напреднала техника. Нима е невъзможно? Щом Земята в последните си дни е могла да изпрати цяла груба заселници на някаква си планета, обикаляща около Алфа Кентавър, и щом като, евентуално с помощта на империята, те са могли да я тераформират, да заплодят океаните й, да изградят суша там, където дотогава не е имало, не би ли могла да изпрати една група и на своя спътник и да тераформира вътрешността му?
— Предполагам, че би могла — неохотно се съгласи Пелорат.
— Да, би трябвало да е тъй. Ако Земята е имала нещо за криене, защо й е да го изпраща на цял парсек разстояние, когато може да го скрие на свят, който е на една стомилионна от разстоянието до Алфа? А и от психологическа гледна точка Луната би следвало да е по-ефикасно скривалище. Никой не прави някаква връзка между спътниците и разумния живот. Ако е там въпросът, и аз не я направих. Луната беше под носа ми, а мислите ми си плюха на петите към Алфа. Добре, че Фалъм… — устните му се свиха и той поклати глава. — Мисля, че ще трябва да й се признае заслугата за това. Ако аз не го направя, Блис сигурно ще го стори.
Пелорат възрази:
— Но, старче, дори под повърхността на Луната да има нещо, как ще го открием? Това са милиони квадратни километри повърхност…
— Грубо казано, четиридесет милиона.
— И ние ще трябва да ги огледаме всичките, търсейки… какво? Някакъв отвор? Или може би въздушен шлюз?
— Ако я поставим по този начин, Янов, задачата наистина си я бива, обаче ние търсим не просто предмети, а живот, и то — интелигентен живот. Нима не разполагаме с Блис и нима нейният талант не е да открива именно интелигентността?
98
Геянката обвинително изгледа Тривайз.
— Най-накрая успях да я приспя. Беше ужасно трудно. Тя беше подивяла. За щастие, не мисля, че съм я увредила.
— Виж какво — студено каза съветникът, — доколкото аз определено нямам никакво намерение да се върна някога на Солария, ти спокойно можеш да премахнеш фиксацията й към Джемби.
— Просто да премахна фиксацията й, така ли? Тривайз, какво разбираш от тези неща? Ти никога не си усещал един ум. Нямаш и най-смътно понятие колко е сложен. Ако изобщо знаеше нещичко по въпроса, едва ли щеше да говориш за отстраняване на фиксация, сякаш това е като да изгребеш сладкото от някой буркан.
— Добре, поне я поотслаби.
— Бих могла мъничко да я поотслабя след цял месец внимателно разнищване.
— Какво искаш да кажеш с „разнищване“?
— Не съм в състояние да го обясня на човек, който няма никаква представа.
— Тогава как смяташ да постъпиш с детето?
— Все още не зная; ще трябва внимателно да го обмисля.
— В такъв случай — рече съветникът — аз пък да ти обясня какво смятаме да направим с кораба.
— Много добре ми е известно. Да се върнем на Нова Земя и пак да се пробваш с възхитителната Хироко, ако тя обещае този път да не те заразява.
Тривайз успя да запази каменната си физиономия.
— Всъщност не. Промених решението си. Отиваме на Луната… — според Янов това е името на спътника.
— Спътника? Понеже е най-близкият свят наоколо? Не се бях сетила, наистина.
— Нито пък аз. Нито пък някой друг би се сетил. Никъде в Галактиката няма спътник, който да е достатъчно голям, за да си заслужава да кацнеш на него — обаче този е уникален с големината си. И, нещо повече, анонимността на Земята прикрива и спътника й. Който не може да открие нея, няма да открие и Луната.
— Обитаема ли е тази твоя Луна?
— На повърхността — не, но не е и радиоактивна, изобщо не е радиоактивна, така че е възможно и да не е абсолютно необитаема. Всъщност не е изключено тя дори да бъка от живот — но под повърхността. И, разбира се, щом се приближим достатъчно, ще можеш да ни кажеш дали това е така.
Блис сви рамене.
— Ще опитам… Само че какво те накара изведнъж да се сетиш да изследваш спътника?
— Нещо, което Фалъм направи, когато бе поела управлението.
Геянката поизчака, сякаш очакваше да чуе още, и пак сви рамене.
— Каквото и да е било то, подозирам, че нямаше да получиш вдъхновение, ако бе последвал собствения си порив и я беше убил.
— Блис, не съм имал никакво намерение да я убивам.
Тя махна с ръка.
— Добре. Така да бъде. Сега към Луната ли отиваме?
— Да. Като предпазна мярка не се движим особено бързо, но ако всичко върви гладко, след тридесет часа ще бъдем в непосредствена близост до нея.
99
Луната представляваше пустош. Тривайз наблюдаваше как под тях се носи яркоосветената й от дневната светлина част. Нижеше се монотонна панорама от кратерни пръстени и планински области, и от черни на фона на огрените от слънцето части сенки. Долавяха се отделни слаби изменения в цвета на почвата и тук-там се мярваше по някоя по-просторна равнина, осеяна от малки кратери.
С приближаването на нощната страна сенките станаха по-дълги и накрая се сляха в едно. За известно време върховете проблясваха на слънцето като тлъсти звезди, надминаващи с блясъка си своите събратя в небето. Сетне изчезнаха, заместени от по-слабата светлина на Земята — голяма синкавобяла сфера, осветена малка повече от половината. Накрая корабът надбяга и нея, потънала зад хоризонта, и долу остана единствено несмекчаваната от нищо чернота, а отгоре — ситното пъстрило от звезди, което обаче за израсналия на беззвездния Терминус Тривайз само по себе си бе истинско чудо.
После отпред се появиха нови ярки точки — първо една-две, след туй и други — и започнаха да набъбват, докато не се сляха и те, преди да пресекат границата с осветената дневна част. Слънцето изгря с пъклено великолепие, така че екранът моментално се отмести от него и поляризира блясъка на повърхността под тях.
Тривайз ясно разбираше, че е безполезно да се надява да открие някаква пролука към населената вътрешност (ако тя наистина съществуваше) чрез просто оглеждане на този действително огромен спътник.
Обърна се към Блис, която седеше до него. Тя не гледаше екрана; държеше очите си затворени. Изглеждаше по-скоро като че се е строполила в креслото, а не седи в него.
Чудейки се дали не е заспала, Тривайз меко попита:
— Откри ли още нещо?
Геянката едва-едва поклати глава.
— Не — прошепна тя. — Само оная слаба струйка. По-добре ме закарай обратно там. Знаеш ли къде е?
— Компютърът знае.
Все едно, че се прицелваха в мишена — клатушкаха се насам-натам, докато не откриха целта си. Въпросната област бе все още навътре в нощната част и като се изключи това, че Земята светеше доста ниско над хоризонта и придаваше на повърхността призрачен пепелен отблясък, не можеше да се различи каквото и да било, въпреки че осветлението в пилотската кабина беше изгасено, за да виждат по- добре.
