— След получаването на дипломите? Много добре си спомням. Бяхме приятели, приятели завинаги. Двамата срещу света. Ти замина на своето пътешествие, аз постъпих във флотата, зареден с патриотизъм. Кой знае защо не ми се искаше да пътешествам с теб — някакъв инстинкт ми казваше да не го правя. Ще ми се този инстинкт да не ме беше напускал.
Компор не отвърна на предизвикателството.
— Посетих Компорелон. Семейната традиция твърди, че моите предци са дошли оттам, или поне тия от бащина ми страна. В древни времена, преди Империята да ни погълне, ние сме били от управляващия род и името ми е производно от името на нашия свят — поне така твърди семейната традиция. Съществува едно старо поетично название за звездата, около която обикаля Компорелон — Епсилон Еридани.
— Какво значи то? — попита Пелорат.
Компор поклати глава.
— Не знам изобщо дали има някакво значение. Просто традиция. Там много се държи на традицията. Светът е стар. Притежава пространни и подробни архивни записи по история на Земята, но никой не говори много-много за тях. Свързано е с някакво суеверие. Всеки път щом споменат думата, вдигат двете си ръце нагоре с преплетени показалец и среден пръст, за да отблъснат лошия късмет.
— Разправял ли си за тези неща на някого, след като си се върнал?
— Разбира се, че не. Кой щеше да се заинтересува? А и аз не исках да натрапвам впечатленията си. Не, благодаря! Трябваше да правя политическа кариера и последното нещо, което желаех, беше да подчертавам чуждоземния си произход.
— Ами спътника? Опишете спътника на Земята — остро каза Пелорат.
Компор се изненада.
— Нищо не знам за него.
— Тя има ли спътник?
— Не си спомням да съм чувал за това, но съм сигурен, че ако направите справка в архивите на Компорелон, можете да откриете отговора.
— Но вие не знаете нищо?
— Не и за спътника. Не си спомням.
— Ха! А как Земята е станала радиоактивна?
Компор поклати глава и не отговори.
— Помислете! — настоя Пелорат. — Трябва да сте чували нещичко.
— Беше преди седем години, професоре. Тогава не знаех, че ще ме разпитвате за това. Имаше някаква легенда, те я смятат за достоверна…
— Каква беше легендата?
— Земята е била радиоактивна, отлъчена от останалите светове и зле третирана от Империята, а населението й намалявало; и тя се канела да унищожи Империята.
— Един умиращ свят се канел да унищожи цялата Империя? — обади се недоверчиво Тривайз.
Компор отвърна, сякаш се защищаваше:
— Казах, че е легенда. Не зная подробностите. Знам само, че Бел Арвардан се е намесил в нещата.
— Кой е бил той? — попита Тривайз.
— Историческа личност. Потърсих данни за него. Бил е археолог в истинския смисъл на думата. Живял в ранните дни на Империята и поддържал твърдението, че Земята се намира в сектор Сириус.
— Чувал съм това име — рече Пелорат.
— На Компорелон той е народен герой. Слушайте, ако искате да научите повече за тия неща, идете на Компорелон. Няма смисъл да висите тук.
— А как разправяха, че Земята е планирала да унищожи Империята? — попита Пелорат.
— Не знам — в гласа на Компор се промъкна внезапна враждебност.
— Радиацията имала ли е нещо общо с това?
— Не знам. Говореха разни приказки за някакъв си усилвател на ума, разработен там — нещо от рода на синапсилвател8.
— Да не е създавал суперумове? — запита Пелорат с дълбоко недоверие.
— Мисля, че не. Спомням си само, че не е бил особено сполучлив. Хората ставали много умни, но умирали млади.
Тривайз рече:
— Вероятно е притча с морална стойност. Ако искаш прекалено много, губиш дори това, което имаш.
Пелорат раздразнено се обърна към Тривайз.
— Ти какво разбираш от притчи?
Тривайз вдигна вежди.
— Твоята област може и да не е моя, Янов, но това не значи, че съм напълно невеж.
— Какво друго си спомняте за туй, което наричате синапсилвател, съветнико Компор? — попита Пелорат.
— Нищо, и повече няма да се оставям на този кръстосан разпит. Слушайте, аз ви последвах по заповед на кмета. На мен не са ми заповядвали да влизам в личен контакт с вас. Направих го, само за да ви предупредя, че сте следени, и да ви кажа, че сте изпратени да послужите за някакви кметски цели, каквито и да са те. Няма нищо друго, което би трябвало да обсъждам с вас, но вие ме изненадахте, като изведнъж зачекнахте въпроса за Земята. Е, тогава да повторя: каквото и да е имало там някога — Бел Арвардан, синапсилвателят и всичко останало — то няма нищо общо с онова, което съществува сега. Пак ви казвам: Земята е мъртъв свят. Горещо ви препоръчвам да идете на Компорелон, където ще откриете всичко, което искате да узнаете. Просто се махнете оттук.
— И разбира се, ти веднага ще съобщиш на кмета, че отиваме на Компорелон — а за да си напълно сигурен, ще ни последваш. Или може би госпожа кметът вече знае? Предполагам, че тя те е инструктирала внимателно и е репетирала с теб всяка твоя дума, която чухме тук, понеже по някакви нейни си съображения иска да идем на Компорелон. Така ли е?
Лицето на Компор пребледня. Той скочи на крака и от напъване да контролира гласа си почти заекна.
— Опитах се да ви обясня. Опитах се да ви помогна. По-добре да не бях го правил. Ако искаш, бухни се в някоя черна дупка, Тривайз.
Извъртя се кръгом и бързо излезе, без повече да се обръща.
Пелорат изглеждаше направо шашардисан.
— Това беше доста нетактично от твоя страна, Голан, стари приятелю. Бихме могли да измъкнем още нещо от него.
— Не, не можехме — мрачно отвърна Тривайз. — Не би могъл да измъкнеш от него нищичко, което той да не е готов да ти каже. Янов, ти не знаеш какво представлява този човек. До днес и аз не знаех какъв е той всъщност.
45
Пелорат се чудеше дали да обезпокои Тривайз, който седеше неподвижно на стола, потънал в мисли. Накрая все пак каза:
— Голан, тук ли ще седим цяла нощ?
Тривайз се сепна.
— Не, напълно си прав. По-добре ще е наоколо да има хора. Ела!
Професорът стана и каза:
— Няма как наоколо да има хора. Компор рече, че днес е нещо като ден за медитация.
— Така ли рече? Когато идвахме по шосето с автомобила, имаше ли движение?
— Да, горе-долу.
— Мисля, че беше достатъчно оживено. А когато после влязохме в града, той изглеждаше ли празен?
— Не особено. Все пак, трябва да признаеш, че тази сграда си беше празна.
