да се използва за самата планета като твърдо сферично тяло в пространството. Може да означава също и живия обект, който включва в себе си тази сфера. Строго погледнато, за тези две различни понятия би трябвало да използваме две отделни думи, но геянците винаги разбират от контекста за какво точно се отнася. Допускам обаче, че за един изолат ще е объркващо.
— Добре де — нетърпеливо рече Тривайз, — след като си на много хиляди парсеци от Гея като сфера, още ли си част от Гея като организъм?
— Що се отнася до организма, аз си оставам Гея.
— Ефектът не отслабва ли?
— По същество, не. Вече ви говорих за допълнителните сложности да бъдеш Гея през хиперпространството, но аз все пак си оставам Гея.
— Хрумвало ли ти е — каза Тривайз, — че на Гея може да се гледа като на галактически кракен — легендарното морско чудовище с пипала, които достигат навсякъде? Достатъчно е да сложите по няколко геянци във всеки от обитаемите светове — и ето ви Галаксея. Всъщност вие може би точно това сте и направили. Къде са разположени вашите геянци? Предполагам, един или повече са на Терминус, а също толкова и на Трантор. И докъде така?
Блис очевидно се почувства неловко.
— Казах, че няма да те лъжа, Тривайз, но това не означава, че се чувствам задължена да ти докладвам цялата истина. Има някои неща, които не е нужно да знаеш, и местонахождението и самоличността на отделни частици от Гея е едно от тях.
— Нужно ли ми е да знам причината за съществуването на тези пипала, Блис, дори и да не знам къде точно са те?
— Мнението на Гея е, че не е необходимо.
— Предполагам обаче, мога да правя догадки. Вие се смятате за пазители на Галактиката, нали?
— Ние силно желаем стабилна и сигурна Галактика, а също така — мирна и процъфтяваща. Планът на Селдън, поне както първоначална е бил разработен от самия Хари Селдън, цели да се създаде Втора галактическа империя, по-стабилна и жизнеспособна от Първата. Планът, който непрекъснато се изменя и усъвършенства от Втората фондация, досега изглежда работи добре.
— Но Гея не иска Втора галактическа империя в класическия й смисъл, нали? Вие искате Галаксея — жива Галактика.
— Тъй като ти разреши, ние се надяваме след време да имаме Галаксея. Ако не беше го сторил, щяхме да се борим за Селдъновата Втора империя и да я направим колкото се може по-сигурна.
— Но какво лошо има в…
До ухото на съветника достигна тих жужащ сигнал.
— Компютърът ми сигнализира — поясни той. — Предполагам, че получава указания за входната станция. Сега се връщам.
Влезе в пилотската стая, постави длани върху очертанията на пулта и установи, че вече има указания за входната станция, към която трябваше да се насочат — координатите й спрямо линията от центъра на Компорелон до северния му полюс.
Тривайз съобщи, че ги е получил, и се облегна назад.
Планът на Селдън! Отдавна не бе мислил за него. Първата галактическа империя се бе разпаднала и Фондацията се беше развивала цели петстотин години, отначало състезавайки се с Империята, а после върху развалините й — все съгласно Плана.
Той бе прекъснат от Мулето, който за известно време заплашваше да го разбие на пух и прах, но Фондацията се бе изправила отново на крака — може би с помощта на вечно скритата Втора фондация или пък със съдействието на още по-добре прикритата Гея.
Сега Планът бе пред много по-сериозна заплаха, отколкото някога. Той щеше да бъде отклонен от възобновяването на Империята към нещо напълно различно от известното в космическата история — Галаксея. И самият той, Голан Тривайз, се бе съгласил на това.
Но защо? Имаше ли някакъв пропуск в Плана? Фундаментален пропуск?
За един миг на Тривайз му се стори, че този пропуск наистина съществува и дори че самият той знае в какво се състои, че го е знаел, когато е взел решението — но това прозрение… ако то беше наистина прозрение… изчезна с бързината, с която се бе появило, и остави след себе си пустота.
Може би беше просто илюзия — и когато взимаше решението, и сега. В края на краищата, не знаеше нищо повече за Плана освен основните допускания, върху които се градеше психоисторията. Вън от тях не му беше известна нито една подробност и със сигурност — нито една буква от математическата обосновка.
Затвори очи и се съсредоточи…
Нищо не се появи пред вътрешния му поглед.
Дали пък подсилващата мощ на компютъра нямаше да свърши работа? Постави длани върху пулта и усети топлия хват на отпечатъците им. Затвори очи и отново се съсредоточи…
Пак нищо.
12
Компорелонецът, който се качи на борда, носеше холографска лична карта. Тя изобразяваше топчестото му, леко брадясало лице със забележителна точност, а под него стоеше името му, А. Кендрей.
Беше възнисък, а фигурата му — също тъй меко закръглена като лицето. Имаше свеж, добряшки вид и маниери и се оглеждаше наоколо с нескрито изумление.
— Как се спуснахте толкова бързо? — запита той. — Очаквахме ви най-рано след два часа.
— Корабът е нов модел — отвърна Тривайз с малко хладна вежливост.
Кендрей обаче явно не беше наивен младок, какъвто изглеждаше. Влезе в пилотската стая и веднага каза:
— Гравитационен?
Съветникът не видя смисъл да отрича нещо съвсем очевидно и глухо отвърна:
— Да.
— Много интересно. Говори се за тях, а няма къде да ги разгледаш. Двигателите са в корпуса, нали?
— Точно така.
Кендрей погледна към компютъра.
— Компютърните схеми също?
— Да. Поне тъй са ми казвали. Никога не съм проверявал.
— Е, добре. Трябва ми документацията на кораба: номер на двигателя, къде е произведен, идентификационен код… цялата там галиматия. Сигурен съм, че всичко е в компютъра и той може да отпечата официалната карта, която ми е нужна, за половин секунда.
Отне съвсем малко повече от половин секунда. Кендрей пак се огледа.
— Само вие тримата ли сте на борда?
— Точно така — отвърна Тривайз.
— Някакви живи животни? Растения?
— Няма.
— Здравословното ви състояние?
— Добро — отсече Тривайз.
— Хм! — подхвърли Кендрей и си записа. — Бихте ли си сложили ръката тук? Просто рутинна проверка. Дясната, моля.
Тривайз погледна неодобрително уреда. Използваше се все по-широко и бързо се усъвършенстваше. Изостаналостта на един свят можеше да се прецени едва ли не от пръв поглед по назадничавостта на микродетекторите му. Ала твърде малко обитаеми планети вече бяха останали толкова назадничави, че да нямат микродетектори въобще. Този процес бе започнал с окончателното разпадане на империята, тъй като всяка част от цялото ставаше все по-загрижена за предпазването си от болестите и чуждите микроорганизми на всички останали.
