— Ето пример — каза Тривайз — как едно роботизирано общество остава статично и започва да се изражда.
— Но скъпи ми приятелю — запротестира Пелорат, — това, че езикът е останал относително непроменен, не е непременно признак за израждане. То си има своите предимства. Документите, които са се запазили с векове и дори хилядолетия, са запазили и значението си и дават по-дълъг живот и авторитет на историческите записи. В останалата част от Галактиката езикът на имперските едикти от времето на Хари Селдън вече е започнал да звучи старомодно.
— А ти владееш ли този архаичен галактически?
— Не бих казал, че го владея, Голан. Просто докато проучвах древните митове и легенди, му хванах чалъма. Речникът не е кой знае колко различен, но ударенията се разминават и има идиоми, които ние вече не използваме, а освен това, както вече май споменах, произношението е абсолютно променено. Мога да опитам като преводач, но няма да съм от най-добрите.
Тривайз сподави една колеблива въздишка.
— Мъничко късмет е по-добре от никакъв. Давай, Янов.
Пелорат се обърна към роботите, почака малко и пак погледна съветника.
— Какво трябва да говоря?
— Карай направо. Попитай ги къде е Земята.
Историкът запроизнася думите една по една и с подчертано жестикулиране.
Роботите се спогледаха и издадоха няколко звука. После отново средният изглежда отговори на Пелорат, който на свой ред му отвърна, като в същото време разтвори ръце, сякаш опъваше гумена лента. Роботът изрече още нещо, разделяйки думите тъй внимателно, както го правеше Пелорат.
Ученият се обърна към Тривайз:
— Не съм сигурен, че разбират какво имам предвид под „Земя“. Изглежда мислят, че говоря за някакъв район на тяхната планета, и ми казват, че не познават такова място.
— Янов, споменават ли името на тази планета?
— Струва ми се, най-близо до онова, което използват като название, е „Солария“.
— Срещал ли си я в твоите легенди?
— Не… не повече, отколкото съм чувал за Аврора.
— Добре, питай ги дали на небето, между звездите, има някакво място, наречено Земя. Посочи нагоре.
След нова размяна на реплики Пелорат пак се обърна към съветника и рече:
— Всичко, което мога да измъкна от тях е, че на небето няма никакви места.
— Попитай ги колко са стари — предложи Блис — или, по-скоро, от колко време функционират.
— Не зная как да кажа „функционират“ — поклати глава Пелорат. — Всъщност не съм сигурен, дали мога да кажа и „колко сте стари“. Не ме бива твърде за преводач.
— Направи каквото можеш, Пел, миличък — настоя Блис.
След няколко въпроса и отговора историкът заяви:
— Функционират от двадесет и шест години.
— Двадесет и шест години — промърмори Тривайз възмутено. — Че те са съвсем малко по-стари от теб, Блис.
С внезапно припламнала гордост Блис започна:
— Ако е там въпросът…
— Зная, зная. Ти си Гея, която е на хиляди години. Както и да е, но тези роботи явно не могат да разказват за Земята от личен опит, а в базите им от данни очевидно не е включено нищо, което ще е излишно за тяхното функциониране, така че бъкел не разбират от астрономия.
— Някъде на планетата може да има и други роботи — предположи Пелорат, — които да са праисторически.
— Съмнявам се — отвърна Тривайз, — но ги попитай, ако можеш да намериш думи за това.
Този път разговорът бе доста дълъг и накрая историкът го прекъсна със зачервено лице и изражение на пълна безизходица.
— Голан — рече той, — някои неща, които се опитват да ми кажат, определено не са ми ясни, но доколкото разбрах, по-старите роботи се използват за ръчна работа и нищо не знаят. Ако този тук беше човек, щях да заявя, че говори за тях чисто и просто с презрение. Тримата са домашни, поне така казват, и не им се полага да остаряват, за да бъдат заменени. И са от онези, които наистина знаят нещата — самите те твърдят това, не аз.
— Не знаят много — изръмжа Тривайз. — Поне за онова, което искаме да научим.
— Съжалявам — клюмна Пелорат, — че така бързо напуснахме Аврора. Ако там бяхме намерили някой оцелял робот, а сигурно щяхме да успеем, понеже първият, на когото попаднах, все още таеше искрица живот у себе си, те сигурно щяха да знаят нещо за Земята от собствените си спомени.
— При условие, че спомените им са недокоснати, Янов — възрази съветникът. — Винаги можем да се върнем там — и с кучешки глутници или не — ако ни се наложи, ще го направим… Само че ако тези роботи са едва двайсетинагодишни, трябва да има и такива, които са ги произвели, а според мен производителите най-вероятно са хора — той се обърна към Блис. — Убедена ли си, че си усетила… Тя внезапно вдигна ръка и на лицето й се появи напрегнато и съсредоточено изражение.
— Идва — тихо рече геянката. — Сега.
Тривайз бързо обърна поглед към височинката. Отначало иззад нея се появи, а сетне и закрачи към тях една несъмнено човешка фигура. Беше с блед тен и дълга и светла коса, леко бухнала от двете страни на главата. Лицето на човека бе внушително и съвсем младо на вид. Голите му ръце и крака не бяха особено мускулести.
Роботите се пораздалечиха, а той продължи да крачи, докато не се оказа между тях.
После заговори с ясен и приятен глас и думите му, макар и използвани по архаичен начин, бяха на стандартен галактически, сиреч лесно разбираеми.
— Привет, странници от космоса — каза той. — Що щете от моите роботи?
46
Тривайз не се прояви особено дипломатично, възкликвайки глуповато:
— Говориш галактически?!
Соларианецът се усмихна някак печално.
— Защо не, след като не съм ням?
— Ами тези? — съветникът посочи металните туловища.
— Това са роботи. Те също говорят нашия език. Само че аз слушам хиперпространствените съобщения между далечните светове и съм се научил да думам като вас, както и моите предци. Те са оставили описания на езика, но аз непрекъснато чувам нови слова и изрази, дето се променят с годините, сякаш вие, заселниците, можете да се застоите на някой свят, но не и на някоя дума. Защо си така изненадан, че разбирам езика ви?
— Не би трябвало да съм изненадан — каза Тривайз. — Извинявам се. Заради разговора с роботите просто вече не очаквах да чуя нормален галактически на този свят.
Докато говореше, той изучаваше соларианеца. Мъжът носеше тънка бяла роба, набрана свободно на рамото му така, че оставяше големи отвори за ръцете. Отпред дрехата също се разтваряше, разголвайки гръдния кош, и откриваше набедрена превръзка. Като се изключат леките сандали, явно нямаше нищо друго.
На съветника му мина през ума, че не може да определи дали всъщност соларианецът е мъж или жена. Наистина гърдите му бяха мъжки, ала по тях липсваха косми, а под тясната набедрена превръзка не се очертаваше никаква издутина.
Той се обърна към Блис и тихо каза:
— Може би също е робот, само че много прилича на човек по…
Геянката отговори също толкова тихо и почти без да движи устните си:
— Умът е на човек, а не на робот.
