Клара пак кимна и тогава на Труеба му олекна напълно, сякаш му бе дала писмена гаранция. Изсмя се весело и звънко, изправи се, сложи ръце на раменете й и я целуна по челото.
— Златни ти уста, Клара! Щом ти го казваш, ще стана сенатор — извика той.
От тази вечер нататък враждебността между двамата намаля. Клара все така не му обелваше и дума, но той се правеше, че не забелязва нейното мълчание, говореше й нормално и тълкуваше и най-малкия неин жест като отговор. В случай на нужда Клара му изпращаше известия по прислужниците или по синовете си. Гледаше на мъжа й да му е добре, подкрепяше го в го насърчаваше в работата му, а и го придружаваше, когато той я помолеше. Сегиз-тогиз му се усмихваше.
След десет дена Естебан Труеба бе избран за сенатор на републиката, както бе предсказала Клара. За да отпразнува събитието, той вдигна гуляй за приятелите и за съмишлениците си, раздаде пари на служителите си и на селяните в „Трите Марии“ и остави на леглото на Клара огърлица от изумруди заедно с китка теменужки. Клара започна да посещава светските приеми и политическите събрания — нейното присъствие там бе необходимо, за да може мъжът й да се изявява като скромен и привързан към семейството си съпруг, който допада хем на публиката, хем на Консервативната партия. В тези случаи Клара си слагаше зъбите и някои скъпоценности, които й бе подарил Естебан. Минаваше за най-елегантната, дискретна и очарователна дама в неговите среди и никой не подозираше, че тази изискана двойка изобщо не си говори. С новото обществено положение на Естебан Труеба се умножиха хората, на които трябваше да се оказва внимание в голямата къща на ъгъла. Клара не водеше сметка колко гърла изхранва и какви домакински разходи прави. Фактурите отиваха направо в канцеларията на сенатора Труеба в Конгреса и той плащаше и не питаше, защото беше открил, че колкото по-нашироко харчеше, май повече нарастваше състоянието му, и стигна до извода, че Клара, с цялото си безразборно гостоприемство и с всичките си благотворителни дейности, все пак не ще успее да го разори. Отначало гледаше на политическата си власт като на нова играчка. Достигнал бе зрялата си възраст като богат и уважаван човек, какъвто се бе заклел да стане още в бедните си юношески години. Беше преуспял без вуйчо владика и без друг капитал освен гордостта и амбицията си. Ала скоро разбра, че си е останал все така самотен. Двамата му синове го избягваха, а с Бланка повече ни се бе чувал, ни виждал. За живота й научаваше от разказите на братята й, а сам той, верен на обещанието, което бе поел пред Жан дьо Сатани, всеки месец й изпращаше чек — и толкова. До такава степен се беше отчуждил от синовете си, че не можеше да започне разговор с тях и да не го завърши с крясъци. Труеба узнаваше за лудориите на Николас, когато вече беше прекалено късно, тоест когато всички ги одумваха. Нищо не знаеше и за живота на Хайме. Ако можеше да си представи, че той се е сдушил с Педро Трети Гарсия и двамата са се привързали един към друг като братя, щеше да получи удар. Но Хайме много внимаваше да не се изтърве за тия неща пред баща си.
Педро Трети Гарсия беше напуснал село. След ужасната му среща с господаря отец Хосе Дулсе Мария го приюти в църквата и му излекува ръката. Но младежът бе изпаднал в униние и повтаряше до втръсване, че нямало никакъв смисъл да живее повече, щом е загубил Бланка, а на всичко отгоре не ще може вече да свири на китара — единствената му разтуха. Отец Хосе Дулсе Мария изчака жилавият корен на момчето да си каже своето, та ранената му ръка да заздравее, и после го качи на една двуколка и го закара в индианския резерват. Там го представи на една стогодишна баба, сляпа и с ръце, сгърчени като куки от ревматизъм, но със силна воля, с която и на тия години още се занимаваше с кошничарство, при това с краката си. „Щом тя може да плете кошници с крака, защо ти да не свириш на китара без пръсти“, рече му той. После свещеникът — йезуит му разказа собствената си история.
— На твоята възраст и аз бях влюбен, синко. Бях сгоден за най-хубавото момиче в моето село. Щяхме да се женим и тя тъкмо започваше да си шие чеиза, а аз да заделям настрана по някоя пара, за да си вдигнем къщичка, когато ме пратиха войник. Като се върнах, тя се беше омъжила за месаря и се беше превърнала в дебела стринка. Идеше ми да си вържа един камък за краката и да се хвърля в реката, но лека-полека ми се размина и реших да стана свещеник. Година след като облякох расото, тя овдовя и взе да ми се мъкне в църквата и да ме гледа с влажен чезнещ поглед. — Исполинът йезуит се изсмя от душа, това повдигна духа на Педро Трети и го накара да се усмихне за първи път от три седмици насам. — Та ти разправям, сине — завърши отец Хосе Дулсе Мария, — че човек никога не бива да се отчайва. Когато най- малко очакваш, пак ще видиш твоята Бланка.
Излекуван телом и духом, Педро Трети Гарсия замина за столицата с вързопче дрехи и с няколко монети в джоба, които свещеникът задигна от неделната лепта на енориашите. Даде му и адреса на един столичен социалистически деятел, който го прие у дома си в първите дни, а после му намери работа като певец в една бохемска механа. Младежът се засели в дървена къщурка в едно работническо предградие. Тя му се стори истински палат, нищо че цялата й мебелировка се състоеше от пружина с крака, дюшек, стол и два сандъка, които пригоди за маса. Оттам пропагандираше социализма и предъвкваше яда си, че Бланка се е омъжила за друг, като отказваше да приеме обясненията и утешителните думи на Хайме. Не след дълго вече си служеше сносно с дясната ръка, използуваше многократно по-сръчно останалите си два пръста и продължи да композира песни за кокошки и подгонени лисици. Един ден го поканиха да участва в радиопредаване и това бе началото на една шеметно растяща популярност, каквато дори и той самият не бе очаквал. Гласът му започна да се чува често по радиото и името му доби известност. За сенатора Труеба обаче то остана неизвестно, защото той не разрешаваше в дома му да се държат радиоапарати. Смяташе ги за празнодумни кутии за некултурни хора, за проводници на пагубни влияния и на пошли идеи. Нямаше човек, който да ненавижда забавните и народните песни повече от него. Понасяше единствено операта — по време на театралния сезон — и трупата за сарсуели19, която всяка зима идваше да гастролира от Испания. Друга музика не изтрайваше.
Един ден Хайме се прибра вкъщи и отсече, че искал да си смени презимето — откак баща му станал сенатор от Консервативната партия, състудентите му го правели за посмешище в университета, а приятелите му в Бедняшкия квартал гледали на него с недоверие. Естебан Труеба избухна, малко остана да се нахвърли отгоре му с плесници, но се сдържа навреме — по погледа му разбра, че този път Хайме няма да му се остави.
— Ожених се, за да имам законни синове, които да носят моето презиме, а не копелета, дето ще се закичат с майчиното си! — кресна му той, прежълтял от гняв.
След две седмици чу да разправят по коридорите на Конгреса и в салоните на Клуба, че синът му Хайме си събул панталоните на площад „Бразилия“, дал ги на някакъв голтак и вървял по долни гащи петнайсет пресечки до къщи, следван от цяла сюрия деца и зяпачи, които му викали „браво“. Като му омръзна да брани честта си от присмеха и от клюките, Труеба вдигна ръце и се съгласи синът му да носи каквото му се прище презиме, само да не е неговото. Този ден се затвори в кабинета си и плака от огорчение и от ярост. Опита се да си внуши, че Хайме ще се отърси от тези свои чудачества, когато узрее и рано или късно стане уравновесен мъж, негов помощник в сделките, негова опора и отмяна в старините. Виж, за другия си син бе загубил всякаква надежда. Николас се впускаше в нови и нови начинания, кое от кое по-безразсъдно. Тия дни му беше влязла мухата да прелети високата планина, както много години по-рано се беше опитал да го стори и вуйчо му Маркос, с твърде необичайно превозно средство. Науми си да се издигне с балон — гледката на оня ми ти огромен балон, увиснал сред облаците, би представлявала безподобна, неотразима реклама и всяка уважаваща себе си фирма за газирани напитки би приела да го субсидира. Модела заимства от един германски цепелин отпреди войната, който се издигаше чрез система от топъл въздух и можеше да побере цели няколко души с дръзновени сърца. Въртелът около сглобяването на грамадния надуваем кренвирш, проучването на тайните му механизми, на въздушните течения, на предсказанията на картите и на законите на аеродинамиката му отнеха много време. Загърби за цели седмици петъчните спиритически сеанси с майка си и с трите сестри Мора и изобщо не забеляза, че Аманда е престанала да идва у тях. Летящият му кораб беше вече готов, когато, не щеш ли, се натъкна на препятствие, което не беше предвидил. Управителят на предприятието за газирани напитки, един загубен американец от Арканзас, отказа да финансира проекта под предлог, че ако Николас се претрепел със своя апарат, щяла да спадне, видите ли, продажбата на блудкавото му питие. Николас се разтича да намери други фирми, които да поемат шефство над неговото начинание, но навсякъде удари на камък. Ала и това не го разубеди и той реши да се издигне каквото и да става, пък ако ще да е и безвъзмездно. В уречения ден Клара продължи да плете невъзмутимо, без да обръща внимание на приготовленията на сина си, въпреки че семейството, съседите и приятелите бяха направо ужасени от безразсъдния замисъл да се прелетят планините с тая чудата
