Имах малки финансови затруднения, когато един приятел ми спомена за шанса. За подобни работи плащат тлъсти пари.
Далавера е да си наемник.
Замълчаха, насочвайки вниманието си към обкръжаващия ги свят. Беше толкова скучен, че ако имаше публика, тя щеше да си излезе и да си поиска обратно парите. Продължаваше да вали, хълмовете, през които се влачеха, бяха голи, обрасли само с хърбава трева. На изток, накъдето вървяха, от време на време просветваха мълнии или експлозии.
Преди една седмица си купих „Фройдианата“.
Аскър не беше наясно, какво да отговори.
Липсва ми страшно много. — допълни катерицата.
Ааа. — пауза. — Как всъщност се казваш?
Мила.
Да не си зодия рак?
Не, защо?
Във фамилния кодекс пише да се пазим от Мили-раци е и още пише, че не знаят на кой свят се намират. Пише и други неща, но те засягат прекалено интимни области от живота на майките им.
Е, не съм рак. Водя се зодия Огошо.
Каква?
Тя му я спелна.
Нещо съм пропуснал да я запомня. — отговори с гузен оттенък Аскър. — Но все пак не всеки може да запомни зодиак с осем хиляди основни зодии.
Родена съм, когато съзвездието О е навлязло в съзвездието Гошо. Това е станало през годината на Морските типове.
Има ли това връзка с онзи тип, дето ни раздаде оборудването?
Да. Той ми е наречен дядо.
Аскър я огледа още веднъж.
Това обяснява, защо си толкова здрава. Винаги съм мислел, че морските типове са късметлии.
Тя се захили.
Продължиха още известно време.
Ами ти? — попита тя.
Аскър. Зодия близнак.
Близнаци?
Не, близнак. Много по-готина зодия. Родените като близнак са страшно надарени, а освен това са и Велики.
О!
Аха. Виждам, че това ти говори нещо.
Да, брат ми е Велик. Само че е зодия Катеричар.
Друго нещо са си все пак Великите зодии.
Ако си забравил и Огошо е Велика зодия.
Възможно е. Само че имаше нещо, че всъщност единствената Велика зодия е зодията Велик и никой не могъл да се роди под нея, защото съзвездието й изгърмяло при някакъв космически катаклизъм. В някакъв професионален зодиак бях чел, че погрешно наричаме Великите зодии Велики. Всъщност те си имали самостоятелно превъзходство, всяка за себе си, и стояли някъде между Великите и Свежите зодии.
Не знам. — катерицата се усмихна. — Не съм се ровила толкова надълбоко.
„Кокиче“ вдигна предупредително ръка. Намираха се в падина между два хълма. Радиомагиите се включиха.
„Стрелкови“, тук „Кокиче“. — каза водещият. — Опасност от засада. Посока едно-нула-нула.
След това повика командира.
„Уплаха“, тук „Кокиче“. Очаквам нареждания.
Ами аз викам да им разгоним фамилията. — предложи Аскър. — Нали сме американци.
Те също. — напомни му „Кокиче“.
Добре тогава. Изтегляме се и после се връщаме тук по същия път. По всяка вероятност, тъй като са американци, те ще се досетят, че сме ги открили и сменяме маршрута и ще се разкарат, за да ни причакат другаде.
Слушам шефе! Край на връзката.
Изпълниха предпазливо маневрата. Аскър наблюдаваше със задоволство, как нагоре по хълма търчат силуети, за да блокират съседния проход.
Хайде сега напред! — изкомандва той. Задвижиха отново. Бяха толкова безшумни, че намаляваха дори шума на дъжда.
Навлизаха в зона на активно действие. Засега не бяха попаднали на други засади, но вниманието им беше максимално изострено. Катерицата и Аскър мълчаха.
4.
Криси Саулър седеше на тревата, подпряла се с ръце назад. Очакваше да дойде ред на нея и останалата част от нейната компания. Това влизаше в правилата на квалификационните състезания — тъй като в ордена винаги се оформяха няколко групи, които движеха заедно и където катериците се разбираха по- добре една с друга, се предполагаше, че е най-разумно, това разпределение да се запази и за по-сложните ситуации от Похода.
В момента всяка една от другите катеричи формации се дуелираше подред със Стария Бор, който, макар и пиян, въртеше рапирата изумително ловко.
Друга част от теста, която щеше да дойде по-късно, включваше демонстрацията на магически умения — да превърнеш жаба в принц, да превърнеш катерица в Катерица, да изглеждаш като американския президент и да яздиш еднорог. Последното по разбираеми причини беше най-трудното за Катериците и изискваше толкова силна способност за внушение, че да убеди нервния кон, че си девствена.
Вече наближаваше нощта. По периметъра на поляната бяха запалени факли, а от общо четирите претендентни групи останаха само две. Беше ред на Криси да си пререже вените, без да се види и една капка кръв. Направи го с няколко уверени движения, след това затвори неестествено сухите бледи рани със заклинание. С този успех разбиха конкурентите си с 42 точки.
Избраха за водач на Похода Далила, опитна Катерица, участвала вече два пъти в него; започна прощалният купон и зрителите, които се бяха наредили да зяпат от другата страна на ограничителното въже, бяха допуснати до отрупаната с кльопачка и пиячка маса. Цяла нощ нямаше да се спи и, както показваше опитът, Походът щеше да започне с голям махмурлук, който да гарантира раздразнителността на участничките. Старият Бор започна да пее парчета на Мърси под съпровода на малък селски оркестър от кийборд, бас, няколко сложни синтезатора и китара. Голямата Катерица се усамоти с една бутилка коняк и припадна някъде след полунощ. Абе въобще, прекарваха си времето адски добре.
Няколко камбанарии удариха седем пъти. Тихият камбанен звън се разнесе в безмълвния сумрак над гората и разбуди няколко глезени петела. Те наставаха и започнаха да вдигат такъв шум за закуска, че цялата поляна се обсипа със стенания и ругатни. Катериците се опитваха да отворят очи или да продължат да спят.
Както винаги Голямата Катерица можеше да бъде събудена единствено с топ, така че с непосредствените й задължения се зае Стария Бор, който като по чудо не беше мъртво пиян.
Дребният му силует започна да обикаля по росната трева сред свитите на кълба тела. Навеждаше се, обръщаше безцеремонно главата на катерицата, отпусната най-често като мокри пелени, и ако разпознаеше някоя от участничките в Похода, изливаше с една лейка във врата й малко вода от потока. Това почти винаги имаше ефект, а за най-трагичните случаи дядката държеше в джоба си няколко ледени риби.
Селският оркестър се беше изнесъл, отново имаше няколко повалени дървета, а масата лежеше на трески на земята, омешана с натрошени чинии, чаши и бутилки, недоядена храна и повърнато. В ъгъла на поляната някой беше забил единия й крак и беше закачил на него като знаме някакъв сутиен. Еднорогът
