Соларианецът каза:
— Все още не сте отговорили на въпроса ми. Извинявам грешката и я отдавам на вашата изненада. Сега ви питам отново и гледайте да не сбъркате втори път. Що щете от моите роботи?
— Ние сме пътешественици и търсим информация — поде внимателно Тривайз, — за да стигнем до целта си. Попитахме твоите роботи за неща, които биха ни помогнали, обаче те не ги знаеха.
— Каква информация търсите? Може би аз бих могъл да ви помогна.
— Търсим местонахождението на Земята. В състояние ли си да ни ориентираш?
Веждите на соларианеца се вдигнаха нагоре.
— Мислех, че първото, за което ще полюбопитствате, ще съм аз самият. Е, ще ви дам тази информация, макар да не сте питали за нея. Аз съм Сартон Бандър, а вие сте в имението Бандър, което се простира във всички посоки докъдето ви видят очите и още по-нататък. Не мога да кажа, че сте добре дошли, защото, като сте кацнали тук, сте нарушили едно поверие. Вие сте първите заселници от много хиляди години насам, които стъпват на Солария и, както излиза, сте наминали единствено за да научите какъв е най-добрият начин да стигнете до друг свят. Преди време, заселници, вие и вашият кораб щяхте да бъдете унищожени начаса.
— Това би било варварско отношение към хора, които не ви носят и не ви желаят нищо лошо — предпазливо заяви Тривайз.
— Съгласен съм, обаче когато членове на някое разширяващо се общество попаднат в друго, което е статично и ненападателно, самото съприкосновение с тях е заредено е потенциална вреда. Докато се бояхме от нея, ние бяхме готови да унищожим онези, които идват тук, още в мига на пристигането им. Тъй като вече нямаме основания да се страхуваме, както виждате, сме готови дори да разговаряме.
Тривайз рече:
— Оценявам информацията, която ни предложи така щедро, но и ти все още не си отговорил на въпроса ми. Ще го повторя. Би ли могъл да ни кажеш местоположението на планетата Земя?
— Доколкото схващам, под „Земя“ ти разбираш света, от който произлизат различните видове растения и животни — ръката на соларианеца направи грациозен жест, сякаш искаше да обхване всичко, което ги заобикаляше.
— Точно така, господине.
По лицето на другия внезапно премина гримаса на отвращение. Той заяви:
— Моля, обръщайте се към мен просто с Бандър, ако изобщо трябва да използвате някаква подобна форма. Не ме наричайте с дума, която включва признак за род. Аз не съм нито мъж, нито жена. Аз съм цял.
Тривайз кимна (беше се оказал прав).
— Както искаш, Бандър. Та какво е местоположението на Земята — света, от който всички ние произхождаме?
— Не знам — отговори Бандър. — Нито пък искам да го зная. Но и да знаех или да можех да го открия, това нямаше да ви свърши никаква работа, защото Земята вече не съществува като свят… Ах — продължи той, разпервайки ръце, — толкова е приятно на слънце. Рядко излизам на повърхността, а особено когато слънцето не се вижда — никога. Изпратих моите роботи да ви поздравят, докато то все още се криеше зад облаците. Последвах ги, чак когато облаците се разнесоха.
— Защо Земята вече не съществува като свят? — настойчиво попита Тривайз, готвейки се още веднъж да изслуша приказката за радиоактивността.
Бандър не обърна внимание на въпроса му или, по-скоро, небрежно го отхвърли.
— Това е доста сложна тема — рече той. — Ти каза, че не си дошъл с лоши намерения нали?
— Точно така.
— Тогава защо си въоръжен?
— Просто предпазна мярка. Не знаех с какво мога да се сблъскам.
— Няма значение. За мен тия оръжийца не представляват никаква опасност, но въпреки туй съм любопитен. Разбира се, чувал съм много за вашите битки и за варварската ви история, която изглежда твърде много е зависела от оръжията. Аз обаче никога не съм виждал оръжие. Позволяваш ли да видя твоите?
Тривайз отстъпи крачка назад.
— Опасявам се, че не, Бандър.
Соларианецът изглеждаше развеселен.
— Попитах само от учтивост. Изобщо нямам необходимост да питам.
Той протегна ръка и от десния кобур на Тривайз се появи неговият бластер, а от левия се надигна невронният му камшик. Съветникът посегна към оръжията, но усети собствените си ръце като опасани от стегнати еластични връзки. Пелорат и Блис, които понечиха да тръгнат напред, също разбраха, че са задържани от неизвестна сила.
Бандър им каза:
— Не се мъчете да се намесвате. Не можете. — Оръжията прелетяха до ръцете му и той внимателно ги огледа. — Това — рече, като повдигна бластера, — изглежда е микровълнов излъчвател, който произвежда топлина, и по този начин може да накара всяко съдържащо течности тяло да експлодира. Другото е по-фино и трябва да призная, не успявам от един поглед да разбера какво му е предназначението. Но тъй като ти не ми готвиш нищо лошо, нямаш нужда от оръжия. Ето сега изпразвам енергийното съдържание на зарядите им. Това ги прави безвредни, освен ако не решиш да използваш едното или другото като палка, но те предупреждавам, че са доста неудобни за тази цел.
Соларианецът пусна оръжията и те отново се понесоха във въздуха, този път обратно към Тривайз. Всяко се пъхна ловко в своя кобур.
Съветникът, който също се почувства освободен, веднага извади бластера, но нямаше никакъв смисъл да се опитва да го използва. Спусъкът висеше свободно и енергийният заряд очевидно бе напълно изчерпан. В същото състояние бе и невронният камшик.
Той погледна към Бандър, който с усмивка заяви:
— Ти си съвършено безпомощен, човеко от Външните светове. Ако поискам, мога също толкова лесно да унищожа твоя кораб и, разбира се, теб самия.
XI. ПОД ПОВЪРХНОСТТА
47
Тривайз почувства, че изстива. Опитвайки се да диша нормално, той се обърна към Блис.
Тя бе прегърнала с едната си ръка Пелорат през кръста, сякаш за да го зашити, и по всичко изглеждаше, че е съвсем спокойна. Геянката леко се усмихна и още по-незабележимо кимна с глава.
Тривайз се извърна към Бандър. Беше изтълкувал действията на Блис като признак за увереност и ужасно се надяваше, че е прав.
— Как го направи, Бандър? — мрачно попита той.
Другият се усмихна, явно в твърде добро настроение.
— Кажете ми, малки чуждоземци, вярвате ли във вълшебства? В магии?
— Не, не вярваме, малко соларианче — отсече Тривайз.
Блис го дръпна за ръкава и прошепна:
— Не го дразни. Той е опасен.
— Виждам, че е опасен — отвърна съветникът, като с мъка сдържаше гласа си. — Че направи тогава нещо, де.
С едва доловим шепот тя рече:
— Още не. Ще бъде по-малко опасен, ако се чувства сигурен.
Бандър не обърна никакво внимание на шепнещите си чуждоземци. Той небрежно им обърна гръб и роботите се отместиха, за да му сторят път.
Сетне погледна назад и лениво ги подкани с пръст.
