— Какво е това? — тихо попита заинтригуваната Блис, източвайки шия, за да го огледа първо от едната, а после и от другата страна.
— Мисля, че го наричат микродетектор — отвърна Пелорат.
— Не е нищо мистериозно — допълни Тривайз. — Уред, който автоматично проверява част от тялото ти — отвътре и отвън — за микроорганизми, които могат да пренесат зараза.
— Освен това този класифицира микроорганизмите — каза Кендрей с нескрита гордост. — Разработен е тук, на Компорелон. Ако обичате, все пак, трябва ми дясната ви ръка.
Тривайз постави ръката си в уреда и проследи танца на няколко върволици червени точици по редицата хоризонтални линии. Кендрей докосна един сензорен бутон и отвътре изскочи цветно факсимиле.
— Бихте ли подписали, господине?
Тривайз се подписа.
— Много ли съм зле? — иронично попита той. — Не ме грози нещо страшно, нали?
— Не съм лекар — отвърна Кендрей, — така че не мога да кажа с подробности, но няма индикации, които налагат да бъдете върнат или сложен под карантина. Това е, което ме интересува.
— Голям късмет извадих — сухо констатира Тривайз, тръсвайки ръка, за да преодолее лекото изтръпване, което усещаше.
— Вие, господине — продължи невъзмутимо Кендрей.
Пелорат постави ръката си с известно колебание, после подписа факсимилето.
— А вие, госпойце?
След малко служителят гледаше смаяно резултата.
— Никога не съм виждал подобно нещо — той вдигна очи към Блис и на лицето му се изписа страхопочитание. — Отрицателни. Всичките.
Геянката се усмихна очарователно.
— Колко хубаво.
— Да, госпойце. Завиждам ви. — Той се върна към първото факсимиле и каза: — Документите за самоличност, господин Тривайз.
Тривайз ги представи. Кендрей ги разгледа и отново вдигна очи с изненада.
— Съветник в законодателното тяло на Терминус?
— Точно така.
— Висш служител на Фондацията?
— Съвсем вярно — кимна хладно Тривайз. — Така че, нека свършваме по-бързо.
— Вие сте капитанът на кораба?
— Да.
— Цел на посещението?
— Сигурността на Фондацията. Това е всичко, което ще ви кажа. Разбирате ли ме?
— Да, сър. Колко време възнамерявате да останете?
— Не знам. Може би седмица.
— Много добре, сър. А другият господин?
— Той е доктор Янов Пелорат — обясни Тривайз. — Имате подписа му и аз гарантирам за него. Учен от Терминус и мой помощник в работата ми при това посещение.
— Разбирам, господине, но трябва да видя документите му за самоличност. Правилата са си правила, извинявам се. Мисля, че и вие разбирате, господине.
Пелорат представи документите си.
Кендрей кимна.
— А вие, госпожице?
Тривайз тихо каза:
— Няма нужда да безпокоите дамата. Аз гарантирам и за нея.
— Да, сър. Но ми трябват документите й за самоличност.
— Опасявам се, че нямам никакви документи, господине — рече Блис.
— Моля? — понамръщи се Кендрей.
— Младата дама не ги е взела със себе си — вметна Тривайз. — Обикновена небрежност. Няма значение. Аз поемам цялата отговорност.
— Ще ми се да можех да ви позволя да го направите, сър — каза Кендрей, — но не е разрешено. Отговорността е моя. При настоящите обстоятелства няма никаква особена трудност. Просто трябва да се извадят дубликати. Предполагам, че младата дама също е от Терминус.
— Не, не е.
— Тогава някъде от територията на Фондацията?
— Де факто не.
Кендрей остро изгледа Блис, после Тривайз.
— Това е усложнение, господин съветник. Може да отнеме доста време, докато се получи дубликат от нефондационен свят. След като не сте гражданка на Фондацията, госпожице Блис, трябва да ми кажете името на рождената ви планета и на света, на който сте гражданка. После ще изчакате пристигането на дубликатите.
— Вижте какво, мистър Кендрей — каза Тривайз. — Не виждам никаква причина да ни задържате. Аз съм висш правителствен служител на Фондацията и съм тук с мисия от огромна важност. Не бива да се бавя заради някаква тривиална проверка на документи.
— Аз не мога да решавам, сър. Ако зависеше от мен, щях веднага да ви пусна на Компорелон, но има един дебел правилник, който ръководи всяко мое действие. Трябва да го спазвам, иначе лошо ми се пише. Разбира се, предполагам, че някой служител от правителството на Компорелон ви очаква. Ако ми кажете кой е той, ще се свържа с него и стига да ми нареди да ви пусна, веднага ще го направя.
Тривайз се поколеба за момент.
— Това няма да е политически оправдано, господин Кендрей. Мога ли да говоря с непосредствения ви началник?
— Естествено, но не можете да го видите просто ей така…
— Сигурен съм, че ще дойде веднага, като разбере, че съм висш служител на Фондацията…
— Всъщност — рече Кендрей, — между нас казано, това може би би влошило нещата. Ние не сме част от фондационната територия. Ние сме в графата асоциирани сили и взимаме този факт на сериозно. Хората се стремят да не изглеждат като марионетки — просто използвам популярния израз, нали разбирате — и си придават важност, за да демонстрират независимост. Моят началник ще набере точки, ако откаже да направи специална услуга на висш служител на Фондацията.
Лицето на Тривайз помрачня.
— И вие ли?
Кендрей поклати глава.
— Политиката е много високо над мен, сър. Никой не ми дава точки за нея. Щастлив съм, ако ми платят заплатата. И макар че не получавам поощрения, мога много лесно да си изкарам наказание. Ще ми се да не беше така, но…
— Предвид моето положение бих могъл да се погрижа за вас.
— Не, господине. Съжалявам, ако звучи нахално, но не мисля, че можете. И, господине, неудобно е да го кажа, но, моля ви, не ми предлагайте нищо. Служителите, които се поддават на такива работи, ги наказват за назидание на другите, а в наши дни са станали много вещи в откриването им.
— Не мислех да ви подкупвам. Само се питах какво би могла да ви стори кметът на Терминус, ако попречите на мисията ми.
— Господин съветник, аз ще бъда в пълна безопасност, докато се придържам към правилника. Ако на членовете на компорелонския президиум се наложат някакви фондационни наказания, това е тяхна грижа, не моя. Но стига да ви е от полза, сър, бих могъл да пусна вас и д-р Пелорат с кораба. Ако оставите госпожица Блис във входната станция, ще я задържим известно време и ще я изпратим на повърхността веднага, щом се получи дубликатът на документите й. Ако пък по някаква причина те не могат да се открият, ще я изпратим на нейния свят с търговски транспорт. Опасявам се обаче, че в такъв случай някой ще трябва да й плати пътя.
