позитронни мозъчни връзки.
— Трудно ли ти е да се съобразяваш с тези закони?
— Длъжен съм, сър. Първият има абсолютна сила, която почти забранява използването на каквито и да било ментални способности. Когато работиш с цялата Галактика, малко вероятно е действията ти да не причинят никакви вреди. Винаги отделни хора, а може би и големи групи, рискуват да пострадат, така че един робот трябва да избира минималната вреда. В добавка сложността при изчисляването на различните варианти е такава, че трябва доста време, за да се предпочете най-добрият, а дори и тогава не можеш да бъдеш съвсем сигурен.
— Разбирам — кимна Тривайз.
— През цялата галактическа история аз се опитвах да намалявам най-болезнените последици от борбите и катастрофите, които непрекъснато се вихрят в Галактиката. Понякога може и да съм успявал до известна степен, обаче ако познавате своето собствено минало, ще сте наясно, че не е било особено често, още по-малко пък — напълно.
— Колкото до това, известно ни е — криво се усмихна съветникът.
— Точно преди края си Жискар измисли един закон на роботиката, който обезсилваше дори Първия. Нарекохме го „Нулевият закон“, тъй като не можахме да измислим друго име, което да носи някакъв смисъл. Нулевият закон гласи: „Роботът не може да причини вреда на човечеството или с бездействието си да допусне на човечеството да бъде причинена вреда.“ Това автоматично означава, че Първият трябва да се измени така: „Роботът не може да причини вреда на човека или с бездействието си да допусне на човека да бъде причинена вреда, освен ако това противоречи на Нулевия закон.“ Подобни изменения трябва да се направят и във Втория и Третия закони.
Тривайз се намръщи.
— Как решаваш кое е вредно или не за човечеството като цяло?
— Именно, сър — спокойно отвърна Данил. — На теория Нулевият закон дава отговор на всичките ни проблеми, които практически никога не можем да решим. Един човек е конкретен обект и нанасяната му вреда може да бъде изчислена и преценена. Човечеството обаче е абстракция. Как да боравим с него?
— Не зная — сви рамене Тривайз.
— Чакай — намеси се Пелорат, — ти би могъл да превърнеш човечеството в един организъм. Като Гея, например.
— Точно това се опитах да направя, сър. Аз организирах създаването на Гея. Ако човечеството бъде превърнато в цялостен организъм, то би станало конкретен предмет и с него ще може да се борави. Оказа се обаче, че да се създаде подобен суперорганизъм не е тъй лесно, както се надявах. Първо на първо, то не може да се осъществи, ако хората не ценят суперорганизма повече от собствената си индивидуалност, така че се налагаше да открия подходяща настройка на ума. Доста време мина, преди да се сетя за законите на роботиката.
— Аха, значи геянците все пак са роботи! Подозирах го от самото начало.
— В такъв случай, сър, подозренията ви са неоснователни. Те са хора, ала в мозъците им е внедрен еквивалентът на законите на роботиката. На тях им е втълпено да ценят живота, наистина да го ценят. Но дори и след като тази трудност бе преодоляна, остана един сериозен недостатък. Суперорганизъм, изграден единствено от хора, е нестабилен. Той просто не може да се задейства. Трябва да се прибавят други животни, сетне растения, сетне и неорганичен свят. Най-малкият суперорганизъм, който е действително възможен, е един цял свят, и то достатъчно голям и сложен, за да има своя собствена екология. Трябваше ми много време, за да го разбера, така че едва през последния век Гея бе напълно основана и подготвена да тръгне към осъществяването на Галаксея — а това също ще отнеме доста време. Може би обаче не чак толкова, колкото отне извървеният дотук път, защото сега познавам основните принципи…
— И имаш нужда от мен, за да взема решението. Така ли е, Данил?
— Да, сър. Законите на роботиката не позволяват нито на мен, нито на Гея да взима решения и да преценява вредата за човечеството. А междувременно преди пет века, когато ми се струваше, че никога не ще успея да разработя методи за преодоляване на всички трудности по пътя на основаването на Гея, аз се заех с втората по оптималност задача и спомогнах за развитието на психоисторическата наука.
— Трябваше да се досетя — измърмори Тривайз. — Знаеш ли, започвам да вярвам, че наистина си на двадесет хиляди години.
— Благодаря ви, сър.
— Почакай малко — обади се Пелорат. — И аз, струва ми се, започвам да схващам нещо. Ти самият, Данил, не представляваш ли част от Гея? Не си ли разбрал тъкмо по тоя начин за кучетата на Аврора? Чрез Блис?
— В известен смисъл сте прав, сър — отвърна роботът. — Аз съм свързан с Гея, макар да не съм част от нея.
Съветникът вдигна вежди.
— Това ми звучи като версията на Компорелон — света, който посетихме веднага след като напуснахме Гея. Компорелонците твърдяха, че не са част от Фондационната конфедерация, а са само асоциирани към нея.
Данил бавно кимна.
— Предполагам, че аналогията е подходяща, сър. Като свързан с Гея мога да осъзнавам това, което осъзнава и тя — въплътена например в личността на тази жена Блис. Гея обаче не осъзнава онова, което аз съзнавам, така че запазвам свободата на действията си. Подобна свобода ще ми е необходима, докато планетата не се стабилизира окончателно.
Тривайз се вгледа внимателно в робота и рече:
— А използва ли долавяното чрез Блис, за да влияеш на събитията при нашето пътуване и да ги насочваш, както ти е изгодно?
Данил въздъхна по странно човешки начин.
— Не бих могъл да направя много, сър. Законите на роботиката почти винаги ми пречеха. Все пак облекчих товара върху ума й, като поех малка част от допълнителната отговорност, за да може тя да се справи с вълците на Аврора и соларианския космонит по-експедитивно и с по-малко вреда за себе си. В добавка повлиях чрез нея на жената от Компорелон и на другата от Нова Земя така, че те да погледнат на вас достатъчно благосклонно и да можете да продължите пътуването си.
Съветникът се усмихна малко насилено.
— Трябваше да се сетя, че не е било заради мен.
Данил прие констатацията без печалното й самоподценяване.
— Напротив, сър — каза той, — до голяма степен беше именно заради вас. И двете жени още отначало ви гледаха благосклонно. Аз просто подсилих вече съществуващите импулси — това е кажи-речи всичко, което може да се направи при ограниченията, налагани от законите на роботиката. Точно поради тях — както и по някои други причини, признавам го — съумях да ви докарам тук толкова трудно и благодарение на непряка намеса. На няколко пъти ме грозеше сериозна опасност да ви загубя.
— Е, сега съм тук — рече Тривайз. — Какво желаеш от мен? Да потвърдя решението си в полза на Галаксея?
Безизразното лице на Данил някак си успя да придобие отчаян вид.
— Не, сър. Само решението вече не е достатъчно. Повиках ви, доколкото ми позволяват силите при сегашното ми състояние, заради нещо далеч по-безнадеждно. Аз умирам.
102
Може би поради разговорния тон, с който го съобщи, или понеже един жизнен път от двадесет хиляди години, възприет през очите на човек, осъден да живее не повече от половин процент от този период, прави смъртта да не изглежда като трагедия, но във всеки случай, у Тривайз не се породи особено съчувствие.
— Да умреш? Може ли една машина да умре?
— Аз мога да престана да съществувам, сър, както и да пожелаете да наречете това. Стар съм. Нито един разумен организъм в Галактиката, който е бил жив, когато за пръв път ми бе дадено съзнание, днес
