Нат не помнеше почти нищо от първичните избори в Челси освен може би, че цял ден не е подвил крак. Когато малко след полунощ оповестиха, че Елиот е спечелил с шест хиляди сто и девет гласа за него и пет хиляди триста и два за Картрайт, единственото, което Нат попита, бе дали могат да си позволят да продължат, след като сред делегатите Елиот води с двайсет и седем на десет гласа.
— Пациентът още диша — отвърна Том, — но положението наистина не е никак розово. Сега всичко ще се реши в Хартфорд и ако Елиот победи и там, няма как да спрем лавината — ще ни помете, и толкоз. Пак бъди благодарен, че имаш работа, където да се върнеш — допълни той с усмивка.
Госпожа Хънтър, която бе спечелила едва два електорални гласа, се призна за победена, след което разгласи, че се оттегля от надпреварата и в скоро време ще обяви зад кого от кандидатите застава.
Нат с радост се прибра в родния град, където хората по улиците го поздравяваха като приятел. Том съзнаваше, че трябва да хвърлят всичките си сили в Хартфорд не само защото това бе последната им възможност, но и защото като столица на щата градът носеше най-много електорални гласове, общо деветнайсет, освен това щеше да се приложи отколешното правило, че който победи, взима всички гласове, така че ако събереше повече гласове, Нат щеше да поведе с общо двайсет и девет на двайсет и седем гласа. Загубеше ли, щеше да разопакова куфарите и да си остане у дома.
По време на кампанията кандидатите бяха канени да посещават заедно различни мероприятия, но отидеха ли, обикновено се правеха, че не се познават, и никога не спираха да разменят по някоя дума.
Три дни преди първичните избори от проучване на общественото мнение, поместено в „Хартфорд Курант“, се разбра, че Нат води с два пункта пред своя съперник, пак в същия вестник пишеше и че госпожа Барбара Хънтър е призовала привържениците си да гласуват за Картрайт. Тъкмо от такъв допълнителен тласък се нуждаеше кампанията на Нат. На другата сутрин му направи впечатление, че много повече минувачи спират на улицата, за да му стиснат ръката.
Беше в търговски център „Робинсън“, когато получи съобщението от Мъри Голдблатс: „Трябва да те видя спешно.“ Мъри не беше от хората, които ще употребят думата „спешно“, ако наистина въпросът не търпеше отлагане. Нат остави сътрудниците си от предизборния щаб с обещанието, че ще се върне бързо. Те обаче не го видяха повече този ден.
Когато отиде в банката, секретарката му каза, че председателят на управителния съвет е в заседателната зала заедно с господин и госпожа Ръсел. Нат влезе при тях и седна на обичайното си място срещу Мъри, но лицата на тримата му колеги не вещаеха нищо добро.
— Доколкото разбрах, довечера ще има градско събрание, на което ще говорите и двамата с Елиот.
— Да — потвърди Нат, — това е най-голямото мероприятие преди гласуването утре.
— Имам шпионка в лагера на Елиот — продължи Мъри — и тя ми съобщи, че били подготвили за довечера въпрос, който ще извади от релси кампанията ти, само не е разбрала за какво е, а и не смее да подпитва, да не би да я заподозрат. Досещаш ли се за какво могат да се заядат?
— Не — призна си Нат.
— Дали Елиот не е разбрал за Джулия? — попита тихо Том.
— Джулия ли? — изненада се Мъри.
— Не, не жена ми — поясни по-младият мъж. — Първата госпожа Къркбридж.
— Не съм и подозирал, че е имало и първа госпожа Къркбридж.
— Откъде да заподозрете! — възкликна Том. — Аз обаче винаги съм се притеснявал, че истината ще излезе наяве.
Мъри заслуша съсредоточено разказа му как се е запознал с жената, представила се за Джулия Къркбридж, как тя е подписала банковия чек и после е изтеглила всичките пари до последния цент в сметката си.
— Къде е сега чекът? — поинтересува се Мъри.
— Вероятно е забутан някъде из кметството.
— Значи можем да очакваме, че Елиот се е докопал до него. Вие нарушили ли сте закона?
— Не, не сме, затова пък не сме спазили писменото си споразумение с градския съвет — обясни Том.
— А търговският център в Седър Уд пожъна голям успех и носи на всички, свързани с него, добра печалба — допълни Нат.
— В такъв случай можем да постъпим по два начина — натърти старият банкер. — Или хващаш бика за рогата и още Днес следобед подготвяш изявление, или изчакваш да видиш дали довечера бомбата ще гръмне и се молиш да разполагаш с отговори на всички въпроси, които ще ти зададат.
— Ти какво ми препоръчваш? — попита Нат.
— Лично аз не бих предприемал нищо. Първо, информаторката ми може и да греши и, второ, изненадата, която ти готвят, може и да няма нищо общо със Седър Уд, защо да разлайваш излишно кучетата?
— Но с какво тогава биха могли да ме притиснат? — продължи да умува Нат.
— Ребека? — напомни му Том.
— Какво Ребека? — учуди се другият мъж.
— Че е забременяла от теб и ти си я принудил да направи аборт.
— Какво престъпление е това! — възкликна Мъри.
— Освен ако тя не тръгне да твърди, че си я изнасилил.
Нат се засмя.
— Елиот за нищо на света няма да отвори дума за това, понеже бащата можеше да е и той, пък и абортите не влизат в образа му „по католик и от папата“.
— А защо ти да не нанесеш първия удар? — попита Мъри.
— В смисъл?
— Нали Елиот се е видял принуден да напусне „Алегзандър, Дюпон и Бел“ едновременно със старши съдружника, защото от сметка на клиент са изчезнали половин милион долара?
— Не, няма да падам чак толкова ниско — отсече Нат. — При всички положения така и не се доказа, че Елиот има пръст в тази работа.
— Има, как да няма! — възкликна възрастният банкер. Том и Нат се взряха в него. — Въпросният клиент ми е приятел и ми звънна да ме предупреди още щом разбрал, че Елиот ни е станал юрисконсулт.
Нат въздъхна.
— Дори и да е така, няма да го направя.
— Добре де, ще го победим по неговите условия, а това ще рече, че днес следобед трябва да подготвим отговорите на въпросите, които биха могли да ти зададат — рече Мъри.
В шест часа Нат си тръгна направо изстискан от банката. Обади се по телефона на Су Лин да й каже какво е станало.
— Искаш ли да дойда с теб довечера? — попита тя.
— Не, цветенце, но можеш ли да намериш някаква работа на Люк? Щом ще ми вадят кирливите ризи, предпочитам той да не присъства в залата. Знаеш го колко е чувствителен понякога, после ще има да преживява.
— Ще го заведа на кино, в „Аркейдия“ дават някакъв френски филм, който двамата с Кати вече цяла седмица ме врънкат да гледаме.
Вечерта, когато отиде в хотел „Гудуин Хаус“, Нат се постара да поприкрие притеснението си. Влезе в просторния ресторант и го завари пълен: седемстотин местни предприемачи си говореха помежду си. Кого ли подкрепяха? Подозираше, че мнозина още не са решили — както напомняха и проучванията на общественото мнение, десет на сто от избирателите продължаваха да се колебаят. Оберкелнерът го упъти към масата, сложена на челно място, където Елиот разговаряше с председателя на местната партийна организация — Мани Фридман. Той се извърна да го поздрави. Елиот се надвеси и му стисна много театрално ръката. Нат побърза да седне и започна да пише нещо върху опакото на листа с менюто.
Председателят на партийната организация призова към тишина и представи „двамата мъже тежка категория, притежаващи всички качества да станат нашия следваш губернатор“, сетне покани Елиот да каже няколко встъпителни думи. Нат не го беше чувал да говори толкова лошо. После дадоха думата и на него и когато отново седна на мястото си, той бе готов да признае пръв, че не се е представил кой знае
