— Нека го кажа направо, Морисън — рече Фраяр. — Заявявате ми, че като резултат от фантастичното ви пътешествие в тялото на Шапиров, вие сте сигурен как да измените уреда си, така че да стане практически използваемо телепатично устройство?
— До известна степен, да.
— Би било нещо изключително… ако можете да го демонстрирате — скептицизмът в гласа на Фраяр не изчезваше.
— По-изключително, отколкото може би си мислите — отвърна Морисън с известна рязкост. — Знаете, разбира се, че телескопите, независимо дали са оптични или радиотелескопи, могат да бъдат изградени от отделни елементи разположени върху голяма площ и ако се координират с компютър, могат да изпълняват функциите на един голям телескоп, много по-голям, отколкото може да бъде построен на практика.
— Да. Но какво от това?
— Споменах го като аналогия. Убеден съм, че мога да демонстрирам нещо сходно във връзка с мозъка. Ако имаме шест телепатично обединени мозъка, тези шест мозъка биха действали като един единствен голям мозък, който би имал интелигентност и проницателност много по-големи от човешките. Помислете за напредъка в науката и технологиите, които могат да бъдат направени, а също и напредъка в други области, към които са насочени човешките стремежи. Бихме създали умствен супермен, без да преминаваме през отегчителната еволюция или опасностите на генното инженерство.
— Много интересно, ако е вярно — рече Фраяр, очевидно заинтригуван и явно неубеден.
— Но има една хитрост — продължи Морисън. — Извършвах експериментите си върху животни, като поставях проводници, свързващи мозъка им с моя компютър. Това е било, сега го разбирам напълно, не напълно прецизно. Колкото и да се стараем, в най-добрия случай ще имаме груба телепатична система. Онова, от което се нуждаем е, да навлезем в мозъка и да поставим в неврона миниатюризиран и съответно програмиран компютър, където той ще действа като ретранслатор. И телепатичният процес ще стане много по-интензивен.
— А бедния човек, на когото ще причините тази повреда — додаде Фраяр, — ще експлодира, щом устройството се деминиатюризира.
— Животинският мозък е много по-прост от човешкия — сериозно рече Морисън, — тъй като има много по-малко неврони, които са много по-просто подредени. Но отделният неврон в заешкия мозък едва ли е значително по-прост от човешки неврон. Като ретранслатор може да се използва и робот.
— И тогава — добави Родано — американските мозъци, работейки заедно, биха могли да открият тайната на миниатюризацията и може би ще изпреварят Съветите, като открият връзката между константата на Планк и скоростта на светлината.
— Да — ентусиазирано рече Морисън. — И един съветски учен, Юрий Конев, с когото обменяхме мисли, също го разбра. По тази причина се опита да ме задържи заедно с програмата ми, въпреки разпорежданията на собственото си правителство. Съмнявам се, че без мен и програмата ми би могъл скоро да възпроизведе работата ми. Може би ще му потрябват години. Всъщност това не е областта, в която работи.
— Продължавайте — каза Родано. — Започвам да ви разбирам.
— Това е положението. Сега имаме някаква груба телепатия. Дори без миниатюризацията би могла да ни помогне да изпреварим Съветите, но може и да не успеем. Не можем да бъдем сигурни, че ще постигнем нещо без миниатюризацията и без поставянето на правилно програмиран компютър в животински неврон като ретранслатор. От друга страна, Съветския съюз има груба форма на миниатюризация. Може би в естествения ход на изследванията ще открият начин за обединяване на квантовата механика и теорията на относителността, така че да се създаде наистина ефикасно миниатюризационно устройство, но това може да отнеме много време. Така че, щом ние имаме телепатията, но нямаме миниатюризацията, а те имат миниатюризацията, но нямат телепатията, може би след много време ще победим. А може би те ще победят. Нацията, която успее, практически ще знае как да се придвижва с неограничена скорост и Вселената ще й принадлежи. Нацията, която загуби, ще изчезне. Поне институциите й ще изчезнат. Би било добре, ако спечелим състезанието, но може би те ще победят. Състезанието може да разруши крехкия мир, който се поддържа вече от две поколения и да доведе да унищожителна война. От друга страна, ако ние и Съветите желаем да работим заедно и да използваме усъвършенстваната и силна телепатия с помощта на миниатюризирана ретранслаторна станция в жив неврон, можем наведнъж и за кратко време да се сдобием с онова, което биха ни дали антигравитацията и безкрайната скорост. Вселената ще принадлежи и на Съединените щати, и на Съветския съюз. Всъщност на цялото земно кълбо, на Земята, на човечеството. Защо не, господа? Никой няма да изгуби. Всички ще спечелят.
Фраяр и Родано удивено го гледаха. Накрая Фраяр преглътна с мъка и каза:
— Звучи добре, ако наистина владеете телепатията.
— Имате ли време да изслушате обясненията ми?
— Разполагам с цялото време, което ви е нужно — отвърна Фраяр.
На Морисън му бяха нужни няколко часа, за да обясни в подробности теорията си. Накрая се отпусна назад и заяви:
— Почти е време за вечеря. Вече знам, че вие, а и другите, ще искате да ме разпитвате, ще искате да ви сглобя система, която да демонстрира приложимостта на телепатията. Това ще ми отнеме… е, остатъка от живота ми, доколкото разбирам. Но сега искам едно нещо.
— Какво е то? — попита Родано.
— Дайте ми малко време като начало. Моля ви! Доста ми се насъбра. Дайте ми двайсет и четири часа, до утре вечерта. Нека да почета, да ям, да мисля, да почивам, да спя. Само един ден, ако нямата нищо напротив и след това съм на ваше разположение.
— Звучи напълно приемливо — каза Родано, докато се изправяше. — Ще уредя каквото мога. Двайсет и четирите часа са ваши. Използвайте ги. Съгласен съм, че после ще имате изключително малко време за себе си. И отсега нататък, за доста време, ставате най-добре охраняваната личност в Америка, без да изключваме президента.
— Добре — обяви Морисън. — Ще поръчам вечеря за един.
91.
Родано и Фраяр довършваха вечерята си. Вечерята беше необикновено тиха, в изолирана и охранявана стая.
— Кажете ми, д-р Фраяр — каза Родано, след като приключиха, — считате ли, че Морисън е прав за телепатията?
Фраяр въздъхна и отвърна предпазливо:
— Ще се консултирам с някои мои колеги, които са по-сведущи по въпросите свързани с мозъка от мене, но чувствам, че е прав. И аз имам един въпрос към вас.
— Да?
— Мислите ли, че Морисън е прав за нуждата от сътрудничество в тази област между Съединените щати и Съветския съюз?
Проточи се доста дълга пауза. Накрая Родано отговори:
— Да, мисля, че и тук е прав. Разбира се от всички страни ще се надигне вой, но не можем да рискуваме Съветите да го постигнат преди нас. Всички ще го разберат. Ще трябва да го разберат.
— А Съветите? Дали и те ще го приемат?
— И те ще трябва да го разберат. Не могат да рискуват да ги изпреварим. Освен това останалият свят несъмнено ще разбере какво става и ще се надигне врява за мир и изисквания да не се започва нова студена война. Може би ще отнеме няколко години, но накрая ще си сътрудничим.
Родано поклати глава и добави:
— Но знаете ли кое ми се струва наистина странно, професор Фраяр?
— Кое от всичките тези събития би могло да не ви се стори странно?
— Нищо, предполагам, но най-странно ми се струва следното. Срещнах се миналата неделя с Морисън, за да го накарам да отиде в Съветския съюз. Тогава сърцето ми се сви. Стори ми се, че е човек без кураж, една нула, без никакви достойнства, освен в академичен смисъл. Не мислех, че може да му се разчита за изпълнението на каквото и да е. Просто го изпращах на смърт. Така си мислех и така казах на един колега
