изобщо не бе чувала за Буда.
— Петстотин шейсет и шест години преди Христос в земите, където днес се намира южен Непал, живеел принц на име Сиддхартха Гаутама. При раждането му някакъв гадател предрекъл, че детето ще властва над цялата земя, но само при условие, че бъде опазено от покварата и смъртта. В противен случай щяло да стане голям духовник. Баща му, който предпочитал първото, оградил двореца с високи зидове, за да осигури на Сиддхартха безметежен живот, отдаден на насладите и красотата, и да му попречи да се сблъска със страданието, ори капещите от дърветата листа на часа бивали измива да не ги види принцът повехнали. Младежът се оженил и създал син, без да е излизал от палата. Бил на двадесет и девет години, когато надникнал извън градината и за пръв път видял що е болест, нищета, болка и жестокост. Той се подстригал, захвърлил накитите и пищните копринени одежди и тръгнал да търси Истината. Цели шест години учил при йогите в Индия и подлагал тялото си на най-суров аскетизъм…
— Какво значи това? — запита Надя.
— Живеел в лишения. Спял върху пирони и се хранел само с по няколко зърна ориз.
— Неправилно решение… — обади се момичето.
— До същия извод достигнал и Сиддхартха. След преминал от пълното блаженство в двореца към най- сурова саможертва, той открил, че по-правилно е да поживее по някакъв среден път — продължи Александър.
— Защо го наричат Просветления? — пожела да научи неговата приятелка.
— Защото, когато бил на трийсет и пет години седнал под едно дърво и прекарал цели шест дни и нощи неподвижен, потънал в медитация. В една нощ на пълнолуние, като тази, в която се провежда празненството, умът му и духът му се отворили и той прозрял всички житейски принципи и процеси. С една дума превърнал се в Буда.
— На санскрит „Буда“ означава „буден“ или „просветлен“ — поясни Кейт Колд, която слушаше внимателно обясненията на своя внук. — Буда не е име, а звание, всеки може да се превърне в буда, чрез достоен живот и духовни упражнения — добави тя.
— В основата на будизма стои състраданието към всичко живо или съществуващо. Буда е казал, че всеки трябва да търси истината или просветлението вътре в себе си, а не у другиго или във външните неща. Затова Нудистките монаси не ходят да проповядват, както нашите мисионери, а прекарват по-голямата част от живота си в мълчалива медитация, търсейки своята собствена истина. Единствените им притежания са туниката, сандалите и купичката за подаяния. Материалните блага не ги вълнуват — добави Александър.
На Надя, която разполагаше само е малката си торба с най-необходимите дрехи и три папагалови пера за украшение на косата, тази част от будизма й се стори съвършена.
Сутринта се проведоха турнирите за стрелба с лък — най-посетената проява на тържествата в Тункхала. Майсторите на този спорт се появиха облечени в лъскави костюми, а девойките ги закичиха с гирлянди от цветя. Лъковете бяха много тежки и близо два метра дълги.
Предложиха един на Александър, но той едва успя да го повдигне и разбира се пропусна целта. Опъна тетивата с всички сили, но по невнимание стрелата се изплъзна между пръстите му и полетя към изискано облечен сановник, застанал близо до мишената. Ужасен, Александър го видя да пада по гръб и реши, че го е убил, ала жертвата му бързо скочи на крака и то с усмивка. Стрелата се бе забила в центъра на шапката му. Никой не се засегна. Неумението на чужденеца бе посрещнато с всеобщ смях, а знатната особа до края на деня се разхожда със стрелата в шапката си, като трофей.
Жителите на Забраненото кралство се бяха пременили с най-празничните си одежди, мнозина носеха маски или бяха боядисали лицата си в жълто, бяло и червено. По шапки, яки, уши и ръце лъщяха накити от сребро, злато, старинни корали и тюркоази.
Този път владетелят пристигна с невиждано украшение на главата: короната на Забраненото кралство. Тя беше от везана коприна с инкрустации от злато и цялата осеяна със скъпоценни камъни. В средата, над челото, аленееше огромен рубин. На гърдите му висеше кралският медальон. С неизменното си изражение на спокойствие и оптимизъм, кралят се разхождаше без охрана сред поданиците си, които очевидно го боготворяха. Свитата му се състоеше от неговия верен леопард Чеуан и от почетната му гостенка Джудит Кински, облечена в характерната за страната носия, но с неизменната си чанта на рамо.
Следобед имаше театрални представления на актьори с маски, акробати, жонгльори и фокусници. Групи девойки представиха традиционните танци, докато най-добрите атлети премериха сили в нещо подобно на фехтовка и в някакъв вид напълно непознато за чужденците бойно изкуство. Изпълняваха смъртоносни скокове и се движеха с такава удивителна бързина, че сякаш прелитаха над главите на противника си. Никой не успя да надвие някакъв строен и красив младеж, гъвкав и свиреп като пантера. Уанджи осведоми гостите си, че това бил един от синовете на краля, но не избраника, който следвало да го наследи. Момчето притежавало заложби на боец, държало винаги да спечели, обичало аплодисментите, било нетърпеливо и властно. С една дума не притежавало качествата, за да стане мъдър владетел.
Когато слънцето залезе, песента на щурците се сля врявата на празненството. Пламнаха хиляди факли и лампи с хартиени абажури.
Сред въодушевената тълпа се разхождаха множество предрешени. Всички маски бяха истинско произведение на изкуството: до една различни, боядисани в злато и ярки цветове. Надя забеляза, че изпод някои от маските стърчат черни бради, а мъжете в Забраненото кралство се бръснеха най-старателно. Никой не ходеше с обрасло лице — считаше се за нехигиенично. Тя оглеждаше околните известно време и й направи впечатление, че брадатите индивиди не взимат участие в празника като всички останали. Тъкмо се канеше да сподели наблюденията си с Александър, когато той се приближи към нея обезпокоен.
— Погледни добре онзи човек там, Орлице — каза й той.
— Къде?
— Зад фокусника, който хвърля горящи факли във въздуха. Онзи с тибетския кожен калпак.
— Какво той? — запита Надя.
— Да се приближим незабелязано, за да го огледаме отблизо — предложи Александър.
Когато успяха да се промъкнат до там, иззад маската ги пронизаха две светли и безизразни зеници: това бяха очите на Текс Армадильо, не можеха да ги сбъркат.
— Как ли се е озовал тук? Не беше в нашия самолет, а следващият полет е след пет дни — зачуди се Александър след като се отдалечиха.
— Мисля, че той не е сам, Ягуар. Дали ония с брадатите маски не са от Сектата на Скорпиона? Наблюдавах ги и ми се струва, че кроят някакъв план.
— Ако забележим нещо подозрително, ще предупредим Кейт. Засега няма да ги изпускаме от очи — каза Александър.
За тържествата бе пристигнало от Китай семейство майстори на фойерверки. Щом слънцето се скри зад хълмовете, нощта настъпи внезапно и температурата спадна, но празникът продължи. В този миг небето просветна и тълпите по улиците посрещнаха с викове на учудване изумителните огньове на китайците.
Имаше толкова много хора, че нямаше къде игла да падне. Надя, навикнала на тропическия климат в родното си село Санта Мария де ла Лювия, трепереше от студ. Пема й предложи да я придружи до хотела, за да се облече по-топло, и двете се отдалечиха заедно с Бороба, пощуряла от пукотевицата на фойерверките; Александър остана да наблюдава Текс Армадильо отдалеч.
Надя беше благодарна на Кейт Колд, задето се бе сетила да й купи топли дрехи. Зъбите й тракаха, също като на Бороба. Тя облече най-напред маймуната с бебешката грейка, а после сама обу панталони, дебели чорапи, ботуши и яке пред развеселения поглед на Пема, която се чувстваше идеално в лекия си копринен саронг.
— Да вървим! Пропускаме най-хубавото от празника! — възкликна тя.
Двете излязоха тичешком на улицата. Луната и водопадите от пъстроцветни звезди на китайците озаряваха нощта.
— Къде са Пема и Надя? — попита Александър, давайки си сметка, че бяха тръгнали преди повече от час.
— Не съм ги виждала — отвърна Кейт.
