6.
Морисън седеше зачервен, с навирена брадичка. Сърцето му биеше бързо и се чувстваше герой.
„Нищо не може да ме накара да променя решението си, помисли си той. Какво могат да направят? Да ме хвърлят в затвора? За какво? Трябва да предявят някакво обвинение.“
Очакваше изблик на гняв от Родано. Може би заплахи.
Родано просто го изгледа със спокоен израз.
— Д-р Морисън, защо отказвате? — попита той. — Нямате ли чувство за патриотизъм?
— Патриотизъм, да. Безумие, не.
— А защо безумие?
— Знаете ли какво планират да направят с мене?
— Кажете ми.
— Възнамеряват да ме миниатюризират и да ме поставят в човешко тяло, за да изследвам неврофизичното състояние на мозъчната клетка отвътре.
— А защо ще искат да направите това?
— Намекнаха, че това ще ми помогне в изследванията ми. Твърдят, че ще помогне и на тях, но аз със сигурност не възнамерявам да се подложа на такъв експеримент.
Родано почеса пухкавата си коса, така че тя застана в умерен безпорядък и бързо я приглади, като че ли се страхуваше да не покаже твърде много розова кожа.
— Невъзможно е да сте загрижен за това — възрази той. — Казахте ми, че миниатюризацията е напълно невъзможна. В такъв случай, те не могат да ви миниатюризират, каквито и да са намеренията им.
— Ще направят някакъв експеримент с мен. Казват, че владеят миниатюризацията, което означава, че или са лъжци, или луди. В нито един от тези случаи не възнамерявам да ги оставя да си играят с мене. Нито за да им доставя удоволствие, нито за да доставя удоволствие на вас или пък на цялото американско правителство.
— Те не са луди — каза Родано — и каквито и да са намеренията им, те знаят много добре, че ще ги държим отговорни за състоянието на американския гражданин, който е бил поканен в тяхната страна.
— Благодаря! Благодаря! Как възнамерявате да ги държите отговорни? Да заловите в отмъщение техни граждани? Или да им изпратите строга нота? Освен това, кой казва, че ще ме екзекутират публично на Червения площад? А какво ще стане, ако решат, че не искат да се върна и да говоря за тяхната работа по миниатюризацията? Ще получат каквото искат от мене, независимо какво е то и ще решат, че няма защо да позволяват на американското правителство да използва информацията, която съм узнал от тях. Така че ще уредят малка катастрофа. Колко съжаляваме! Колко съжаляваме! И, разбира се, ще платят обезщетение на опечаленото ми семейство и ще ме изпратят обратно в ковчег, покрит с националното знаме. Не, благодаря. Не съм годен за самоубийствени мисии.
— Драматизирате — каза Родано. — Ще бъдете гост. Ще им помогнете, ако можете. Не е необходимо демонстративно да се опитвате да научите нещо. Не ви караме да бъдете шпионин. Ще бъдем признателни, ако успеете да научите повече или по-малко от това, което неизбежно ще видите. Нещо повече. Ще имаме хора там, които ще ви наблюдават, ако могат. Възнамеряваме да се погрижим за безопасното ви завръщане…
— Ако можете — прекъсна го Морисън.
— Ако можем — съгласи се Родано. — Не можем да ви обещаем чудеса. Ако го направя, ще ми повярвате ли?
— Правете каквото искате, но това не е работа за мене. Не съм толкова смел. Не възнамерявам да ставам пешка в някаква налудничава шахматна партия, в която залогът е моя живот, само защото вие или правителството го иска.
— Страхувате се излишно.
— Не е така. Страхът има своето значение. Той държи човек нащрек и пази живота му. Има един номер, за да останеш жив в моето положение и той се нарича страхливост. Ако човек е мускулест и има ум на вол може би не е възхитително да бъде страхливец, но за слабак като мене не е престъпление. Обаче не съм чак толкова голям страхливец, че да бъда накаран да приема ролята на самоубиец, просто защото ме е страх да покажа слабостта си. Разкривам я с удоволствие. Не съм достатъчно смел за подобна роля. А сега, моля, напуснете.
Родано въздъхна, сви рамене, усмихна се и стана бавно.
— Е, тогава, това е. Не можем да ви принудим да служите на страната си, щом не желаете.
Насочи се към вратата, влачейки леко краката си. Хвана дръжката на вратата, обърна се и каза:
— Все пак, малко съм разочарован. Боя се, че сгреших, а мразя да греша.
— Да грешите ли? Какво сте направили? Да не сте се обзаложили с някого за пет долара, че ще скоча при възможността да дам живота си за своята страна?
— Не, мислех, че ще скочите при възможността да придвижите напред кариерата си. В края на краищата, при сегашното положение нямате къде да отидете. Никой не се вслушва в идеите ви. Вашите статии вече не се публикуват. Договорът ви с университета вероятно няма да бъде подновен. Временно назначение? Забравете го! Държавни поръчки? Никога! Не и след като сте отказали нашето искане. Другата година няма да имате никакви доходи и никакво положение. И все пак не искате да отидете в Съветския съюз, при все че бях сигурен, че това е единствения начин да спасите кариерата си. В такъв случай, какво ще правите?
— Това си е мой проблем.
— Не. Наш проблем. Името на играта в нашия добър нов свят е технологичен напредък — престижа, въздействието, възможностите, които идват със способността да правиш нещо, което другите сили не могат. Играта се води между двамата главни състезатели и съответните им съюзници. Ние и те. Съединените щати и Съветския съюз. При цялото благоразумно приятелство, ние продължаваме да се съревноваваме. Жетоните в играта са учените и инженерите, а всеки недоволен жетон може да бъде използван от другата страна. Д-р Морисън, вие сте недоволен жетон. Разбирате ли какво искам да кажа?
— Разбирам, че започвате да ставате нахален.
— Твърдите, че д-р Боранова ви е поканила да посетите Съветския съюз. Наистина ли го направи? Дали не ви е накарала да останете в Съединените щати и да работите за Съветския съюз, в замяна на подкрепа за идеите ви?
— Бях прав. Вие сте нахален.
— Такава ми е работата. А ако съм прав и вие сте скочил при възможността да подобрите кариерата си? Но възнамерявате да го направите по този начин — да стоите тук и да взимате съветски пари или подкрепа в замяна на информацията, която искат.
— Грешите. Нямате доказателства, за да го предполагате и не можете да го докажете.
— Но мога да го подозирам, а също и останалите. В такъв случай ще се погрижим да сте под постоянен надзор. Няма да можете да се занимавате с наука. Свършено е с професионалния ви живот, напълно. Но можете да го избегнете, като просто направите онова, което ви помолихме и отидете в Съветския съюз.
Морисън сви устни и каза със сухо гърло:
— Заплашвате ме с груби опити за шантаж, но аз няма да капитулирам. Ще приема рисковете. Моята теория за мисленето е правилна и някой ден това ще бъде разбрано, независимо какво вие или някой друг прави.
— Може би няма да доживеете „някой ден“.
— Тогава ще умра. Може би съм страхлив физически, но не и морално. Довиждане.
Родано хвърли един последен, почти състрадателен, поглед и си тръгна.
А Морисън, треперейки от спазмите на страха и безднадежността, почувства как духа на непокорството го напуска, оставяйки след себе си само отчаяние.
Глава 2
ОТВЛЕЧЕН
Ако учтивото искане се окаже безполезно, просто вземи онова, което ти трябва.
