после ги хвърляше на леглото и неспирно каканижеше, докато той тръпнеше от желание и от изненада и не намираше в целия си богат енциклопедичен речник една-единствена дума, за да я задържи. Най-накрая тя се сбогува с целувка, която залепи на бузата му. Тази целувка остана да му пари като рана от изгорено — една-единствена и ужасна целувка, от която той си построи лабиринт от блянове, където те двамата бяха влюбени един в друг принц и принцеса.
— Ти поназнайваш от медицина, Хайме. Трябва да направиш нещо — примоли му се Николас.
— Аз още следвам, има още много, докато стана лекар. Нищо не разбирам от тия работи. Но съм виждал много жени да умират, защото са се оставили в ръцете на невежи — каза Хайме.
— Тя разчита на тебе. Казва, че само ти можеш да й помогнеш — рече Николас.
Хайме сграбчи брат си за дрехите и го вдигна във въздуха, задруса го като чучело и му избълва всички ругатни, които му минаха през ума, докато най-сетне собствените му ридания го накараха да го пусне. Николас се разциври с облекчение. Познаваше Хайме и бе доловил, че, както винаги, той и сега приема ролята на закрилник.
— Благодаря ти, братко!
Хайме го зашлеви неохотно и го изблъска от стаята си. Заключи вратата и легна в кревата си по очи, разтърсван от оня дрезгав и страшен плач, с който мъжете изплакват любовните си мъки.
Изчакаха да дойде неделя. Хайме им определи среща в амбулаторията в Бедняшкия квартал, където стажуваше като студент. Ключът беше у него, тъй като винаги си отиваше последен, та влезе без затруднения, но се чувстваше като крадец, защото, ако станеше нужда, нямаше да може да обясни какво прави там по тази късна доба. От три дена изучаваше старателно всяка подробност от операцията, която му предстоеше да извърши. Можеше да повтори всяка дума от учебника — точно както си беше поред, но това не му вдъхваше повече увереност. Трепереше, стараеше се да не мисли за агонизиращите жени, които беше виждал да вкарват в отделението за спешни случаи на болницата, за ония, на които бе помагал да прескочат трапа в същия този кабинет, и за другите, които бяха издъхнали с мъртвешки бледи лица на същите тези легла, с рукнала между бедрата им река от кръв, и науката не можеше да стори нищо, за да попречи животът им да изтече през този отворен кран. Познаваше тази драма съвсем отблизо, но никога дотогава не му се беше налагало да поставя на изпитание собствената си съвест, за да помогне на една отчаяна жена. Още повече, че сега тази жена беше Аманда. Запали лампите, облече си бялата лекарска престилка и докато приготвяше инструментите, преговаряше на глас всяка подробност, която бе запаметил. Искаше му се да настъпи някакво страхотно бедствие, някакъв катаклизъм, който да разтърси планетата из основи, за да не трябва той да върши онова, което му предстоеше да извърши. Ала до уречения час не се случи нищо.
През това време Николас отиде да вземе Аманда със старата „Ковадонга“, която едва креташе като спънат кон с разнебитените си чаркове сред облак черен дим от изгоряло масло, но още им вършеше работа, когато нямаше накъде. Аманда го чакаше, седнала на единствения стол в стаята, държеше за ръката Мигел и двамата бяха потънали в някаква душевна симбиоза, от която Николас, както винаги, се почувства изключен. Момичето изглеждаше бледо и посърнало — от нерви, от неразположение, от преживените през последните седмици тревоги и страхове. Във всеки случай тя се държеше по-спокойно от Николас, който говореше едно през друго, не можеше да се свърти на едно място и се мъчеше да я ободри, като се преструваше на весел и пускаше неуместни и безсмислени шеги. Беше й занесъл подарък — стар пръстен с гранати и брилянти, който бе задигнал от стаята на майка си. Надяваше се, че тя никога не ще открие липсата му и че дори да го види на ръката на Аманда, за нищо на света няма да си го познае — Клара не се вглеждаше в тия неща. Аманда му го върна кротко.
— Виждаш ли, Николас, какво си дете — каза тя, без да се усмихва.
Когато тръгнаха да излизат, малкият Мигел се наметна с едно пончо и се вкопчи в ръката на сестра си. Николас трябваше да приложи отначало обаянието си, а после и груба сила, за да го остави в ръцете на съдържателката на пансиона, която през последните дни бе окончателно пленена от мнимия братовчед на своята наемателка и в разрез със собствените си правила бе приела да гледа детето тази нощ.
През целия път мълчаха, всеки погълнат от собствените си страхове. Николас възприемаше враждебността на Аманда като някаква прилепчива болест, която сякаш се бе настанила помежду им. През последните дни у нея бе назряла мисълта, че може да умре, но от смъртта се боеше по-малко, отколкото от болката и унижението, които трябваше да понесе тази вечер. Той караше „Ковадонга“ през непозната част на града, през тесни и тъмни улички, където сметта се трупаше на купчини до високите стени на фабриките, сред гора от комини, през които не проникваше небесната синева. Бездомните кучета душеха нечистотиите, а просяците, увили се във вестници, спяха във входовете на къщите. Значи това била сцената, на която всеки ден се изявява брат ми, слиса се той.
Хайме ги чакаше на вратата на амбулаторията. От бялата престилка и от обзелото го притеснение изглеждаше много по-възрастен. Поведе ги през лабиринт от ледени коридори до кабинета, който бе подготвил. По пътя гледаше да залисва Аманда, за да не вижда цялата грозота наоколо, да не забелязва банките с пожълтели кърпи, очакващи понеделнишката пералня, надрасканите по стените мръсни думи, откъртените плочки и ръждясалите тръби, които капеха неуморно. На вратата на манипулационната Аманда се стъписа ужасена — видяла бе инструментите и гинекологическия стол и онова, което дотогава изглеждаше само като отвлечена представа и кокетиране с възможността да умре, в този миг доби форма. Николас беше прежълтял, но Хайме ги прихвана под ръка и ги накара да влязат.
— Недей гледа, Аманда! Ще те приспя и няма да усетиш нищо — каза й той.
Никога не беше поставял упойка и не беше участвал в операция. Като студент бе вършил само административната работа, водеше статистики, попълваше формуляри и помагаше я превръзка да се направи, я рана да се зашие, изобщо опитът му се свеждаше до дребни манипулации. Беше по-изплашен и от Аманда, ала се помъчи да си придаде самонадеян вид и да изглежда небрежно отпуснат, както бе виждал да се държат лекарите, за да й внуши, че цялата тая работа за него е чиста рутина. Реши да й спести срама от събличането, а на себе си — вълнението да я види гола, и й помогна да легне облечена на гинекологическия стол. Докато се миеше и показваше на Николас как и той да свърши това, се мъчеше да я залисва с историята за испанския призрак, който се бил появил на Клара при един петъчен сеанс и й бил пошушнал, че в основите на къщата имало скрито съкровище. Разказваше й и за семейството си — за няколкото поколения побъркани чудаци, на които дори и привиденията са се надсмивали. Но Аманда не го слушаше, беше бледа като саван и зъбите й тракаха.
— За какво са тия ремъци? Не искам да ме връзваш! — потръпна тя.
— Няма да те връзвам. Николас ще ти даде етера. Дишай спокойно и не се бой. Като се събудиш, ще сме свършили — усмихна се с очи Хайме над маската си.
Николас поднесе етера към лицето на девойката и последното, което тя видя, преди да потъне в мрак, бе Хайме, който я гледаше с любов, ала тя помисля, че сънува. Николас й свали дрехите и я привърза към гинекологическия стол със съзнанието, че това, което върши, е по-лошо от изнасилване, докато брат му чакаше с надянати ръкавици и се мъчеше да не вижда в нея жената, която заемаше всичките му мисли, а само едно тяло — тяло като всички други, които минаваха с вик на болка всеки ден през същия този стол. Започна да работи бавно и внимателно, повтаряше си какво трябва да направи, мънкаше си под носа научения наизуст текст от учебника, по очите му се стичаше пот, следеше дишането на девойката, цвета на кожата й, пулса й, за да знае дали да направи знак на брат си да й даде още етер, когато тя простенваше, молеше се да не възникне някакво усложнение, докато рови дълбоко в най-съкровената част на тялото й, и през цялото време не преставаше да проклина мислено брат си, защото ако това дете беше не на Николас, а негово, щеше да се роди живо и здраво, вместо да замине на парчета през отводния канал на тая загубена амбулатория, той би го взел на ръце, би го люлял и закрилял, вместо да го вади от гнездото му, да го изгребва като с лъжица. След двайсет и пет минути приключи и накара Николас да му помогне да я сложат да легне удобно, докато премине действието на етера, ала видя, че брат му се е опрял на стената, клати се като пиян и ужасно му се повдига.
— Идиот! — изръмжа Хайме. — Върви в клозета и като си изповърнеш вината, иди в чакалнята, че имаме да вършим още много неща.
Николас излезе кандилкайки се, а Хайме си свали ръкавиците и маската и отново се зае за работа — откопча коланите на Аманда, облече я внимателно, скри окървавените останки от делото си и махна от
