— Добре ли си? — попита веднага.
— Напълно, Първи говорителю — отговори Гендибал. — Да включим ли визуалната връзка за по- стегната комуникация?
— Може би по-късно — предложи Шандис. — Първо, какво е положението?
Гендибал докладваше внимателно, защото усети, че човекът от другата страна току-що се е събудил, и долови дълбокото му изтощение.
— Намирам се близо до една обитаема планета на име Гея, чието съществуване, доколкото ми е известно, не се споменава в нито един от галактичните архиви.
— Светът на онези, които са работили за усъвършенстването на Плана ли? Антимулетата?
— Възможно е, Първи говорителю. Има причини да се смята така. На първо място, корабът с Тривайз и Пелорат се е приближил много до Гея и вероятно се е приземил там. Второ, на около половин милион километра от мен в реалното пространство се намира боен кораб на Първата фондация.
— Не може да се проявява толкова голям интерес без причина.
— Първи говорителю, причината би могла да бъде една и съща. Аз съм тук, защото преследвам Тривайз. Бойният кораб може да е тук заради същото. Остава само да се запитаме защо Тривайз е тук.
— Смяташ ли да го преследваш до планетата?
— Мислех, че е възможно, но изникна нещо непредвидено. Сега се намирам на сто милиона километра от Гея и чувствам ментално поле около себе си в пространството, изключително слабо, хомогенно поле. Изобщо нямаше да го разбера, ако не беше фокусиращото действие на ума на демянката. Той наистина е необикновен. Именно затова настоях да я взема със себе си.
— В такъв случай си бил прав и прозорлив… Смяташ ли, че говорителката Деларми е знаела за това?
— Когато ме караше да взема Нови? Едва ли… но аз с удоволствие се възползвах, Първи говорителю.
— Радвам се, че е тъй. Говорителю Гендибал, смяташ ли, че планетата е първоизточник на полето?
— За да се уверя, ще трябва да направя измервания на точки, разположени на големи разстояния, и да видя дали полето има обща сферична симетрия. Предприех еднопосочно ментално сондиране и това изглежда вероятно, но не и сигурно. Само че май не е разумно да продължавам изследването в присъствието на боен кораб на Първата фондация.
— Той определено не е заплаха.
— Може да стане. Още не съм сигурен дали самият кораб не е център на полето, Първи говорителю.
— Но те…
— Моите уважения, Първи говорителю, позволи ми да те прекъсна. Ние не знаем какъв технически напредък е постигнала Първата фондация. Те действат със странно самочувствие и за нас може да последват неприятни изненади. Трябва да се види дали чрез някои от своите изобретения не са се научили да се справят с менталици. Накратко, Първи говорителю, аз съм изправен или срещу боен кораб с менталици, или срещу планета на менталици. Ако е корабът, тогава те са твърде слаби, за да ме спрат, но може да са достатъчно силни да ме забавят, и физическите им оръжия ще успеят да ме унищожат. От друга страна, ако центърът на полето е планетата, то долавянето му от такова разстояние говори за огромна сила — по-голяма, отколкото дори аз мога да управлявам. И в двата случая ще е необходимо да се създаде мрежа — обща мрежа, в която при необходимост пълните ресурси на Трантор да се поставят на мое разположение.
Първият говорител се поколеба.
— Обща мрежа. Такова нещо никога не е било използвано, нито дори се е предлагало, освен по времето на Мулето.
— Тази криза може да се окаже далеч по-сериозна от кризата с Мулето, Първи говорителю.
— Не зная дали Масата ще се съгласи.
— Не мисля, че трябва да ги молиш да се съгласяват, Първи говорителю. Трябва да обявиш извънредно положение.
— Каква причина да посоча?
— Кажи им, че аз съм настоял, Първи говорителю.
— Говорителката Деларми веднага ще заяви, че си некомпетентен страхливец, докаран до лудост от собствените си видения.
Гендибал замълча за малко:
— Предполагам, че ще заяви нещо подобно, Първи говорителю, но да казва каквото си иска. Ще го преживея. Основният проблем сега не е моята гордост, а съществуването на Втората фондация.
77
Харла Бранно мрачно се усмихна и набръчканото й лице сякаш потъна още по-дълбоко в месестите си гънки.
— Мисля, че можем да продължим — каза тя. — Готова съм за тях.
— Наистина ли сте сигурна, че знаете какво вършите? — попита я Кодел.
— Ако бях толкова луда, колкото ти се правиш, че мислиш, Лионо, щеше ли да настояваш да останеш на този кораб с мен?
Кодел сви рамене и отвърна:
— Вероятно да. Трябва да съм тук, госпожо кмете, поради малката възможност да мога да ви спра, да ви отклоня, най-малкото да ви забавя, преди да отидете твърде далеч. И, разбира се, ако не сте съвсем луда…
— Да?
— Ами, тогава не бих искал бъдещите историци да споменават само вас. Нека кажат, че и аз съм бил тук и да се питат на кого принадлежи заслугата, госпожо кмете.
— Умно, Лионо, умно, но доста несериозно. През толкова много мандата съм била силата зад трона, че едва ли бих позволила подобно нещо да се случи по време на собственото ми управление.
— Ще видим.
— Не, няма да видим, защото историческите преценки ще се направят след нашата смърт. Аз обаче не се страхувам. Нито за мястото си в историята, нито за онова — тя посочи екрана.
— Корабът на Компор — каза Кодел.
— Да, корабът на Компор — потвърди Бранно, — само че без Компор на борда. Един от нашите разузнавачи наблюдавал смяната. Корабът бил спрян от друг. Двама души се прехвърлили в него, а после Компор влязъл в чуждия кораб.
Бранно потри ръце.
— Тривайз изпълни отлично ролята си. Изпратих го в космоса, за да послужи като гръмоотвод и той го направи. Той привлече светкавицата. Корабът, който Компор е спрял, е бил на Втората фондация.
— Питам се как можете да сте сигурна в това? — замислено рече Кодел, извади лулата си и бавно започна да я тъпче с тютюн.
— Понеже винаги съм се съмнявала дали Компор не е под контрола на Втората фондация. Животът му протичаше някак прекалено гладко. Всичко му беше наред, стана първокласен експерт по хиперпространствени пътешествия. Предателството му спрямо Тривайз може да е било просто решение на амбициозен политик, но той го направи с такава ненужна усърдност, като че ли в това се криеше нещо повече от лична амбиция.
— Всичко дотук са само догадки, кмете.
— Догадките свършиха, когато той последва Тривайз в многобройни хиперпространствени скокове така лесно, сякаш беше само един-единствен скок.
— Помагаше му компютър, госпожо кмете!
Бранно наклони глава назад и се разсмя.
— Скъпи ми Лионо, ти тъй дейно съчиняваш заплетени сюжети, че забравяш колко ефикасни са простите. Аз изпратих Компор да проследи Тривайз не защото той трябваше да бъде следен. Нима беше
