нужно това? Колкото и да искаше да запази действията си в тайна, Тривайз щеше да привлече цялото внимание върху себе си във всеки свят извън Фондацията, който посещаваше. Неговият модерен кораб, силният му терминуски акцент, фондационните кредити — всичко туй автоматично го обграждаше с ореола на знаменитост. И в случай на някаква извънредна ситуация той автоматично щеше да се обърне към служителите на Фондацията за помощ, както направи на Сейшел. Така веднага научихме за онова, което бе извършил, и то напълно независимо от него самия.
— Не — продължи замислено тя, — Компор беше изпратен, за да изпитам Компор. Успяхме, понеже му дадохме дефектен компютър, е, не чак дотам дефектен, че да направи кораба неуправляем, но недостатъчно бърз да му помогне при осъществяване на многократни хиперпространствени скокове. И въпреки това Компор се справи безпроблемно.
— Кмете, разбирам, че не сте ми казали много неща, преди да решите, че трябва да го сторите.
— Лионо, аз пазех в тайна тези въпроси единствено за да не се обидиш. Възхищавам ти се и те използвам, но съществуват точни граници на моето доверие към теб, както и на твоето към мен. И, моля те, не си прави труда да го отричаш.
— Няма — каза сухо Кодел, — но един ден, кмете, ще си позволя да ви напомня за случая. Междувременно има ли още нещо, което да трябва да науча сега? От какъв вид е Звездолетът, който ги е спрял? Ако Компор е от Втората фондация, то и корабът му е положително оттам.
— Да се разговаря с теб винаги е удоволствие, Лионо, ти бързо схващаш нещата. Знаеш ли, Втората фондация не си дава труд да прикрива следите си. Тя има защити, на които разчита да я направят невидима. На човек оттам никога няма и през ум да му мине да използва кораб с чужда направа, даже и да бяха знаели колко ясно можем да определим произхода му по схемата на използване на енергията. Те винаги могат да изтрият тази информация от ума на всеки, който се е добрал до нея, така че защо да се крият? Е, нашият разузнавателен кораб е успял да определи произхода на онзи, който наближи Компор, няколко минути след като го забелязал.
— И сега предполагате, че Втората фондация ще изтрие тази информация от ума ни?
— Ако поискат — каза Бранно, — но те навярно разбират, че нещата са се променили.
— По-рано вие твърдяхте, че знаете къде е Втората фондация — продължи Кодел. — Първо ще се погрижите за Гея, после за Трантор. От това вадя заключение, че вторият кораб е от транториански произход.
— Предположението ти е правилно. Изненадан ли си?
Кодел бавно поклати глава.
— Като се сещам за някои минали неща, не. Еблинг Майс, Торан и Байта Дарел са живели на Трантор по времето, когато е бил спрян Мулето. Внучката на Байта, Аркади Дарел, е родена на Трантор и също е била там, когато по общо мнение бил сложен край на самата Втора фондация. В нейното описание на събитията се споменава за някой си Прийм Палвър, който играел ключова роля и се появявал в критичните моменти. Той бил транториански търговец. Смятам за очевидно, че Втората фондация се е намирала на Трантор, където между другото е живял и самият Хари Селдън. Това било по времето, когато той основал и двете фондации.
— Всичко е съвсем ясно, с изключение на факта, че никой не е предположил тази възможност. Втората фондация се е погрижила за това. Точно туй имах предвид, като казах, че не им е необходимо да прикриват следите си при положение, че съвсем лесно могат да уредят те да не бъдат забелязани или пък да изтрият спомена за тях.
— В такъв случай — подхвана Кодел — нека не поглеждаме прекалено бързо в посоката, в която те може би искат. Как предполагате, защо Тривайз е решил, че съществува Втора фондация? И защо тя не го е спряла?
Бранно вдигна кокалестите си пръсти и започна да брои с тяхна помощ:
— Тривайз, това първо, е много необикновен човек. При цялата му буйност и неспособност да действа предпазливо, у него има нещо, което не мога да проумея. Може би той е специален случай. Сетне, Втората фондация не е била съвсем неосведомена. Компор веднага се озова по петите на Тривайз и ми докладва за него. Разчитаха аз да го спра, без да се налага да рискуват с открита намеса. Трето, едва след като не реагирах, както очакваха — нямаше екзекуция, нямаше затвор, нямаше изтриване на паметта, нито дори психическа проба на мозъка му, — а направо го изгоних в космоса, Втората фондация отиде по-далеч. Те направиха директен ход и пратиха един от своите кораби.
И след миг добави със зле прикрито задоволство:
— Отличен гръмоотвод.
— А какъв ще бъде нашият следващ ход? — попита Кодел.
— Ще предизвикаме онзи човек от Втората фондация, срещу когото сме изправени. Всъщност точно сега се движим съвсем неотклонно към него.
78
Гендибал и Нови седяха един до друг и наблюдаваха екрана.
Демянката явно беше уплашена. За Гендибал това бе очевидно, както бе очевиден и отчаяният й опит да надвие страха си. Но той не можеше да направи нищо, за да й помогне, защото не смяташе за разумно да докосва ума й точно в този момент — да не отслаби нейната ответна реакция срещу менталното поле, което ги обграждаше.
Бойният кораб на Фондацията бавно, но неотклонно приближаваше. Съдейки по досегашния си опит, Гендибал прецени, че е голям боен кораб с екипаж вероятно от шест души. Беше очевидно, че сами по себе си оръдията му са достатъчни да задържат и — ако е необходимо — да унищожат цяла флота кораби на Втората фондация, в случай че те трябва да разчитат единствено на физическа сила.
И така, напредването на фондационния звездолет срещу кораба, пилотиран от човек на Втората фондация, даваше основание да се направят известни заключения. Дори и да разполагаше с ментални възможности, не изглеждаше правдоподобно корабът да се навре между зъбите на Втората фондация по този начин. По-вероятно бе да напредва поради незнание, а незнанието можеше да има различни степени.
То би могло да означава, че капитанът на бойния кораб не знае за смяната на Компор или — ако все пак знае — не му е известно, че Компор е сменен с човек от Втората фондация. А може би изобщо не беше наясно каква е тази Втора фондация.
Ами ако (Гендибал възнамеряваше да обмисли едва ли не всички варианти) корабът притежаваше ментална сила и въпреки това напредваше така самоуверено? Това можеше да значи единствено, че е под управлението на някакъв мегаломан или че притежава сили, надвишаващи всичко, което човек е в състояние да си представи.
Но и това явно не беше крайното заключение…
Внимателно долови ума на Нови. Тя не можеше да усеща съзнателно менталните полета, за разлика от него самия. Но пък умът му не успяваше да прави това така деликатно или пък да открива толкова слабо поле, както този на Нови. В бъдеще парадоксът трябваше да бъде изучен. В крайна сметка той можеше да доведе до резултат, който да се окаже далеч по-важен от непосредствения проблем с приближаващия боен кораб.
Гендибал бе доловил интуитивно тази възможност, когато за пръв път осъзна необикновената гладкост и симетрия в мозъка на Нови. Тогава го обзе печална гордост от интуитивните му способности. Говорителите винаги бяха се гордели с възможностите на интуицията си. До каква степен обаче това бе резултат от тяхната неспособност да измерват ментални полета чрез ясните методи на физиката и, следователно, да разберат какво в действителност вършат? Лесно беше невежеството да се прикрие с мистичната думичка „интуиция“. Ала не се ли коренеше то в явното подценяване на значението на физиката в сравнение с менталиката?
И доколко това беше сляпа гордост? Гендибал се надяваше, че когато стане Първи говорител, нещата ще се променят. Трябваше да има някакво физическо сближаване на разликите между двете фондации. Втората фондация не можеше вечно да стои изправена пред възможността от унищожение във всеки миг, когато менталният й монопол би допуснал неволна грешка.
