя моя род до сектор Сириус, ако разрешиш да повторя този факт, без да ти досадя. Там знаем всичко за Земята. Тя се е намирала в същия сектор, което означава, че не е била част от фондационната Федерация и очевидно никой на Терминус не се е интересувал от нея. Само че въпреки туй Земята си е била там.
— Има едно такова предположение, да — кимна Пелорат. — Във времето на Империята са били доста запалени по тая „Сириуска алтернатива“, както са я наричали.
— Това не е алтернатива — горещо възрази Компор. — Това е факт.
Пелорат се усмихна:
— Какво бихте отговорили, ако ви кажа, че зная много и най-различни места в Галактиката, които са назовавани „Земя“ от хората, живеещи в съседни звездни системи?
— Но тази е истинската — натърти Компор. — Сириуският сектор е най-дълго обитаваната част от Галактиката. Всеки го знае.
— Сириусците определено претендират да е така — равнодушно се съгласи Пелорат.
Компор изглеждаше обезсърчен.
— Казвам ви… — започна той.
Тривайз обаче го прекъсна:
— Но какво е станало със Земята? Ти твърдиш, че вече не е населена. Защо?
— Радиоактивност. Цялата повърхност на планетата е радиоактивна — дали поради неконтролируеми ядрени реакции, или поради експлозии, не съм сигурен, но сега там не е възможен никакъв живот.
Известно време тримата се гледаха един друг, а после Компор сметна, че е нужно да повтори:
— Казвам ви, няма никаква Земя. Безсмислено е да я търсите.
44
Като че ли за пръв път лицето на Янов Пелорат не беше лишено от силни чувства. Не че в него личеше някаква особена страст или каквато и да е друга от по-бързопроменливите емоции. Просто очите му се бяха присвили и яростна напрегнатост бе изострила всяка бръчица.
Той каза с глас, напълно различен от обичайната му колебливост:
— Откъде рекохте, че знаете всичко туй?
— Нали ви обясних — отвърна Компор. — То ми е по наследство.
— Не ставайте глупав, млади човече. Вие сте съветник. Това означава, че трябва да сте роден на някой от световете на Федерацията — струва ми се, че споменахте Смирно.
— Точно така.
— Тогава за какво наследство говорите? Да не искате да ми докажете, че притежавате сириуски гени, които ви изпълват с вродено знание на тамошните митове за Земята?
— Не, разбира се, че не — Компор изглеждаше леко объркан.
— Тогава за какво става дума?
Известно време другият мълча, сякаш подреждаше мислите си, после каза тихо:
— Моето семейство има стари книги за историята на Сириус. Външна памет, не генетична. Това не е нещо, за което се говори извън семейния кръг, особено ако човек иска да напредне в политиката. Тривайз изглежда ме мисли за непоправим кариерист, но повярвайте ми, говорил съм за това, макар и само с добри приятели — в гласа му се появи горчива нотка. — Теоретично всички граждани на Фондацията са равни помежду си, но онези от старите светове все пак са по-равни в сравнение с хората от новите, а тези, дето идват от световете извън Федерацията, са най-малко равни. Както и да е, в случая това няма особено значение. Като оставим настрани книгите, аз посетих веднъж старите светове. Голан, хей, какво има?
Тривайз разсеяно бе отишъл в единия край на помещението и гледаше през триъгълния прозорец. Отворът вероятно трябваше да позволи на окото да съзерцава небето и да ограничи гледката към града — повече светлина и по-голямо усамотение. Тривайз се повдигна на пръсти, за да види повърхността.
Върна се през пустото помещение.
— Интересна конструкция за прозорец — рече той. — Викаше ли ме, съветнико?
— Да. Помниш ли какво пътуване направих след колежа?
