начин за изява на индивидуалността си.
Повечето лица бяха безизразни, другите — мрачни. Жените носеха къси коси; мъжете по-дълги, но опънати назад в опашки. Никой не поглеждаше другите, когато се разминаваха. Компорелонците излъчваха целеустременост, сякаш целият им ум бе зает с определена задача и за нищо друго нямаха време. Мъжете и жените бяха облечени по един и същ начин и само дължината на косата, изпъкналите гърди и широкият ханш издаваха разликата.
Тримата ги съпроводиха в един асансьор, който се спусна пет етажа надолу. Там слязоха и се озоваха пред някаква врата, на която имаше дискретен надпис с дребни бели букви на сив фон: „Мица Лизалор, минтранс“.
Компорелонецът, който ги водеше, докосна надписа и той просветна в отговор. Вратата се отвори и те влязоха.
Стаята беше голяма и полупразна. Голотата й вероятно бе предназначена да създаде впечатление за простор, който пък да демонстрира властта на обитателя.
Двама стражи стояха пред отсрещната стена с безизразни лица и очи, втренчени във влизащите. По средата на стаята имаше огромно бюро, поставено малко по-назад от центъра. Зад бюрото седеше, както би трябвало да се предположи, Мица Лизалор — едра, с гладко лице и тъмни очи. Две здрави и ловки ръце с дълги тъповърхи пръсти лежаха на плота.
Широките ревери на минтранса (министъра на транспорта, предположи Тривайз) ослепително се белееха на тъмносивия фон на костюма. Диагонално под реверите, на бюста й, се кръстосваха две също тъй бели ленти. Тривайз мислено отбеляза, че макар дрехата да бе скроена така, че да прикрива изпъкналостта на гърдите, белият хикс от своя страна привличаше вниманието към тях.
Министърът несъмнено беше от женски пол. Даже да се пренебрегнеха гърдите, издаваше я късата коса, както и чертите на лицето, макар да не носеше грим.
Гласът й също бе безспорно женски, плътен контраалт.
— Добър ден — каза тя. — Рядко имаме честта да бъдем домакини на мъже от Терминус. Както и на нерегистрирана жена — тя изгледа всички поред и накрая очите й спряха на Тривайз който стоеше изопнат и намръщен. — При това единият от мъжете е член на Съвета.
— Съветник на Фондацията — каза Тривайз, стремейки се гласът му да кънти. — Съветник Голан Тривайз с мисия от Фондацията.
— С мисия? — министърът вдигна вежди.
— С мисия — повтори Тривайз. — Защо сме третирани като углавни престъпници? Защо бяхме задържани от въоръжени стражи и доведени тук като затворници? Съветът на Фондацията, надявам се, разбирате, няма да се зарадва, когато научи за това.
— И освен всичко останало — гласът на Блис изглеждаше малко писклив в сравнение с този на по- възрастната жена, — докога ще ни държите прави?
Министърът се вторачи невъзмутимо в Блис, после вдигна ръка и нареди:
— Три стола! Веднага!
Една странична врата се отвори и няколко мъже, облечени в обичайния мрачен компорелонски стил, с лек тръс изпълниха заповедта. Тримата пред бюрото седнаха.
— Ето — каза министърът със смразяваща усмивка, — сега по-удобно ли ви е?
Според Тривайз не им беше кой знае колко удобно. Столовете бяха без тапицерия, студени, с плоско седалище и облегалка, която изобщо не зачиташе формите на тялото.
— Защо сме тук? — попита той.
Министърът погледна към някакви документи, които лежаха на бюрото.
— Ще обясня веднага, щом се уверя във фактите. Вашият кораб е „Далечната звезда“ от Терминус. Така ли е, съветник?
— Да.
Министърът вдигна поглед.
— Аз използвах вашата титла, съветник. Бихте ли могли, като акт на вежливост, да използвате моята?
— „Госпожо министър“ ще бъде ли достатъчно? Или има още някаква титла?
— Няма, господине, и дори не е нужно да дублирате думите. „Министър“ е напълно достатъчно, а когато ви омръзне да го повтаряте, можете да го замените с „госпожо“.
— Тогава моят отговор на въпроса ви е: Да, министър.
— Капитан на кораба е Голан Тривайз, гражданин на Фондацията и член на Съвета на Терминус — всъщност, първа година съветник. Вие сте Тривайз. Вярно ли е всичко това, съветник?
— Да, министър. И тъй като съм гражданин на Фондацията…
— Не съм свършила още, съветник. Запазете възраженията си. Придружава ви Янов Пелорат, учен, историк и гражданин на Фондацията. Това сте вие, нали, д-р Пелорат?
Пелорат неволно се сепна, когато тя обърна пронизващия си поглед към него.
— Да, ми… — млъкна и започна отначало: — Да, министър.
Мица Лизалор решително сключи ръце.
— В доклада, който ми изпратиха, не се споменава за жена. Тази жена член ли е на корабния екипаж?
— Да, министър — отвърна Тривайз.
— Тогава се обръщам към нея. Вашето име?
— Наричат ме Блис — каза геянката със спокоен и ясен глас, — макар че цялото ми име е по-дълго, госпожо. Искате ли да го чуете?
— Засега ще се задоволя с Блис. Вие гражданка ли сте на Фондацията, Блис?
— Не съм, госпожо.
— На кой свят сте гражданка, Блис?
— Нямам документи, удостоверяващи гражданството ми на който и да било свят, госпожо.
— Нямате документи? — министърът си записа нещо на листата пред себе си. — Този факт е отбелязан. Какво правите на кораба?
— Пътник съм, госпожо.
— Съветник Тривайз или д-р Пелорат поискаха ли да видят документите ви, преди да се качите, Блис?
— Не, госпожо.
— Вие информирахте ли ги, че сте без документи?
— Не, госпожо.
— Каква функция изпълнявате на борда на кораба, Блис? Името ви отговаря ли на тая ваша функция?
Блис отвърна гордо:
— Аз съм пътник и нямам други функции.
— Защо притеснявате тази жена, министър? — намеси се Тривайз. — Какъв закон е нарушила?
Погледът на Лизалор се премести от Блис на Тривайз.
— Вие сте чуждоземци, съветник — каза тя, — и не познавате нашите закони. Независимо от това, след като сте решили да посетите света ни, сте им подвластни. Вашите закони тук не важат, това е общ принцип на галактическото право, струва ми се.
— Съгласен съм, министър, но все пак не разбирам кой от вашите закони тя е нарушила?
— Общо правило в Галактиката е, съветник, че посетител от свят извън доминацията на този, който посещава, трябва да носи със себе си документи за самоличност. Много светове са небрежни в това отношение, защото повече ценят туризма или пък са безразлични към спазването на реда. Ние на Компорелон не сме. Ние сме хора на закона и го прилагаме строго. Тази жена е човек без свят и като такава нарушава нашия закон.
— Тя нямаше избор — каза Тривайз. — Аз пилотирах кораба и го приземих на Компорелон. Беше принудена да дойде с нас, министър. Нима твърдите, че е трябвало да помоли да бъде изхвърлена в космоса?
— Това просто означава, че и вие сте нарушили нашия закон, съветник.
