— Ако смяташе така, щях да го зная, тъй като съм Гея. И щом аз се радвам, когато съм с теб, и Гея се радва. Когато правим любов, цялата планета споделя преживяването в една или друга степен. Като казвам, че те обичам, това означава, че Гея те обича, макар непосредствената роля да е възложена само на частицата, каквато представлявам аз… Изглеждаш объркан?
— Бидейки изолат, Блис, ми е трудно да го схвана.
— Винаги може да се направи аналогия с организма на изолата. Когато си подсвиркваш някаква мелодия, цялото ти тяло — ти самият като организъм — желае да свири мелодията, но непосредствената задача е възложена на устните, езика и дробовете. Палецът на десния ти крак например не прави нищо.
— Може да почуква в такт с мелодията.
— Може, макар това да не е необходимо за акта на подсвиркване. Почукването на палеца на крака не е самото действие, а реакция на действието, и със сигурност всички части на Гея по някакъв начин реагират на моите емоции, както аз реагирам на техните.
— Предполагам, че няма смисъл да се чувстваме неудобно.
— Никакъв смисъл няма.
— Но аз изпитвам едно особено усещане. Когато искам да те направя щастлива, мисля, че трябва да направя щастливи всички организми на Гея, до последния атом.
— До последния атом… — повтори одобрително Блис. — Ти наистина ги правиш щастливи, Пел. Прибавяш нещичко към чувството на всеобща радост, която за кратко време ти позволявам да споделиш. Предполагам, че приносът ти е твърде малък, за да бъде лесно измерим, но все пак го има и осъзнаването на този факт трябва да те прави още по-доволен.
— Ще ми се да бях сигурен, че Голан е достатъчно зает с маневрите през хиперпространството, та да се задържи в пилотската стая по-дълго — каза Пелорат.
— Искаш да обявим меден месец?
— Да.
— Тогава вземи лист хартия, напиши „Гнездо на младоженците“, закачи го от външната страна на вратата и ако някой желае да влезе, то ще си е негов проблем.
Пелорат така и стори и по време на приятните последващи събития „Далечната звезда“ направи скока. Нито той, нито Блис забелязаха този факт, въпреки че и иначе едва ли щяха да го забележат.
10
Бяха изминали само няколко месеца, откакто Пелорат се бе запознал с Тривайз и за първи път бе отпътувал от Терминус. Дотогава, за повече от половинвековния си живот (по стандартно галактическо време), той не беше напускал планетата.
В собствените си очи за тези месеци бе станал стар космически вълк. Беше видял от космоса три планети: самия Терминус, Сейшел и Гея. А сега на екрана виждаше четвърта, макар и чрез управляваното от компютъра телескопично устройство. Четвъртата планета беше Компорелон.
И отново, за четвърти път, изпита смътно разочарование. Някак си продължаваше да смята, че да гледаш обитаем свят от космоса означава да видиш очертанията на континентите му на фона на обкръжаващите ги океани; или пък, ако светът е сух, очертанията на езерата му на фона на заобикалящата ги суша.
Никога не ставаше така.
Ако един свят е обитаем, той има както атмосфера, така и хидросфера. След като притежава въздух и вода, той има и облаци; а щом има облаци, значи се превръща в нещо като скрита картинка. За пореден път Пелорат наблюдаваше бели валма с тук-там прозиращо бледосиньо или ръждивокафяво.
Той унило се питаше дали някой може да разпознае един нов свят по неговия изглед — от, да речем, 300 000 километра, — проектиран на екрана. По какво биха се различавали валмата облаци?
Блис загрижено го погледна.
— Какво има, Пел? Изглеждаш нещастен.
— Установявам, че от космоса всички планети изглеждат еднакво.
— И какво от това, Янов? — обади се Тривайз. — Така изглеждат и очертанията на Терминус, когато са на хоризонта, освен ако знаеш какво точно търсиш — определен планински връх или пък някакво крайбрежно островче с характерна форма.
— Сигурно си прав — отвърна Пелорат явно недоволен, — но каква характерна форма можеш да искаш от маса движещи се облаци? Пък даже и да се опиташ, преди да я разбереш, ще си преминал в тъмната част.
— Погледни малко по-внимателно, Янов. Ако проследиш формата на облаците, ще видиш, че те образуват специфична структура, която кръжи около планетата и същевременно обикаля около даден център. Този център е приблизително над един от полюсите.
— Кой именно полюс? — попита Блис заинтригувана.
— Тъй като спрямо нас Компорелон се върти по посока на часовниковата стрелка, би трябвало да е южният. Понеже центърът е на около петнайсет градуса от терминатора — линията, която отделя светлата от тъмната част на планетата — и оста й е наклонена на двайсет и един градуса спрямо перпендикуляра към равнината на въртене, сега е или средата на пролетта или средата на лятото, в зависимост от това дали полюсът се отдалечава или приближава към терминатора. Компютърът може веднага да изчисли траекторията му и, ако поискам, да ме информира. Столицата е на север от екватора, следователно там е или средата на есента или средата на зимата.
Пелорат се намръщи.
— И всичко туй ти е ясно? — той погледна облачния слой, сякаш очакваше от него да проговори, но това, разбира се, не стана.
— И дори нещо повече — кимна Тривайз. — Ако погледнете полярните области, ще видите, че там няма пролуки в облачния слой както е по-далеч от полюсите. Всъщност пролуки има, но през тях се вижда лед, така че се получава бяло на бял фон.
— А! — откликна Пелорат. — Предполагам, че за полюсите това е естествено.
— При обитаемите планети — да. Планетите без живот обаче може да нямат въздух и вода, или пък да притежават белези, показващи, че облаците и ледът са с друг произход. Тази планета няма такива белези, затова приемаме, че наблюдаваме водни облаци и воден лед. Следващото нещо, което забелязваме — продължи Тривайз, — е размерът на непрекъснатата бяла площ от светлата страна на терминатора. Опитното око веднага би открило, че е по-голяма от нормалното. Освен това можете да отчетете, че отразената светлина има съвсем слаб оранжев оттенък, а това означава, че слънцето на Компорелон е доста по-студено от слънцето на Терминус. Въпреки че Компорелон е по-близо до своето слънце, отколкото Терминус до неговото, той все пак не е достатъчно близо, за да компенсира относително ниската температура на тази звезда. Следователно, по нормите на обитаемите светове, Компорелон е студена планета.
— Четеш го като на филм, приятелю — възхити се Пелорат.
— Не се впечатлявай толкова — отвърна Тривайз със сърдечна усмивка. — Компютърът ми даде статистическите данни на планетата, включително по-ниската й средна температура. Лесно е да направиш извод за нещо, което вече познаваш. Всъщност Компорелон е в преддверието на ледников период и ако конфигурацията на континентите му беше подходяща за такова състояние, щеше вече да е навлязъл в него.
Блис прехапа долната си устна.
— Не обичам студените светове.
— Имаме достатъчно топли дрехи — отвърна Тривайз.
— Това няма особено значение. Човешките същества не са пригодени за студено време. Не притежаваме дебела козина или покривка от пера, нито подкожен слой мас. Фактът, че даден свят е със студен климат, говори за известно безразличие към добруването на неговите съставни елементи.
— Нима по цялата Гея климатът е мек? — попита съветникът.
