звездолет.
Пелорат леко се намръщи.
— Моля те, Блис, наричай го Тривайз.
— Да, да. Но в негово отсъствие малко се отпускам.
— Недей. Не бива въобще да подхранваш навика. Той е толкова чувствителен на тая тема.
— Не на тая тема, а към мен. Той не ме харесва, Пел.
— Не е така! — горещо възрази Пелорат. — Аз говорих с него по въпроса. Е, не се мръщи, де. Бях изключително тактичен, мило мое дете. Голан ме увери, че няма нищо такова. Изпитва подозрения към Гея и е недоволен, че му се е наложило да се набърква в бъдещето на човечеството. Трябва да проявим разбиране. Ще му мине, когато постепенно оцени преимуществата на вашата жива планета.
— Надявам се, но не е само Гея. Пел, каквото и да ти говори той, а знай, че много те обича и не иска да те засегне, Тривайз изпитва лична неприязън към мен.
— Не, Блис. Не е възможно.
— Защо? Не всеки е длъжен да ме обича, понеже ти ме обичаш, Пел. Нека ти обясня. Трив — добре, де, Тривайз — смята, че аз съм робот.
Удивление заля обикновено спокойното лице на Пелорат.
— Положително не мисли, че си изкуствено човешко същество!
— Защо се изненадваш толкова? Гея е била заселена с помощта на роботи. Това е всеизвестен факт.
— Роботите могат да помагат, както и машините, но хората са тези, които са заселили Гея. Хора от Земята.
— Същото мисли и Тривайз. Знам го.
— В паметта на планетата няма нищо за Земята, както вече ви казах. Но са съхранени ранни спомени, приблизително отпреди три хиляди години, за някакви роботи, заети със задачата да преобразуват Гея в обитаем свят. Същевременно ние пък сме го оформяли като планетарно съзнание, което отнело много време, мили Пел, и това е още една причина ранните ни спомени да са мъгляви. Може би не ги е премахнала Земята, както смята Тривайз…
— Да, Блис — кимна Пелорат загрижено, — но какво е станало с роботите?
— С формирането на Гея те са си отишли. Ние не сме искали да останат, защото винаги сме били убедени, че в далечна перспектива ще са вредни за човешкото общество — било то изолатно или планетарно. Не зная как сме стигнали до това заключение, но е възможно да се основава на събития, датиращи от най-древните времена на галактическата история, така че паметта на Гея да не се простира до тях.
— Ами нали роботите са си отишли…
— Да, но ако все пак някои са останали? И ако аз съм един от тях — на петнадесет хиляди години, да речем? Тривайз има точно такова подозрение.
Пелорат бавно поклати глава.
— Не си.
— Сигурен ли си, че мислиш така?
— Разбира се. Ти не си робот.
— Откъде знаеш?
— Блис, просто знам. В теб няма нищо изкуствено. Аз най-добре чувствам това.
— Не е ли възможно да съм толкова изкусно изкуствена, че във всяко отношение, от най-големите до най-малките подробности, да съм неотличима от естественото. Ако предположим, че е така, как би могъл да направиш разлика между мен и истинското човешко същество?
— Не мисля, че е възможно да си толкова изкусно изкуствена — отвърна Пелорат.
— Ами ако независимо от твоето мнение е възможно?
— Просто не го вярвам.
— Тогава нека си представим такъв хипотетичен случай. Ако бях неотличим робот, ти как би се почувствал?
— Ами, аз…
— За да съм по-конкретна, как би се чувствал, ако разбереш, че правиш любов с робот?
Пелорат внезапно щракна с палеца и средния пръст на дясната си ръка.
— Знаеш ли; има легенди за жени, които се влюбват в изкуствени мъже, както и обратното. Винаги съм им придавал алегоричен смисъл и не съм си представял, че могат да отразяват буквалната истина. Разбира се, аз и Голан дори не бяхме чували думата „робот“, преди да кацнем на Сейшел, но сега, като се замисля, тези изкуствени мъже и жени трябва да са били роботи. Изглежда такива роботи наистина са съществували в ранните исторически времена. Това значи, че легендите трябва да се преосмислят…
Той изведнъж замълча, а Блис, след като изчака малко, плесна шумно с ръце. Пелорат подскочи.
— Мили Пел — каза геянката, — ти май използва митографията, за да избегнеш въпроса. А въпросът беше: как би се чувствал, ако правиш любов с робот?
Историкът я изгледа неловко.
— Съвсем неразличим? Досущ като човешко същество?
— Да.
— Тогава, струва ми се, че робот, който по никакъв начин не може да бъде различен от човешко същество, е човешко същество. Ако ти беше такава, за мен щеше да си просто човешко същество.
— Това исках да чуя от теб, Пел.
— Е, сега, след като го чу, мила, няма ли да ми кажеш, че е излишно да се боря с хипотетични ситуации?
— Не. Няма да направя такова нещо. Ти току-що дефинира естественото човешко същество като обект, който притежава всички качества на естествено човешко същество. Щом си убеден, че притежавам тези качества, това слага край на дискусията. Имаме работна дефиниция и не ни е необходима друга. В края на краищата, откъде мога да съм сигурна, че ти не си робот, който не се различава от човешко същество?
— Понеже ти казвам, че не съм.
— Да, но ако си робот, неотличим от човешко същество, може да си проектиран така, че да твърдиш, че си естествено човешко същество й даже да си програмиран сам да го вярваш. Работната дефиниция е всичко, което имаме, и всичко, което можем да имаме.
Тя обви ръце около врата му и го целуна. Целувката взе да става страстна и продължителна, докато накрая Пелорат успя да промълви малко приглушено:
— Обещахме на Тривайз да не го поставяме в неловко положение, като превръщаме пътуването в меден месец.
Блис го стрелна изкусително:
— Нека се отдадем на чувствата и не си оставяме време да мислим за обещания.
Пелорат малко притеснено възрази:
— Аз не мога така, мила. Знам, че сигурно това те дразни, но непрекъснато мисля и по природа не съм склонен да се отдавам на емоции. Явно то ми е привичка за цял живот, много досадна за другите. Никога не съм живял с жена, която да не започне рано или късно да негодува заради нея. Първата ми съпруга… впрочем предполагам, че е неуместно да говорим за това…
— Доста неуместно, да, но не и фатално. И ти не си първият ми любовник.
— О! — възкликна Пелорат доста объркан, а после, долавяйки усмивчицата на Блис, добави:
— Искам да кажа, разбира се, че не съм. Не бих и очаквал да бъда… Както и да е, на първата ми жена не й харесваше.
— Но на мен ми харесва. Намирам безкрайния ти стремеж към размисъл за привлекателен.
— Май не мога да го повярвам напълно, понеже съществува и още нещо. Робот или човек, няма значение. Тук сме единодушни. Обаче аз съм изолат и ти го знаеш. Аз не съм част от твоята планета и когато сме интимни, ти споделяш емоции извън Гея, дори щом за кратко време ми позволяваш да надникна в нея, но интензитетът на твоите чувства може би не е същият, както ако Гея обича Гея.
— Да те обичам, Пел, си има своя чар — отвърна Блис. — Друго не ме интересува.
— Въпросът не е само в това, че ме обичаш. Ти не си просто ти. Ами ако Гея го смята за перверзия?
