Да я задушим и да спасим Лиско.
Медузата: — Защо да го спасявате?
Водача: — Защото ще го убият.
Медузата: — Как ще го убият?
Водача: — Ще го изядат.
Медузата: — Какво като го изядат?
Водача: — Няма да има Лиско.
Медузата: — Какво от това?
Водача: — Жалко за него. Той е добър. Близките му ще плачат.
Медузата: — Не може ли да не плачат?
Водача: — Не може.
Медузата: — Тогава да плачат.
Водача: — Ще усещат една особена болка, която вие не познавате.
Медузата: — Защо не я познаваме?
Водача: — Защото сте тъпи!
Медузата: — Добре ли е да си тъп?
Водача: — За някои е добре.
Медузата (оглежда цветовете си): — За кои е добре?
Водача (извън себе си): — За вас!… Понеже сте гадни и безчувствени пихтии, низки твари, които предизвикват погнуса…
Медузата: — Ей, толкоз хубави неща, и все ние?
Водача: — Все вие.
Медузата (любува се на цветовете си): — Обсипахте ме с комплименти… Как да ви се отблагодаря?
Водача: — Съберете два милиона и притиснете акулата.
Медузата: — Защо да я притиснем?
Водача (от яд ще заплаче): — Да я убием.
Медузата: — Добре де. Като я убием, няма ли да умре?
Водача: — Ще умре.
Медузата: — Нали казахте, че да се умре е лошо? Вие искате Лиско да не умре, а Синята да умре.
Водача: — Лиско трябва да живее, защото е добър, а ОНАЯ трябва да умре, защото е изверг!…
Медузата: — Не разбирам, ама карай да върви… Какво искате от мен?
Водача (започва да плаче и говори през сълзи): — Молим ви да заповядате на поданиците си… Вие, мадам,
най-красивата императрица, да им заповядате да се съберат в тесен кръг около Синята акула и да
стесняват
кръга, докато я задушат. Освен това да пускат всички люти сокове от себе си, да ослепят непобедимата акула, просто да я изгорят. Това страшно ваше оръжие трябва да се хвърли срещу кръвожадния враг.
Медузата: — Повторете още веднъж. Не ви разбрах.
Водача: — Искаме само два милиона, не повече.
Медузата: — Защо ви са?
Водача грохна и погледна отчаяно приятелите си. Ловкия се приближи до него и пожела да го замести.
Ловкия (усмихна се, колкото може по-приятно, на императрицата): — Мадам, не намирате ли, че днес времето е хубаво?
Медузата: — Може. Какво е това?
Ловкия: — Прекрасен ден.
Медузата: — Добре де, какво от това?
Ловкия: — В такъв ден мантията ви блести чудесно.
Медузата: — Тя е красива и през нощта.
Ловкия: — Съгласен съм, но през деня все пак…
Медузата: — Защо ми разправяте това?
Ловкия: — Защото съм влюбен във вас.
Медузата: — Какво значи да си влюбен?
Ловкия (яростно): — Вървете по дяволите, тъпачко!… Пожелах да направя маневра, но нищо не излезе Гадно, гнусно същество!…
За да спаси преговорите от проваляне, пред императрицата застана Мечтателя.
Мечтателя (безизразно): — Мадам, вярно ли е, че поданиците ви наброяват три милиарда?
Медузата: — Разбира се. Всяка година се преброяваме. Три милиарда и нещо.
Мечтателя: — Да, но аз не вярвам.
Медузата: — Как да не вярвате?
Мечтателя: — Че как да повярвам?… Вие се движите заобиколена само от хиляда медузи.
Медузата: — Хиляда са ми достатъчни. Това са моите камериерки.
Мечтателя: — Значи, не сте три милиарда.
Медузата: — Мислите, че лъжа ли?.
Мечтателя: — Докато не видя поне три милиона от трите милиарда на едно място, няма да повярвам.
Медузата: — Ако поискам, ще ги видите.
Мечтателя: — А как ще ги повикате? Можете ли да им заповядате?
Медузата: — Само да кажа…
Мечтателя: — И ще ви послушат, така ли?
Медузата: — А вие как мислите?
Мечтателя: — Аз мисля, че няма да ви послушат.
Медузата: — Ще ме послушат!
Мечтателя: — Няма… Все още мисля, че не можете да съберете три милиона медузи около Синята акула, да я притиснат и да изхвърлят отровните си сокове
Медузата: — Мога.
Мечтателя: — Не можете!…
Медузата: — Къде да ги събера?
Мечтателя: — При Скалата, която остана под вълните. И то веднага.
Медузата: — Сега ще видите… Около Синята?
Мечтателя: — Да.
Медузата: — Близо до нея?
Мечтателя: — Просто да я прегърнат.
Медузата: — И да изпущат парливи сокове?
Мечтателя: — Да.
Медузата: — Три милиона?
Мечтателя: — Три.
Медузата: — Гледайте сега какво става!…
Водача и Ловкия се хвърлиха върху Мечтателя и започнаха да го целуват. Най-после крепостта Глагоабазубадуза бе разгромена и превзета.
Глава двадесети шеста
ЧЕСТНАТА ДУМА НА АКУЛАТА
Лиско се провря през нещо тясно и се озова в едно огромно помещение, където царуваше познатата от устата на акулата тъмнина. Тук беше по-топло, отколкото в морето, и най-важно — по-спокойно.
— Ха-ха-ха! — прозвуча смехът на Синята акула, не този път приглушен, сякаш идваше от другия свят.
