Какво беше животът на една асистентка в сравнение с този на една легенда?
… за късмет.
Така или иначе, те щяха да бъдат заедно.
Когато предложеното не може да е по-велико.
Тя посегна и извади ножа от канията му, сега покрита с кръвта на Галахад. Надигна го по-близо към себе си с една ръка, сграбчи камата с другата и я вдигна към гърдите си, точно под гръдната кост.
— Наистина вярвам — прошепна тя. — Моят живот за твоя.
Стисна очи и съсредоточи волята си, любовта си, върху Галахад. Пое си дълбоко въздух и заби камата в плътта си. Прониза я остра болка, но съзнанието й продължаваше да мисли за Галахад. Усети върху ръката си кръвта, сливаща се с неговата, и въпреки това съсредоточеността й не отслабна.
Ударите на сърцето й отекваха в ушите й. Кръвта пулсираше във вените й. Или може би чуваше неговото сърце? Усещаше неговата кръв? Душата й се втурна към неговата, животът й се сля с неговия и тя вече не правеше разлика между него и себе си. И духът й се сля с неговия. С радост. Те бяха заедно — в нейния свят или в неговия, или в някой друг, неизвестен досега.
И тогава… Нищо.
Сякаш някой бе изключил централното захранване. Болката й изчезна. Чуваше звуците на нощта и шумоленето на дърветата. Мъртва ли беше? Отвори очи и погледна надолу.
Камата я нямаше. Кръвта бе изчезнала. Нейната кръв и неговата.
Очите му се отвориха. Тя изпищя.
— О, Боже, ти си жив!
Очите й се разшириха и сълзи премрежиха погледа й. Хвърли се върху него, докосвайки го с устни, с ръце, за да се увери, че наистина е жив и истински.
— Теса — прошепна Галахад. — Аз…
— Ти си жив. И аз съм жива. — Тя се задъхваше. — Аз… — Погледна към Мерлин. Страхуваше се, че това е някаква ужасна грешка, страхуваше се, че не е. — Какво, по дяволите, стана тук?
Вълшебникът се усмихна.
— Ти наистина искаше да дадеш живота си за неговия, защото сега наистина вярваш в любовта. Знам, че звучи прекалено просто, но е така. Тя е едно от основните неща в живота, стига смъртните да го разберат.
— Сънувах странен сън… — промълви Галахад.
— Глупости. — Теса изгледа подозрително магьосника. — А сега ми кажи истината.
— Хайде, кажи й. Можеш да го направиш. Вече всичко свърши. Всичко — сопна се Вивиан. — Не трябваше да идвам тук. Ако бях държала устата си затворена, тя никога нямаше да…
— Задръж я затворена сега, скъпа моя.
Мерлин я изгледа настойчиво. Тя изсумтя и изчезна в заслепяваща светлина. Мерлин поклати глава.
— Понякога е доста неприятна. Особено сега. — Мерлин гледа Теса известно време, сякаш се чудеше колко може да й каже Най-накрая въздъхна. — Права си. Въпреки това, което казват поетите, само любовта, дори истинската любов, не е достатъчна, за да върне един човешки живот. Нужно е повече. Някъде в родословието ти, преди много поколения, които не би могла да проследиш, си се докоснала до магията.
Тя изсумтя невярващо.
— Майтапиш се.
— Или по-скоро ти си се майтапила.
— Моля?
— Всъщност това е нещо като да си изгърмиш патроните наведнъж. Разбираш ли, скъпа, неизползваната магия се натрупва като добра инвестиция. И най-накрая може да се използва за нещо голямо, което закрива сметката, както беше и в случая. Докато истински, дълбоко в душата си…
— Вярвам — прошепна тя, погледна към Галахад и гласът й омекна: — Как си, Големи човече?
— Всъщност не съм съвсем сигурен. — Той седна и поклати глава. — Сякаш бях тук, но и ме нямаше. Сякаш летях някъде над теб, наблюдавах и чаках. Сън може би или видение.
Тя се втренчи в него.
— Добре ли си?
Той се усмихна и стана.
— Доста свеж.
— Точно така те искам. — Тя хвана ръката му и той й помогна да се изправи. — Трябва да се махаме оттук. Мордред…
— Трябва да се върна незабавно в Камелот. — Изражението на Галахад беше решително. — Трябва да предупредя краля…
— Кралят ще бъде предупреден — прекъсна го Мерлин.
— Тогава трябва да тръгна след Мордред. Това е мой дълг. — Очите му се присвиха. — И мое желание.
— Не, Галахад. Твоите желания нямат значение, а твоят дълг сега е свързан само с търсенето. Както и съдбата ти.
— Мордред повече няма да ти пречи. Ще бъдете в безопасност под моя защита до края на пътуването ви. — Мерлин сви рамене. — Това е най-малкото, което мога да направя. Не съм очаквал, че ще се стигне дотук. Но се случват и такива неща.
Теса пристъпи по-близо до Галахад и той я прегърна.
— А сега какво, мистър Вълшебник?
— Мразя това обръщение… — Мерлин ги гледа замислено известно време, после се усмихна и очите му заблестяха в тъмнината. — Не мога да повярвам, че не си го осъзнала, Теса, нито пък ти, Галахад, но вие се справихте с всички предизвикателства на гатанката. — Образът на Мерлин започна леко да избледнява. — Просто съберете парчетата от мозайката… — Останаха само очите му, като звезди в нощта. — Истината ще се разкрие. — Сега дори звездите изчезнаха и остана само гласът му: — И това, което търси всеки човек, ще стане негово.
— Какво иска да каже? — Челото на Галахад се сбърчи замислено.
— Кой знае? — Теса махна косата от лицето си. — Но след като казва, че сме се справили, значи сме се справили.
— Не би трябвало да е трудно да се досетим. — Галахад спря. — Илюзията беше драконът.
— Това е лесно. А какво е неверник?
— Неверник? — Галахад сви рамене. — Човек, който не вярва, еретик.
Тя си пое дълбоко въздух.
— Значи това съм аз. Аз не вярвах в теб, в магията. — Погледът й срещна неговия. — В любовта.
— А сега вярваш — тихо каза той. — В любовта?
— И във всичко останало.
— Това е неверникът, върнал се в стадото.
— А предложеното, което не може да е по-велико? — Тя се усмихна кисело. — Май за това трябва да получим повече точки. Да видим. Ти беше готов да се откажеш от търсенето заради мен. Аз бях готова да се откажа от свободата си…
— И повече, Теса — гласът му беше тих. — Ти жертва живота си.
— Струваше си.
— Струваше ли си, Теса? — Очите му бяха разтревожени. — Ти предложи живота си и аз оживях. Но изгуби скъпоценна дарба, за да ме спасиш. Не съжаляваш ли?
— Не можеш да съжаляваш, че си изгубил нещо, което така и не си знаел, че притежаваш. — Странно. Той наистина не разбираше колко много го обича. — Особено когато запазваш това, което най-много цениш.
— Теса. — Той целуна нежно устните й. — Ти си моята душа. Това е разкритата истина.
— Мисля, че трябва да получим повече точки и за разкритата истина. — Тя също го целуна. — Ето защо е било цялото това пътуване през времето.
