— Шансът е петдесет на петдесет — каза Тривайз, — но дори да е така, след като картата бъде съпоставена на светло, ще можем безпогрешно да се спуснем до столицата независимо от местоположението й. И много преди да се приближим до нея, ще засечем микровълнови лъчи и ще получим съобщения, които да ни насочат към най-удобния космодрум. Няма за какво да се безпокоим.
— Сигурен ли си? — попита Блис. — Вие ме водите без документи и даже без принадлежност към свят, който тукашните хора биха признали — а аз съм длъжна в никакъв случай да не споменавам Гея. Какво ще правим, ако поискат да се легитимирам, щом слезем на повърхността?
— Малко е вероятно — отвърна Тривайз. — Всички ще смятат, че за това са се погрижили още на входната станция.
— Но ако все пак поискат?
— Когато поискат, тогава ще му мислим. Нека не си създаваме излишни проблеми.
— Дойде ли време да мислим за проблемите, след като възникнат, може да е станало късно да ги решаваме.
— Ще разчитам на изобретателността си, за да предотвратя подобна ситуация.
— Впрочем, като спомена за изобретателност, как ни прекара през входната станция?
Тривайз погледна към геянката и устните му бавно се разтеглиха в усмивка, придала му вид на палав тийнейджър.
— С малко въображение.
— Какво направи, приятелю? — попита и Пелорат.
— Важното беше да помоля по подходящ начин. Бях вече опитал със заплахи и фини подкупи. Бях апелирал към логика и лоялност спрямо Фондацията. Нямаше ефект, така че прибягнах към последното средство. Казах на чиновника, че ти изневеряваш на съпругата си, Пелорат.
— Съпругата ми? Но, скъпи приятелю, в момента аз нямам съпруга.
— Знам, но той не знаеше.
— Под „съпруга“ — каза Блис, — предполагам, разбирате жена, която е постоянна компаньонка на даден мъж?
— Малко повече от това, Блис — отвърна Тривайз. — Законна компаньонка, със законни права, произтичащи от положението й.
— Блис — стеснително поде Пелорат, — аз нямам съпруга. По-рано съм имал от време на време, но отдавна вече нямам. Ако искаш да минем през законния ритуал…
— О, Пел — възкликна Блис с широк жест на дясната си ръка, — защо ще искам такова нещо? Аз имам безброй компаньони, които са ми толкова близки, колкото двете ти ръце. Само изолатите се чувстват така отчуждени, че трябва да използват изкуствени договори, за да наложат някакъв блед заместител на истинското другарство.
— Но аз съм изолат, мила Блис.
— След време ще си по-малко изолат, Пел. Може би никога няма да станеш Гея, но ще бъдеш все по- малко изолат и ще имаш рояк компаньонки.
— Аз искам само теб, Блис — каза Пелорат.
— Това е защото нищо не разбираш. Ще се научиш обаче, сигурна съм.
Докато двамата си разменяха тези реплики, Тривайз се беше съсредоточил върху екрана с изражение на насилена търпимост. Облачната покривка се бе приближила и за миг всичко потъна в сива мъгла.
Микровълнов обзор, помисли той и компютърът веднага превключи на засичане на радарни отражения. Облаците изчезнаха и се появи повърхността на Компорелон, макар и в неестествени цветове, като границите между секторите с различен състав бяха леко размазани и трептящи.
— Така ли ще изглежда отсега нататък? — попита Блис с известна изненада.
— Само докато слезем под облаците. Тогава пак ще има слънце.
Още докато изричаше тези думи, светлината и нормалната видимост се върнаха.
— Разбирам — каза геянката. После отново се обърна към него:
— Това, което не схващам обаче, е какво го интересува онзи служител на входната станция дали Пелорат изневерява на жена си, или не.
— Ако Кендрей те бе задържал, новината, казах му аз, ще стигне до Терминус и следователно до жената на Пелорат. И моят приятел ще си има неприятности. Не уточних какви неприятности, но с тона си се опитах да му внуша, че ще са големи. Между мъжете изглежда съществува някаква духовна връзка — Тривайз се ухили — и един истински мъж няма да издаде събрата си. Той даже ще се опита да му помогне, ако го помолиш. Причината сигурно е в това, че следващия път може да се наложи на него да му помагат. Предполагам — добави той вече малко по-сериозно, — че и между жените съществува подобна солидарност, но тъй като не съм от този пол, нямал съм възможност да я наблюдавам отблизо.
Лицето на Блис наподобяваше красив буреносен облак.
— Това шега ли е? — попита тя.
— Не, говоря напълно сериозно — отвърна Тривайз. — Не казвам, че този тип Кендрей ни пусна само за да помогне на Янов да не ядоса жена си. Мъжката солидарност може би просто наклони везните след всичките ми други аргументи.
— Но това е ужасно. Обществото се крепи на правилата си и те го свързват в едно цяло. Толкова ли е лесно да се пренебрегнат тези правила заради някакви тривиални причини?
— Ами — каза Тривайз, останал за миг беззащитен, — доста от правилата сами по себе си също са тривиални. Малко светове са тъй придирчиви към преминаването през тяхното пространство в мирно време и при разцвет на търговията, постигнат благодарение на Фондацията. По някаква причина Компорелон не е в крак — вероятно заради неизвестни ни вътрешнополитически съображения. Защо да се затормозяваме с това?
— Проблемът е друг. Ако спазваме само правилата, които определяме като разумни, то никое от тях няма да издържи, защото просто няма такова правило, което някои да не сметнат за неоправдано и неразумно. Искаме ли да гоним личната си изгода, както ние самите я схващаме, винаги ще набедим някое спъващо я правило за неоправдано и неразумно. Тръгнем ли от ловката измама, стигаме до анархия и катастрофа дори за най-сръчния измамник, тъй като и той няма да оцелее след разпадането на обществото.
— То няма да се разпадне толкова лесно — поклати глава Тривайз. — Говориш като Гея, а Гея вероятно не е способна да разбере обществото от свободни индивиди. Дори основателно и справедливо установените правила могат лесно да надживеят полезността си, когато се променят условията, а самите те останат валидни по силата на инерцията. Тогава е не само необходимо, но и полезно тези правила да се нарушават, като по такъв начин фактът, че са станали безполезни, ако не и направо вредни, става публично достояние.
— Значи всеки крадец и убиец може да твърди, че служи на човечеството?
— Пресилваш нещата. В суперорганизма на Гея има вроден консенсус по въпроса за правилата и никому дори не хрумва да ги нарушава. Може обаче да се предположи, че така Гея ще вегетира и закостенява. В свободното общество безспорно съществува елемент на безпорядък, но това е цената, която човек плаща за възможността да въвежда новости и предизвиква промени. Общо взето, разумна цена.
— Много грешиш, ако смяташ, че Гея вегетира и закостенява — повиши глас Блис. — Нашите дела, нашите обичаи, нашите възгледи са подложени на постоянен самоанализ. Те не се запазват просто по инерция и напук на здравия разум. Гея се учи от своя опит и затова, когато е необходимо, се променя.
— Дори и да е така, както казваш, самоанализът и учението сигурно са доста бавни, защото на Гея не съществува нищо друго освен Гея. А в свободните светове, дори когато почти всички са на едно мнение, все ще се намерят хора, които е нещо не са съгласни. В някои случаи малцината може да са прави и ако са достатъчно умни, достатъчно ентусиазирани, достатъчно прави, накрая те печелят и стават герои на бъдещите епохи — като Хари Селдън, който усъвършенствал психоисторията, противопоставил своите виждания срещу цялата Галактическа империя и удържал победа.
— Той е спечелил само досега, Тривайз. Втората империя, която е планирал, никога няма да дойде. Вместо нея ще има Галаксея.
— Така ли? — откликна Голан мрачно.
— Решението беше твое и колкото и да спориш в полза на изолатите и тяхната свобода да бъдат
