— Можем ли и ние да седнем? — попита той.
— Ако желаете — отвърна Бандър. Блис се усмихна и седна на пода. Пелорат се настани до нея. Тривайз упорито продължаваше да стои прав. Блис помоли:
— Кажи ми, Бандър, колко хора живеят на тази планета?
— Казвай „соларианци“, получовеко Блис. Думата „хора“ е опорочена от факта, че така получовеците наричат себе си. Ние би трябвало да се наричаме целочовеци, но е малко тромаво. Правилният термин е соларианци.
— Тогава, колко соларианци живеят на планетата?
— Не съм сигурен. Ние не се броим. Може би хиляда и двеста.
— Само хиляда и двеста на целия този свят?
— Цели хиляда и двеста. Ти пак правиш сметка за бройката, а не за качеството. И не разбираш свободата. Ако съществуваха соларианци, които да оспорват абсолютното ми господство над която и да е част от моята земя, над който и да е робот, живо същество или предмет, собствената ми свобода би била ограничена. Тъй като другите соларианци, разбира се, съществуват, ограничаването на свободата трябва да се отдалечи колкото е възможно повече, като те се разпръснат до степен контактът на практика да е незабележим. Солария може да поеме хиляда и двеста соларианци при условия, близки до идеалните. Добавим ли още, свободата чувствително ще се ограничи и резултатът ще бъде ужасен.
— Това означава, че всяко дете се брои и се балансира смъртността — обади се Пелорат.
— Определено. Същото би трябвало да важи и за останалите светове с постоянно население — вероятно дори за вашите.
— И тъй като смъртните случаи сигурно не са много, и децата трябва да са малко.
— Да.
Пелорат кимна и замълча. Тривайз каза:
— Това, което искам да знам, е как накара моите оръжия да летят във въздуха. Ти не ни го обясни.
— Предложих ви като обяснение вълшебството или магията. Отказваш ли да ги приемеш?
— Разбира се, че отказвам. За какъв ме вземаш?
— В такъв случай ще повярваш ли в запазването на енергията и в постоянното нарастване на ентропията?
— В това — да. Но не мога да повярвам, че дори и за двадесет хиляди години вие сте отхвърлили тези закони или сте ги променили дори на микрон…
— И наистина не сме го направили, получовеко. Само че помисли! Навън има слънце — последва същият странно грациозен жест, който като че обхващаше цялата слънчева светлина. — Има и сенки. На слънце е по-топло отколкото на сянка и от осветените към засенчените области спонтанно протичат топлинни потоци.
— Казваш ми неща, които зная — рече Тривайз.
— Може би ги знаеш тъй добре, че вече не мислиш за тях? Нощем повърхността на Солария е по-топла от предметите, които са извън нейната атмосфера, така че топлината тече спонтанно от планетарната повърхност към космоса.
— Това също ми е известно.
— И независимо дали е нощ или ден, вътрешността на планетата е по-топла от нейната повърхност. Ето защо от вътрешността към повърхността текат топлинни потоци. Предполагам, че и това ти е познато.
— Но какво следва от всичко туй, Бандър?
— Топлинният поток от топло към студено, който се изразява чрез втория закон на термодинамиката, може да се впрегне в работа.
— На теория — да, обаче слънчевата топлина е разсеяна, а топлината на планетарната повърхност е дори още по-разсеяна, пък мярката, с която топлината изтича от вътрешността е най-разсеяната от всички. Количеството на топлинния поток, дето може да се улови, вероятно няма да е в състояние да вдигне и камъче.
— Зависи от устройството, което ще използваш за тази цел — рече Бандър. — Нашият собствен инструмент е бил усъвършенстван хиляди години и е станал ни повече, ни по-малко част от мозъка ни.
То повдигна косата си от двете страни на главата, като оголи онази част от черепа, намираща се зад ушите.
Завъртя глава насам-натам и ясно се видя, че зад всяко ухо има издутина с размера и формата на тъпия край на кокоше яйце.
— Тази част от моя мозък и липсата й във вашите е онова, което създава разликата между соларианците и вас.
48
Тривайз току хвърляше по някой поглед към Блис, която като че изцяло се бе съсредоточила върху Бандър. Постепенно съветникът изпита увереност, че разбира какво става в момента.
Въпреки славословието на свободата си, Бандър явно не можеше да устои на предоставилата му се уникална възможност. Нямаше никакъв начин да беседва с роботите на основата на интелектуалното равенство, още по-малко пък — с животните. А да говори със своите съпланетяни за него би било твърде неприятно и комуникацията им щеше да е насилена.
Що се отнася до Тривайз, Блис и Пелорат, за Бандър те бяха получовеци, така че то не ги разглеждаше като по-голямо ограничение, отколкото би представлявал един робот или коза, ала интелектуално те му бяха равни (или почти равни) и възможността да говори с тях представляваше лукс, какъвто никога дотогава не бе изпитвал.
Нищо чудно, помисли си Тривайз, че то така си угажда. А Блис (тук бе дори двойно по-сигурен) насърчаваше процеса, като едва-едва подбутваше ума на соларианеца, за да го накара да жадува онова, което и без друго би искал да направи.
Вероятно тя действаше, водена от допускането, че ако говори достатъчно, Бандър може да им каже нещо полезно за Земята. На Тривайз това му се видя разумно, така че дори и обсъжданата тема да не го интересуваше особено, той се стараеше да поддържа разговора.
— Какво правят тези мозъчни дялове? — попита съветникът.
— Те са преобразуватели — отговори Бандър. — Задействат се от топлинния поток и го превръщат в механична енергия.
— Не мога да повярвам! Топлинният поток не е достатъчен.
— Малки получовеко, ти не мислиш. Ако соларианците бяха наблъскани един до друг и всеки се опитваше да го използва, тогава количеството му наистина нямаше да е достатъчно. Аз обаче имам над четиридесет хиляди квадратни километра, които са мои, само мои. Мога да събера топлинния поток от каквато си поискам част от тези километри, без някой да ми ги оспори, така че той ще е напълно достатъчен. Сега разбираш ли?
— Толкова ли е просто да събереш топлинен поток от една голяма област? Самото му концентриране изисква много енергия.
— Може би, но това аз не го усещам. Моите преобразувателни мозъчни дялове постоянно го концентрират, така че щом нещо трябва да се свърши, то бива свършено. Когато издърпах твоите оръжия във въздуха, определен обем от осветяваната от слънцето атмосфера предаваше част от излишната си топлина на обем от засенчената област и аз просто използвах слънчевата енергия целенасочено. Вместо обаче да прибягвам до механични или електронни устройства, имам невронно — то докосна нежно една от преобразувателните издутини, — което върши същото бързо, ефикасно, непрекъснато и без усилие.
— Невероятно! — промълви Пелорат.
— Въобще не е невероятно — възрази Бандър. — Помислете за деликатността на окото и ухото и как те превръщат малки количества фотони и въздушни трептения в информация. Туй също би ви се видяло невероятно, ако не се бяхте сблъсквали с него. Преобразувателните дялове не са по-сложни и дори не бихте им обърнали особено внимание, ако не ви бяха непознати.
— Какво всъщност правите с тези постоянно действащи преобразувателни дялове? — попита Тривайз.
