прави Дил Бахадур, но бяха убедени, че е нещо чудодейно, е дълбок духовен смисъл.
Най-сетне в Свещеното пространство се възцари тишина. Парчето кварц, което по време на песнопението сякаш пламтеше озарено отвътре, стана матово, както в началото. Изтощен, принцът остана в същата поза още доста дълго, но приятелите му не посмяха да го прекъснат.
— Татко се е поминал — каза накрая Дил Бахадур и се изправи.
— Това ли ти каза камъкът? — попита Александър.
— Да. Баща ми е изчакал да стигна дотук и тогава се е предал на смъртта.
— Как е разбрал, че си пристигнал?
— Съобщил му го е моят учител Тенсинг — отвърна тъжно младият принц.
— Какво още каза камъкът? — запита Надя.
— Моята карма е да бъда предпоследният крал на Кралството на Златния дракон. Ще имам син, който ще бъде последният владетел. След него светът и това кралство ще се променят и вече нищо няма да е същото. За да царувам справедливо и мъдро, ще разчитам на помощта на баща си, който ще ме напътства насън. Ще разполагам и с подкрепата на Пема, за която ще се оженя, на Тенсинг и на Златния дракон.
— Тоест на този камък, защото статуята стана на прах — отбеляза Александър.
— Може би лошо съм разбрал, но ми се струва че отново ще имаме такава — отвърна принцът и даде знак, че е време да се връщат.
Тимоти Брус и Жоел Гонсалес, фотографите от „Интернешънъл джеографик“, бяха изпълнили дословно нарежданията на Кейт Колд. Известно време те обикаляха из най-непристъпните кътчета на кралството, водени от нисък шерпа, който мъкнеше на гръб тежкия им багаж и палатките, без да губи добродушната си усмивка и да променя ритмичната си крачка. За разлика от него чужденците едва дишаха от усилието да го следват и от височината, която ги задушаваше. Фотографите не бяха чули за премеждията на своите другари и с въодушевление се впуснаха да разказват преживяванията си с редки орхидеи и мечета панда, но Кейт Колд не прояви ни най-малък интерес. Писателката ги зашемети с новината, че нейният внук и Надя са спомогнали за разбиването на престъпна организация, за спасяването на няколко похитени момичета, за задържането на една секта от безчовечни разбойници и за възкачването на принц Дил Бахадур на престола, и всичко това с помощта на тълпа Снежни човеци и един тайнствен монах с невероятни умствени способности. Тимоти Брус и Жоел Гонсалес млъкнаха и не продумаха повече до качването си в самолета, който щеше да ги върне в родината им.
— Във всеки случай няма да пътувам повече с Александър и Надя, защото опасностите им налитат като мухи на мед. Вече съм прекалено стара, за да бера такъв страх — обяви писателката, която още не се бе съвзела от преживяното.
Александър и Надя се спогледаха съучастнически — и двамата бяха решили на всяка цена да я придружат при следващия й репортаж. Не искаха да пропуснат шанса за ново приключение с Кейт Колд.
Децата не бяха споделили с писателката подробности за Свещеното пространство, нито за начина, по който действаше чудотворният къс кварц, защото бяха обещали да пазят тайната. Казаха й само, че на онова място Дил Бахадур, както всички владетели на Забраненото кралство, добива възможност да предсказва бъдещето.
— В древна Гърция, в Делфи, имало храм, където хората се стичали, за да чуят пророчествата на една гадателка, която изпадала в транс — заразказва им Кейт. — Тя говорела винаги загадъчно, но хората намирали смисъл. Сега се знае, че на това място от земята бликал газ, вероятно етер. Замаяна от изпаренията, жрицата започвала да изрича ключови думи, а наивните й слушатели сами си представяли останалото.
— Не става дума за същото. Това, което видяхме не се обяснява с никакъв газ — отвърна внукът й.
Възрастната писателка сухо се разсмя.
— Разменихме си ролите, Кейт: преди аз бях скептикът, който не вярваше на нищо без доказателства, а ти ми повтаряше, че светът е много тайнствено място и че не за всичко има разумно обяснение — усмихна се Александър.
Баба му не успя да отговори, защото смехът й премина в кашлица, която за малко не я задуши. Внукът й взе да я тупа по гърба по-енергично, отколкото бе необходимо, докато Надя търсеше чаша вода.
— Жалко, че Тенсинг замина за Долината на Снежния човек, иначе щеше да излекува кашлицата ти с вълшебните си игли и молитви. Боя се, че ще трябва да спреш пушенето, бабо — каза Александър.
— Не ми викай бабо!
Вечерта, преди да отпътуват обратно за Съединените щати, членовете на експедицията на „Интернешънъл джеографик“ се събраха в двореца с хиляда стаи заедно с кралското семейство и генерал Кунлун след погребението на краля. Тялото му бе изгорено, а пепелта — разпределена в четири старинни съда от алабастър, които най-добрите войници отнесоха на кон в четирите посоки на кралството, за да бъде разпръсната на вятъра. Нито народът, нито неговото семейство, които толкова много го обичаха, плакаха за смъртта му: тук смятаха, че сълзите принуждават духа да остане на този свят, за да утешава живите. Редното беше да се показва радост, та духът да тръгне доволен да изпълнява друг цикъл от колелото на прераждането, развивайки се във всеки живот, докато най-сетне достигнеше просветлението и небето, или Нирвана.
— Може би татко ще ни направи честта да се превъплъти в нашия първороден син — каза Дил Бахадур.
Чашата чай в ръцете в ръцете на Пема трепна, издавайки смущението й. Девойката беше от глава до пети в коприна и брокат, с кожени ботуши и златни накити на ръцете и ушите, но гологлава, защото се гордееше, че е пожертвала красивата си коса за една, според нея, справедлива кауза. Нейният пример помогна на останалите четири остригани момичета да преодолеят комплекса си. Дългата петдесетметрова плитка, която бяха изплели от косите си, бе поставена като дар пред Великия Буда в двореца, където хората се стичаха да я гледат. Толкова много се беше говорило за тази случка и толкова пъти бяха показвали героините по телевизията, че се стигна до истерична реакция и стотици момичета си обръснаха главите за подражание, докато Дил Бахадур не се появи лично на екрана и не заяви, че кралството не се нуждае от подобни крайни прояви на патриотизъм. Александър спомена, че в Съединените щати е модерно да ходиш с бръсната глава, да си правиш татуировки, да си пробиваш ноздрите, ушите и пъпа, да се кичиш с метални украшения, но никой не му повярва.
Всички седяха в кръг върху възглавници на пода, пиеха чай — уханния сладък индийски чай — и се опитваха да преглътнат ужасната шоколадова торта, която дворцовите готвачки-монахини бяха опитали да направят в чест на чуждестранните гости. Чеуан, кралският леопард, се бе проснал до Надя с отпуснати уши. След смъртта на неговия господар, красивото животно ходеше унило. Няколко дни отказваше да яде, докато Надя успя да го убеди на котешкия език, че сега има друга отговорност: да брани Дил Бахадур.
— Когато се сбогуваше с нас, за да отиде да изпълни мисията си в Долината на Снежния човек, моят почитаем учител Тенсинг ми даде нещо за теб — обърна се Дил Бахадур към Александър.
— За мен?
— Не точно за теб, а за твоята почитаема майка — отвърна новият крал и му връчи малка дървена кутия.
— Какво е това?
— Изпражнение от дракон.
— Моля? — извикаха Александър, Надя и Кейт в един глас.
— То се слави като много мощен цяр. Ако го разтвориш в малко оризов спирт и дадеш на почитаемата си майка да пие от него, болестта й навярно ще отстъпи — каза Дил Бахадур.
— Как ще дам на мама да яде от това! — възкликна младежът възмутен.
— Може би не е нужно да й казваш какво е. Освен това то е вкаменено. Не е същото като прясно изпражнение, струва ми се… Във всеки случай свойствата му са вълшебни, Александър. Едно парченце от него ме спаси от кинжалите на сините мъже — припомни му Дил Бахадур, сочейки камъка, окачен на кожена каишка на гърдите му.
Кейт не успя да се сдържи, подбели очи и на устните й се появи бегла подигравателна усмивка, но
