И тъй, в събота Естебан Труеба пристигна в голямата къща на ъгъла с жених за своята изгубила девствеността си дъщеря и с баща за малкото копеле. Фучеше и се пръскаше от яд. С едно замахване прекатури вазата с хризантеми на входната врата, зашлеви един на Николас, който понечи да се застъпи и да обясни положението, и обяви гръмко, че не иска Бланка да му се мярка пред очите — ще стои затворена до деня на сватбата. Клара не излезе да го посрещне. Остана в стаята си и не му отвори дори когато той счупи сребърния си бастун от блъскане по вратата.
Къщата се завъртя във вихрушка от шетня и караници. Въздухът сякаш не можеше да се диша от напрежение и дори птичките се смълчаха в клетките си. Прислужниците се трепеха да тичат по заповедите на тоя припрян и груб господар, който искаше желанията му да се изпълняват незабавно. Клара продължи да си живее както преди — не обръщаше внимание на мъжа си, все едно, че го нямаше, и не му проговаряше. Женихът — на практика пленник на бъдещия си тъст — бе настанен в една от многобройните стаи за гости, където по цял ден крачеше напред-назад и от нямане какво да прави го беше хванал съклет — хем не виждаше Бланка, хем така и не проумяваше как се е насадил на тия пачи яйца. Не знаеше дали да се тюхка, че е станал жертва на тия диви туземци, или да се радва, че ще осъществи мечтата си да се ожени за млада, красива и имотна южноамериканка. Тъй като падаше оптимист по природа и беше надарен с практичния нюх, присъщ на съотечествениците му, той предпочете второто и докато се изниза седмицата, лека-полека миряса.
Естебан Труеба определи датата за бракосъчетанието за след петнайсет дена. Реши, че най-добрият начин да се избегне скандалът е да се вдигне нечувано пищна сватба. Искаше да види дъщеря си венчана от епископа, в бяла рокля с шестметров шлейф, носен от шаферчета момченца и момиченца, фотографирана в светската хроника на вестника, искаше гуляй с ядене и пиене до пръсване, с голяма дандания и разточителство, та никой да не се заглежда в корема на младоженката. Единственият, който подкрепи замислите му, бе Жан дьо Сатини.
Един ден Естебан Труеба повика дъщеря си, за да я прати при шивача на проба за булчинската й рокля. Не я беше виждал от нощта на побоя. Като я съзря дебела и с петна по лицето, направо се ужаси.
— Няма да се омъжа, татко — рече тя.
— Млък! — изръмжа той. — Ще се омъжиш, защото не са ми потрябвали копелета в семейството, чу ли?
— Мислех, че вече си имаме няколко, макар и извън него — отвърна Бланка.
— Не ми отговаряй! Държа да знаеш, че Педро Трети Гарсия е мъртъв. Убих го със собствената си ръка, тъй че забрави за него и се постарай да бъдеш достойна съпруга на човека, който те отвежда пред олтара.
Бланка се разрева и не престана да плаче неуморно през следващите дни.
Венчавката, която Бланка не желаеше, стана в катедралата, с благословия от епископа и с рокля на кралица, ушита от най-добрия шивач в страната, който направи чудеса, за да прикрие издутия корем на булката с волани от бухнали цветя и с гръкоримски басти. Гвоздеят на сватбената програма бе празненството за чудо и приказ, с петстотин гости в официално облекло, които заляха голямата къща на ъгъла. Свиреше оркестър от специално наети за случая музиканти. Направо да му се уплаши окото на човек от неимоверните количества говеждо, подправено с фини дъхави треви, пресни раци, миди и тем подобни, хайвер от Балтика, сьомга от Норвегия, пълнени с трюфели птици, лееше се поток от екзотични напитки, непрестанно струеше шампанско; разточителство на сладки, целувки, чудесии от хилядолистно тесто, еклери, ронливки с пудра захар, високи кристални чаши със захаросани или желирани плодове — ягоди от Аржентина, кокосови орехи от Бразилия, особен вид пъпеши от Чили, ананаси от Куба и какви ли не още вкуснотии, невъзможни да се изброят, наредени върху страхотно дълга маса, която лъкатушеше из градината и завършваше с исполинска торта на три етажа, сътворена от италиански майстор, приятел на Жан дьо Сатини и сам родом от Неапол, превърнал непретенциозните материали — яйца, брашно и захар — в макет на Акропола, увенчан с облак от целувки, върху който се мъдреха двама влюбени от митологията — Венера и Адонис, изработени от бадемово тесто, надлежно боядисано, за да наподобят розовата плът, русите коси, кобалтовосините очи, в компанията на леко тантуресто амурче, и то годно за консумация, торта, която бе разрязана със сребърен нож от гордия младоженец и безутешната булка.
Клара, която още от самото начало се възпротиви на идеята да омъжат Бланка против волята й, реши да не присъства на празненството. Остана в шивалнята и се захвана да прави предсказания за младоженците, те излязоха все тъжовни и отгоре на това се сбъднаха до едно, както всички можаха да се убедят с времето. Най-подир мъжът й влезе и настойчиво я помоли да се преоблече и да се появи в градината, пък ако ще да е само за десет минути, за да престанат да ги одумват гостите. Клара отиде с нежелание, но от обич към щерка си взе, че си сложи зъбите, и гледаше да се усмихва на всички присъстващи.
Хайме пристигна едва в края на празненството, защото остана да си довърши работата в болницата за бедни, където бе започнал първия си стаж като студент по медицина. Николас дойде заедно с красивата Аманда, която тъкмо бе открила Сартър и държеше да изглежда като фатална жена, подобно на европейските екзистенциалистки — цялата в черно, бледа, с гарванови очи, подсилени с аркансил, с тъмни, разпуснати до кръста коси, дрънчаща до немай-къде от огърлици, гривни, обеци и друга железария, с която предизвикваше смут наоколо си. Николас от своя страна се беше докарал целия в бяло, като санитар, и от врата му бяха провиснали муски. Баща му го пресрещна, хвана го за ръката и го напъха насила в една тоалетна, където безцеремонно се зае да му окъса талисманите.
— Иди си в стаята и си сложи прилична вратовръзка! После се върни при хората и се дръж като възпитан човек! Да не си посмял да седнеш да проповядваш някаква еретична религия сред гостите! И кажи на тая кикимора, дето е с тебе, да си затвори деколтето! — заповяда Естебан на сина си.
Николас се подчини, но изпадна в отвратително настроение. По принцип беше въздържател, но от яд гаврътна няколко чаши, направи главата и се хвърли с дрехите в градинския водоскок, откъдето се наложи да го вадят с измокрено до костите достойнство.
Бланка цялата вечер седя на един стол, гледа тортата с оглупял израз и плака, докато новоизлюпеният й съпруг пърхаше между гостите и обясняваше отсъствието на тъща си с пристъп на астма, а плача на булката — с вълнението от венчавката. Никой не му повярва. Жан дьо Сатини лепеше целувчици по врата на Бланка, хващаше я за ръката и се мъчеше да я утеши с глътки шампанско и с избрани с обич и сервирани собственоръчно омари, но напразно — тя продължаваше да плаче. Въпреки всичко празненството беше истинско събитие, както беше предвидил Естебан Труеба. Ядоха и пиха до пръсване и посрещнаха изгрева с танци под звуците на оркестъра, докато в центъра на града скупчилите се на групи безработни се грееха на малки огньове от стари вестници, тайфи младоци с кафяви ризи маршируваха с изопната за поздрав ръка, както бяха гледали по филмите за Германия, а в клубовете на политическите партии довършваха последните приготовления за изборната кампания.
— Ще спечелят социалистите — бе казал Хайме, който от дългото съжителстване с пролетариата в болницата за бедни беше леко мръднал.
— Не, сине, ще спечелят ония, дето винаги са печелили — му беше възразила Клара. Едно, че й го бяха предсказали картите, и второ — същото й подсказваше и здравият й разум.
След празненството Естебан Труеба заведе зет си в библиотеката и му подаде един чек. Това беше сватбеният му подарък. Беше уредил всичко, за да може брачната двойка да замине за една северна провинция, където Жан дьо Сатини възнамеряваше да заживее леко и спокойно от рентите на жена си, далеч от злите езици на зяпачите, които нямаше да престанат да се заглеждат в нейния преждевременно набъбнал корем. Беше намислил да завърти търговия с делви, производство на туземните художествени занаяти, и с индиански мумии.
Преди да напуснат празненството, младоженците отидоха да се сбогуват с Клара. Тя отведе настрани Бланка, която не беше преставала да плаче, и й заговори поверително.
— Стига си ревала, дъще. От толкова плач бебето ще се повреди и може би няма да е щастливо — каза Клара.
В отговор Бланка изхлипа още веднъж.
— Педро Трети Гарсия е жив, дъще — добави Клара.
Бланка преглътна хълцането и се изсекна.
— Откъде знаеш, мамо? — попита тя.
