— Това не е обида, това е истината. Аз съм в кома или сънувам кошмар, или може би съм мъртва. Така или иначе, ти не…
— Достатъчно! — Гласът му беше рязък и решителен и тя вдигна глава, за да го погледне в очите. Тъмни като нощта, в тях блестеше гняв и още нещо. — Аз съм истински, Теса. — Хвана ръката й и я сложи върху бузата си. — Нима плътта ми не е топла?
Тя само го гледаше.
Той придвижи ръката й към шията си.
— Нима кръвта ми не пулсира под пръстите ти?
Сложи ръката й върху гърдите си.
— Нима сърцето ми не бие?
— Да, но…
— От какво се страхуваш, Теса? От реалността на света, който те заобикаля? Или от мен? — Той се наведе и целуна дланта й. Докосването му предизвика паника и ужас. Погледът му пареше нейния. — Това плаши ли те?
— О… — Във вените й запулсира желанието и тя задъхано каза: — Да.
Устните му докоснаха леко нейните и тя се надигна, за да ги посрещне.
— Това е истинско, Теса. Страхуваш ли се?
— Да. — Гласът й беше тих като въздишка.
Той я прегърна и целуна нежно кожата на шията й, точно под ухото. Дъхът й спря.
— А от това, Теса, страхуваш ли се от това?
— Да.
Устните му тръгнаха в чувствено пътешествие надолу към гърдите й.
— О, да. Това. Точно от това.
— А сега? — Езикът му се плъзна около деколтето на роклята, след което той вдигна поглед.
— Ужасена съм. — Тя захапа леко долната му устна. — А ти? Ти страхуваш ли се?
Той отметна глава назад и я погледна в очите.
— Аз също се страхувам. От това, което може и да не е истинско. — В очите му се четеше въпрос. — И от това, което може и да е.
Устните му се сляха с нейните и съвсем за малко целувката им беше кротка, проучваща. Тя подпря ръце на гърдите му и усети силните мускули под дрехите. Целувката стана по-дълбока. Устните й се разтвориха и диханието им се сля. И задръжките изчезнаха.
Тя сграбчи туниката му и се надигна към него. Той я притисна още по-силно към себе си и двамата се отпуснаха на колене. Желанието й нарастваше. Бореше се с дрехите му, докато той бързо сваляше нейните. Само след секунди дрехите им бяха разпилени по земята наоколо и тя със замъглено съзнание отбеляза, че опитността му в събличането на женски дрехи не подхожда на определението му
Дори и коленичили, той пак се извисяваше над нея. Тя докосна с пръсти къдравите косъмчета по гърдите му и надолу по корема. Изглеждаше толкова добре гол, колкото и облечен. Не. По-добре. Тя се приведе и докосна зърното с връхчето на езика си. Той затаи дъх и я прегърна, поваляйки я на земята.
— Що за момиче си ти? — изръмжа в ухото й.
— Твоето момиче.
Тя пъхна пръсти в косите му и придърпа главата му към себе си. Устните му имаха вкус на страст и на сила и тя не желаеше нищо толкова, колкото желаеше него. Той отдели устните си от нейните и целуна брадичката й, шията й, по-надолу. Хвана гърдите й и погали зърната им с пръсти. Тя изстена и се надигна, пръстите й се забиха в раменете му. Той пое едното зърно в устата си, започна да го дразни с устни и език, докато тя започна да вика, и чак тогава съсредоточи вниманието си върху другото.
Претърколиха се върху твърдата земя. Тя лежеше върху него. Той плъзна ръцете си надолу по гърба й, докато стигна ханша, и я придърпа силно към себе си. Устните й се притискаха към неговите в болезнено желание, за което никога не се бе и осмелявала да мечтае. Единственото нещо, което имаше значение сега, беше тялото му — горещо, твърдо и изпълнено с копнеж.
Усети го — напрегнат и твърд между бедрата си — и се плъзна по-надолу, за да потърка гладката, набъбнала нужда на своята възбуда в неговата солидна мъжественост. Той пъхна ръката си между телата им и я докосна и цялото й тяло се разтърси от удоволствието. Тя изпъшка.
— Галахад.
— Милейди.
Желанието правеше гласа му дрезгав и той прилепи устните си към нейните. С опитност, каквато Теса би трябвало да очаква, той размени положението на телата им и тя отново легна по гръб, а той се извисяваше над нея между краката й. Тя се взираше в очите му, потъмнели от желанието, и знаеше, че в тях се отразява собствената й страст. Дръпна го към себе си и той бавно влезе в нея. Овладя тялото й. Предяви претенции към душата й.
Движеше се в нея бавно, внимателно, сякаш мислеше, че би могъл да я счупи. Тя нетърпеливо го подканяше да бърза. Стискаше широките му рамене, после плъзна ръце по гърба му, наслаждавайки се на усещането на всеки негов мускул и сухожилие. Ритъмът й, тялото й, духът й се обединиха в едно и се сляха с неговите и те се движеха като едно цяло, като две половини, които никога преди не са били заедно и най- после са се съединили в едно. Напрежението в нея растеше непрекъснато, докато не изпита чувството, че ще умре от радостта на отдаването си в пълна самозабрава, каквато не бе смятала, че е възможно да съществува, приемайки същото в замяна.
В нея избухнаха пламъците на екстаза, тялото й се разтресе и тя изкрещя. Той потрепери, после се вцепени, притискайки я толкова силно към себе си, че тя не знаеше къде свършва нейното тяло и къде започва неговото. И не й пукаше. Той беше нейният рицар, нейната легенда, нейният мит.
И беше тук и сега и дори тя можеше да го повярва.
Лежаха дълго на земята, изтощени, неспособни да се движат, да мислят. Най-после той се изви на една страна, подпря се на лакът и се загледа в нея. По устните му играеше усмивка.
— Милейди Теса, мисля, че направи доста, за да ме освободиш от страховете ми.
— Удоволствието беше мое. — Тя се изкикоти доволно. — Знаеш ли, никога преди не съм го правила.
Очите му се разшириха от изненада.
— Но аз мислех… ти каза… Никога преди не си го правила?
Тя се засмя. Някой ден определено щеше да му изясни семейното си положение. Но не сега.
— Разбира се, че съм го правила преди. — На лицето му се изписа облекчение. — Просто не съм го правила навън. Върху земята. — Тя протегна ръце над главата си. — Така има някакво чувство за свобода.
— Наистина, милейди. — Той се ухили дяволито. — Забелязах липсата ти на задръжки.
— И ти не беше кой знае колко въздържан. И си мислех, че ще спреш с това
— Това е навик, развиван през целия ми живот. Израз на уважение и признание на ранга. Всъщност, Теса, харесва ми как звучи, когато го използвам за теб.
— Някак собственически звучи, не мислиш ли? Сякаш ти принадлежа.
— Нещо такова. — Той се наведе и близна едното й зърно. — Ти си тази, която ми принадлежи.
— О, нима?
— Да.
— В такъв случай…
Тя се изви на една страна, подложи ръка под главата си и прокара върха на пръста си по гърдите му и надолу към корема. Направи мързеливо кръгче около пъпа му, после пое по-надолу. Той се вцепени под пръстите й.
— Искаш ли да бъдеш притежаван?
