рече той.
— А змиите?
— Щом хората на Скорпиона са минали, Ягуар, значи и ние ще успеем — насърчи го Надя.
— Пема твърдеше, че тия престъпници имали имунитет към отровата на насекоми и влечуги — припомни й Александър.
— Може би тези змии не са отровни. Както ме е учил моят почитаем учител Тенсинг, главите на опасните змии са по-триъгълни. Да вървим — разпореди се принцът.
— Змиите не се виждат на видеото — отбеляза Надя.
— Кралят е носел камерата в медальона си, така че е заснемал онова, което е било пред него, но не и под краката му — обясни Александър.
— Следователно трябва да бъдем много внимателни с всичко, което се намира по-надолу и по-нагоре от гърдите на краля — заключи тя.
Престолонаследникът и неговите приятели разблъскаха с ръце скелетите и газейки змиите продължиха към следващата врата, която водеше към сумрачна и пуста стая.
— Стой! — спря го Александър. — Тук баща ти е задвижил нещо на прага.
— Сещам се: шишарка от дърворезба — каза Дил Бахадур опипвайки стената.
Той откри търсения лост и го натисна. Шишарката потъна, но в същия миг чуха ужасяващо дрънчене и гора от копия падна пред очите им от тавана, вдигайки облак от прах. Те изчакаха и последното копие да се забие в пода.
— Как не е сега Бороба с нас! Тя щеше да провери пътя… Добре, аз ще тръгна напред, понеже съм по- слаба и по-лека — реши Надя.
— Струва ми се, че тази клопка не е толкова проста, колкото изглежда — предупреди ги Дил Бахадур.
Носейки се като птица, Надя мина между първите метални пръчки. Но само след няколко метра докосна с лакът една от тях и под краката й тутакси зейна кладенец. Тя инстинктивно се вкопчи в най-близките копия и практически увисна над празното пространство. Ръцете й се пързаляха по метала, докато тя риташе и търсеше опора. В това време Александър я бе настигнал, без да гледа къде стъпва, в желанието си по-скоро да й се притече на помощ. Той я прихвана с едната си ръка през кръста, притегли я към себе си и притисна я здраво. Цялата зала сякаш се залюля, като при земетресение, и от тавана се изсипаха още няколко копия, слава богу далече до тях. Две-три минути приятелите стояха неподвижни, вкопчени един в друг, в очакване. После безкрайно бавно започнаха да се отпускат.
— Не пипай нищо — прошепна Надя, опасявайки се, че дори дъхът й, може да предизвика трагедия.
Двамата се добраха до отсрещния край и дадоха знак на Дил Бахадур да премине, ала той вече бе тръгнал, защото не се страхуваше от копия — амулетът му го пазеше.
— Можехме да загинем, забодени като насекоми — обади се Александър, бършейки запотените си очила.
— Но не загинахме, нали? — напомни му Надя, макар да беше не по-малко уплашена от своя приятел.
— Ако си поемете дълбоко дъх три пъти и оставите въздухът да стигне до корема и после го изпуснете бавно, ще ви подейства успокояващо… — посъветва ги принцът.
— Нямаме време за йога. Да вървим — прекъсна го Александър.
Видеосистемата им показа откъде да излязат и щом отвориха вратата, копията се вдигнаха едновременно и стаята отново изглеждаше празна. Последваха две помещения, всяко с по няколко входа, но без капани. Тримата се поотпуснаха и задишаха нормално, но продължиха да си отварят очите на четири.
Изведнъж се озоваха в тъмно като в рог пространство.
— На видеото не се вижда нищо, екранът е черен — каза Александър.
— Какво ли има тук? — обади се Надя. Принцът взе фенерчето и освети пода, където видяха кичесто дърво, отрупано с плодове и птици, нарисувано така майсторски в средата на стаята, че изглеждаше като посадено в земята. Беше толкова красиво и безобидно на вид, че мамеше да бъде доближено и докоснато.
— Не мърдайте! Това е Дървото на живота. Разказвали са ми колко е опасно да стъпиш върху него — извика Дил Бахадур, забравяйки за миг добрите маниери.
Принцът извади малката купичка, в която приготвяше храната си и както винаги носеше в гънките на туниката си, и я хвърли на пода. Дървото на живота бе рисувано върху тънка коприна, опъната върху дълбок кладенец. Още една крачка и щяха да полетят в бездната. Те не знаеха, че тук, на същото това място, бе загинал един от съучастниците на Текс Армадильо. Разбойник лежеше на дъното и в този миг плъховете доизглозгва костите му.
— Как ще минем? — попита Надя.
— Може би е по-добре да изчакате тук — постанови принцът.
Много предпазливо Дил Бахадур започна да опитва с крак, докато откри тесен перваз покрай стената, който не се забелязваше, защото беше боядисан в черно и се сливаше с цвета на пода. Залепил гръб за стената, принцът пристъпи напред. Плъзваше десния си крак с няколко сантиметра, запазваше равновесие и след това преместваше и левия. Така стигна до другия край.
Александър си даде сметка, че това щеше да бъде едно от най-трудните изпитания за Надя, заради страха й от височината.
— Сега е моментът да призовеш духа на орела. Дай ми ръка, затвори очи и съсредоточи цялото си внимание в краката — каза й той.
— Май е по-добре да изчакам тук — поколеба се момичето.
— Не. Ще преминем заедно — заяви нейният приятел.
Нямаха представа колко е дълбока ямата, но не смятаха да проверяват. Бандитът от шайката на Текс Армадильо, който бе паднал долу, се бе плъзнал, без никой да успее да го задържи. В един миг бе полетял във въздуха, сякаш увиснал на короната на Дървото на живота с разперени крака и ръце, омотан в черните си дрехи, като огромен прилеп. Илюзията бе траяла по-кратко от едно премигване с очи. С вик на неописуем ужас, човекът бе потънал в черната паст на кладенеца. Другарите му бяха чули удара на тялото му на дъното, а после се бе възцарила страшна тишина. За щастие Надя не знаеше нищо за това. Тя се вкопчи в ръката на Александър и стъпка по стъпка двамата стигнаха до отсрещната страна.
Когато отвориха следващата врата, приятелите се оказаха заобиколени от огледала. Огледала имаше и по стените, и по тавана, и по пода, и образите им се умножаваха до безкрай. На всичко отгоре стаята беше наклонена, като опряна на ръба си кофа. Не можеха да вървят изправени, наложи се да пълзят, подкрепяйки се един друг, изгубили напълно ориентация. Вратите не се виждаха, защото също бяха огледални. След няколко секунди вече им се повдигаше, усещаха, че главите им ще се пръснат, че губят разсъдък.
— Не гледайте настрани, забийте поглед в този, който върви отпред. Вървете плътно след мен, без да изоставате. Виждам посоката на екрана — нареди Александър.
— Не знам как ще открием изхода — каза Надя, напълно объркана.
— Ако отворим погрешната врата, вероятно ще се задейства поредната предохранителна мярка и ще останем затворени тук завинаги — предупреди ги принцът с обичайното си спокойствие.
— Нали затова разполагаме с най-съвременната технология — успокои го Александър, макар че той самият едва удържаше нервите си.
Всички врати бяха еднакви, но чрез GPS-а Александър разбра накъде да поемат. Кралят бе спирал на няколко места, преди да отвори верния изход. Алекс върна назад записа, за да проследи всички подробности и забеляза, че образът на краля, отразен в огледалото, е разкривен.
— Едно от огледалата е криво. Там е вратата — заключи той.
Когато Дил Бахадур се видя дебел и късокрак в едно от огледалата, той го натисна, то поддаде и тримата излязоха. Попаднаха в тесен и дълъг коридор, който се виеше около себе си, като спирала. Беше различен от останалите помещения в двореца, от които привидно нямаше излаз, но приятелите не се съмняваха, че ще открият такъв най-накрая, защото така показваше видеото. Нямаше къде да се изгубят,
