— Каза нещо? Предполагам, искате да кажете, че е издал звуци, подобни на ръмжене, така ли? — настоя Алекс.
— Не, сине. Съществото проговори ясно. Не различих нито една дума, но без съмнение беше членоразделна реч. Загубих съзнание… Когато се събудих, не бях сигурен в това, което се бе случило, но беше останала онази просмукваща миризма, пропита в дрехите, в косата, в кожата ми. Така разбрах, че не съм сънувал.
5
Шаманът
Бурята спря така ненадейно, как то бе започнала, и настъпи ясна нощ. Алекс и Надя се върнаха в хотела, където членовете на експедицията се бяха събрали около Сесар Сантос и доктор Торес и разучаваха една карта на областта, обсъждайки приготовленията за пътуването. Професор Льоблан, малко отпочинал, бе с тях. Беше се намазал с препарат срещу насекоми от главата до петите и беше наел един индианец, наречен Каракауе, да му вее с бананово листо. Льоблан настояваше експедицията да се отправи към Горно Ориноко още на следващия ден, защото той не можел да си губи времето в това незначително село. Разполагал само с три седмици, за да залови онова странно същество от джунглата.
— За няколко години никой не е успял да стори това, професоре… — уточни Сесар Сантос.
— Ще трябва скоро да се появи, защото аз имам серия от конференции в Европа — отвърна той.
— Надявам се Звярът да прояви разбиране към вашите основания — каза водачът, но професорът с нищо не показа, че е доловил иронията.
Кейт Колд беше разказала на внука си, че Амазонка е опасно място за антрополозите, защото имало случаи, когато загубвали разсъдъка си. Измисляли най-противоречиви теории, карали се и спорели; други тормозели племената и накрая започвали да се смятат за бесове. А един от тях полудял и трябвало да го закарат вързан обратно в страната му.
— Известно ви е, предполагам, че аз също съм част от експедицията, професор Льоблан — каза доктор Омайра Торес, която антропологът току поглеждаше крадешком, впечатлен от щедрата й хубост.
— Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие, госпожице, но…
— Доктор Торес — прекъсна го лекарката.
— Може да ми викате Людовик — осмели се Льоблан кокетно.
— Наричайте ме доктор Торес — отвърна сухо тя.
— Не бих могъл да ви взема, драга ми докторке. Едва има място за нас, които сме наети от Интернешънъл Джеографик. Бюджетът е щедър, но не и неограничен — отговори Льоблан.
— Тогава и вие няма да отидете, професоре. Принадлежа към Националната здравна служба. Тук съм, за да опазя индианците. Нито един чужденец не може да общува с тях без необходимите защитни мерки. Много са уязвими по отношение на болестите, особено към тези на белите — каза лекарката.
— И най-обикновената настинка е смъртоносна за тях. Преди три години цяло племе умря от дихателна инфекция, когато дойдоха няколко журналисти да снимат документален филм. Единият от тях кашляше, дал на някой от индианците да си дръпне от цигарата му и така зарази цялото племе — добави Сесар Сантос.
В този момент пристигнаха капитан Ариосто, началникът на казармата, и Мауро Кариас, най-богатият предприемач в околността. Надя обясни шепнешком на Алекс, че Кариас бил много могъщ — търгувал с президентите и генералите на различни южноамерикански страни. Добави, че нямал сърце в гърдите си, а го носел в кесия — и посочи коженото куфарче, което Кариас държеше в ръка. Людовик Льоблан от своя страна беше много впечатлен от Мауро Кариас, защото експедицията бе сформирана благодарение на международните контакти на този човек. Той беше привлякъл вниманието на списание Интернешънъл Джеографик върху легендата за Звяра.
— Това странно същество всява страх сред добрите хора от Горно Ориноко. Никой не иска да припари в триъгълника, където се предполага, че живее — каза Кариас.
— Вероятно тази зона не е била изследвана — обади се Кейт Колд.
— Така е.
— Предполагам, че трябва да е много богата на минерали и скъпоценни камъни — добави писателката.
— Богатството на Амазонка е преди всичко в земята и в дървения материал — отговори той.
— И в растенията — намеси се доктор Омайра Торес. — Не познаваме и десет на сто от лековитите билки, които растат тук. С изчезването на шаманите и на индианските лечители ще загубим завинаги тези знания.
— Предполагам, че Звярът също е пречка за вашите сделки по тези краища, господин Кариас, така както са пречка и племената — продължи Кейт Колд, която заинтересуваше ли се от нещо, не пускаше плячката.
— Звярът е проблем за всички. Дори войниците се страхуват от него — призна Мауро Кариас.
— Ако Звярът съществува, ще го намеря. Все още не се е родил човекът, а още по-малко животното, което може да се подиграва с Людовик Льоблан — обади се професорът, който имаше навика да говори за себе си в трето лице.
— Разчитайте на войниците ми, професоре. Независимо от твърденията на моя добър приятел Кариас, те са смели хора — предложи капитан Ариосто.
— Разчитайте също и на всичките ми съоръжения, уважаеми професор Льоблан. Разполагам с моторна лодка и добро радиооборудване — добави Мауро Кариас.
— А на мен разчитайте при здравословни проблеми или нещастни случаи, които могат да възникнат — добави меко доктор Омайра Торес, сякаш беше забравила за отказа на Льоблан да я включи в експедицията.
— Както ви казах, госпожице…
— Доктор… — поправи го отново тя.
— Както ви казах, бюджетът на тази експедиция е ограничен, не можем да взимаме туристи — каза Льоблан превзето.
— Не съм туристка. Експедицията не може да започне без упълномощен лекар и без необходимите ваксини.
— Докторката има право. Капитан Ариосто ще ви обясни закона — намеси се Сесар Сантос, който познаваше лекарката и очевидно изпитваше влечение към нея.
— Е, ами… даа… истина е, че… — измърмори военният, гледайки объркано Мауро Кариас.
— Няма да има проблеми да се включи Омайра. Лично аз ще финансирам всичките й разходи — усмихна се предприемачът, слагайки ръка върху раменете на младата лекарка.
— Благодаря, Мауро, но няма да има нужда; разноските ми са платени от държавата — каза тя, отдръпвайки се леко.
— Добре. В такъв случай няма за какво повече да говорим. Надявам се да намерим Звяра, ако ли не, това пътуване ще е безполезно — коментира Тимоти Брус, фотографът.
— Разчитайте на мен, младежо. Имам опит с такъв тип животни; самият аз съм проектирал съвършени капани. Може да видите моделите на моите капани в трактата ми върху страховития човек от Хималаите — обясни професорът с израз на задоволство, докато даваше знак на Каракауе да му вее по-енергично.
— Успяхте ли да го хванете? — попита Алекс с престорена невинност, тъй като много добре знаеше отговора.
— Той не съществува, младежо. Това предполагаемо същество от Хималаите е една лъжа. Може и този прословут Звяр да е същото.
— Има хора, които са го виждали — спомена Надя.
— Несъмнено невежи хора, момиче — отсече професорът.
— Отец Валдомеро не е невежа — настоя Надя.
— Кой е пък този?
— Един католически мисионер, който бе отвлечен от диваците и оттогава е луд — намеси се капитан Ариосто. Говореше английски със силен венецуелски акцент и тъй като винаги държеше пура между зъбите си, не му се разбираше много.
