два гласа за него и шест хиляди седемдесет и девет — за неговия Противник, с което извоюва още по- голяма преднина. Вече водеше в избирателната колегия със сто и шестнайсет на деветдесет и един гласа, а проучването на общественото мнение в родния му град сочеше, че е със седем пункта пред другия кандидат.
Нат тръгна да обикаля улиците на Кромуел заедно с майка си Сюзан и баща си Майкъл, които насочиха вниманието си към по-възрастните избиратели, а Люк и Кати правеха всичко по силите си да убедят младите да отидат да гласуват. Дните отминаваха и Нат бе все по-убеден, че ще спечели. В „Курант“ вече се намекваше, че истинската битка му предстои тепърва, когато той ще се изправи срещу Флечър Давънпорт, обичания от всички сенатор от Хартфорд. Въпреки това Том настоя да не подценяват телевизионните дебати с Елиот, насрочени за вечерта преди изборите.
— Само това оставаше, да се препънем на последното препятствие! — възкликна той. — Преодолееш ли го, и си кандидат на партията. В неделя на всяка цена да прегледаш отново въпросите и да помислиш какво още биха могли да те питат. Можеш да бъдеш сигурен, че Флечър Давънпорт ще те гледа по телевизията и ще наблюдава под лупа всяка твоя дума. Препънеш ли се, и ще хукне да дава изявления за средствата за масово осведомяване.
Сега вече Нат съжаляваше, че преди няколко седмици се е съгласил да се появи по местния телевизионен канал и вечерта преди изборите да участва в дебати заедно с Елиот. Двамата кандидати се бяха споразумели водещ да бъде Дейвид Анскот, който се вълнуваше по-скоро да се прочуе, отколкото да задава хапливи злободневни въпроси. Том не възрази, защото разглеждаше тези дебати като своеобразна суха тренировка за дебатите с Флечър Давънпорт, които неминуемо щяха да бъдат далеч по-сериозни.
Всеки Божи ден Том научаваше, че доброволците дезертират масово от лагера на Ралф Елиот и някои дори се присъединяват към техния предизборен щаб, ето защо, когато отиде с Нат в телевизионното студио, и двамата бяха доста спокойни и уверени. Су Лин бе дошла заедно със съпруга си, Люк обаче бе настоял да остане вкъщи и да гледа дебатите по телевизията, за да разкаже после на баща си как се е представил пред по-голяма аудитория.
— Сигурно се е разположил на канапето заедно с Кати — отбеляза Нат.
— Не, днес следобед Кати се прибра у тях, сестра й имала рожден ден — отвърна Су Лин, — и на Люк му се искаше да отиде, но да ти призная, е взел много присърце ролята на твой съветник по въпросите на младежта.
Том нахълта при Нат в гримьорната и му показа данните от последното проучване на общественото мнение. Според тях водеше с шест пункта.
— Мен ако питаш, сега само Флечър Давънпорт може да ти попречи да станеш губернатор.
— Ще се успокоя чак след като излязат окончателните резултати — отвърна Су Лин. — Не забравяйте какъв номер извъртя Елиот с избирателните урни, когато всички мислехме, че броенето на гласовете е приключило.
— Вече опита всички номера и се издъни — отбеляза Том.
— Де да можех и аз да съм толкова сигурен — прошепна Нат.
Когато влязоха в студиото на предаването, озаглавено „Окончателен сблъсък“, двамата кандидати бяха посрещнати от малобройната публика с ръкопляскания. Застанаха в средата и си стиснаха ръцете, без да свалят очи от камерата.
— Ще предаваме на живо — обясни Дейвид Анскот на публиката, — ще ни включат след около пет минути. Ще открия предаването с няколко въпроса, после думата имате вие. Ако искате да питате нещо кандидатите, говорете кратко и по същество — без словоизлияния, ако обичате.
Нат се усмихна и огледа публиката — погледът му се спря на мъжа, задал въпроса за Седър Уд. Седеше на втория ред. Нат усети как по дланите му избива пот, но бе убеден, че дори и да го предизвикат, ще се справи. Този път се беше подготвил.
Прожекторите в студиото блеснаха, върху екрана тръгнаха надписите и с дежурната усмивка на лицето Дейвид Анскот откри предаването. Представи участниците и двамата кандидати направиха кратко встъпление от по една минута — по телевизията шейсет секунди понякога са много време.
Ала след толкова мероприятия те бяха в състояние да изричат такива изтъркани фрази и със затворени очи.
Анскот започна с два-три загряващи въпроса, които му бяха написани предварително. Докато кандидатите отговаряха, водещият дори не се опитваше да следи какво казват и просто продължаваше със следващия въпрос, изникнал върху аутокюто пред него. Щом приключи с предварително подготвената част, водещият веднага се обърна към публиката.
Първият въпрос прерасна в реч върху правото на избор и Нат само това и чакаше — секундите отминаваха удивително бързо. Знаеше, че Елиот няма да бъде решителен по този въпрос: не искаше да обиди феминистките и приятелите си в Римокатолическата църква. Нат даде да се разбере недвусмислено, че подкрепя безусловно правото на жената на избор. Както и бе подозирал, Елиот отговаряше уклончиво. Анскот се обърна към публиката с очакването тя да зададе втория въпрос.
Флечър гледаше предаването у дома и си записваше всичко, казано от Нат Картрайт, който очевидно бе схванал основното в проектозакона за просветата и по-важно, бе на мнение, че поправките, предложени от Флечър, са напълно основателни.
— Много е умен, нали? — отбеляза Ани.
— И готин — намеси се и Луси.
— Няма ли тук някой, който да е на моя страна? — попита Флечър.
— Аз, аз — мен ако питаш, изобщо не е готин — усмихна се Джими. — Но е мислил много по твоя законопроект и явно го разглежда като въпрос, който си заслужава да се обсъди по време на изборите.
— Не знам дали е готин, но не ви ли се струва, че под определен ъгъл прилича малко на теб, Флечър? — попита Ани.
— А, не, много по-красив е от татко — рече Луси.
.
Третият въпрос бе за контрола над оръжията: Ралф Елиот отговори, че лично той подкрепял оръжейното лоби и право-то на всеки американец да се самоотбранява. Нат обясни защо
според него контролът върху оръжието трябва да бъде по-строг — не искал да се повтарят случаи като онзи със сина
му в началното училище.
Ани и Луси изръкопляскаха заедно с публиката в студиото.
— Няма ли някой да му напомни кой е бил в класната стая заедно със сина му! — възкликна Джими.
— Не е нужно да му се напомня — отсъди Флечър.
— Още един въпрос, но го задайте бързо, защото времето ни изтича — предупреди Анскот.
Сякаш по знак от втория ред стана мъжът, доведен от Елиот, който го посочи, да не би водещият да даде думата на
ДРУГ.
— Как двамата кандидати се отнасят към нелегалните имигранти?
— Какво общо имат те с губернатора на Кънектикът! — ядоса се Флечър.
Ралф Елиот погледна човека право в лицето и заяви:
— Сигурен съм, че изразявам мнението и на двамата: както още от самото си основаване, Съединените щати винаги ще приветстват всекиго, който се чувства потиснат и се нуждае от помощ. Ала който иска да дойде в страната ни, трябва, разбира се, да спазва реда и да отговаря на всички изисквания.
— Прозвуча ми така, сякаш Елиот се е готвил и е репетирал дълго — сподели Флечър, след като се извърна към жена си. — Какво ли е намислил пак?
— И вие ли, господин Картрайт, споделяте същия възглед за нелегалните имигранти? — попита Дейвид
