„Ръсел“, сенаторът дари на болницата сто хиляди долара. Най-малкото, което можем да сторим, е да последваме примера му.
Том кимна, извърна се и видя, че госпожа Гейтс стои в горния край на стълбите пред катедралата. Реши следобед да й напише писмо, към което да приложи чека.
— Виж кой се ръкува с вдовицата — въздъхна той.
Нат се извърна рязко: Ралф Елиот държеше ръката на Марта Гейтс.
— Нима си изненадан! — възкликна той. — Направо го чувам как й казва, че се радва, задето Хари се е вслушал в съвета му, продал е акциите на „Ръсел“ и е спечелил цял милион.
— Божичко, започваш да мислиш като него — рече приятелят му.
— Налага ми се, ако искам да оцелея през следващите месеци.
— Това вече не стои на дневен ред — възрази другият мъж. — Всички в банката виждат в теб следващия председател на управителния съвет.
— Не ти говоря за председателското място — рече Нат.
Том спря пред стълбите на банката и се извърна към най-стария си приятел. — Ако Ралф Елиот се самопредложи за кандидат на републиканците за губернатор, ще се състезавам с него. — Той пак погледна към катедралата. — И този път ще го победя.
42.
— Госпожи и господа, Флечър Давънпорт, следващият губернатор на щат Кънектикът.
На Флечър му стана весело, че броени мигове след като са го излъчили за кандидат на демократите, вече го представят като следващия губернатор: никой и не намекваше, че може да има съперник и да загуби. Помнеше много добре как постоянно са наричали Уолтър Мондейл следващия президент на Съединените щати и той накрая се е озовал посланик в Токио, а в Белия дом се е нанесъл Роналд Рейгън.
Веднага щом Флечър бе звъннал на Ал Брубейкър, за да потвърди, че ще се кандидатира, партийната машина се беше задействала и бе застанала зад него. Иззад парапета надзърнаха още една-две глави на демократи, които обаче тутакси се скриха досущ ламаринени патета на стрелбище.
Накрая се оказа, че единствената съпротива, на която се е натъкнал, е някаква жена, член на Конгреса, която не бе направила на никого нищо лошо — или добро, — че да я запомнят. Ала след като в първичните избори през септември Флечър я победи, партийната машина тутакси я изкара страховит противник, направо разгромен от най-силния кандидат, когото партията била издигала от години насам. Дълбоко в себе си обаче Флечър си знаеше, че жената не е нищо повече от книжен тигър и истинската схватка ще започне едва след като и републиканците излъчат своя знаменосец.
Барбара Хънтър бе, както винаги, дейна и решителна, но никой не вярваше, че именно тя ще оглави списъка с кандидатите на републиканците. Ралф Елиот вече се радваше на подкрепата на доста ключови членове на партията и където и да отвореше уста, и пред много хора, и в по-тесен кръг, неизменно подмяташе името на приятеля си — дори понякога на близкия си приятел — Рони. До Флечър обаче често достигаха и слухове, че мнозина републиканци търсели равностоен съперник на Елиот и се заканвали, че ако не намерят, ще се въздържат от гласуване и дори ще подкрепят демократите. Флечър тръпнеше от нетърпение да разбере кой ще бъде негов противник. В края на август вече си мислеше, че ако залагат на изненадата, републиканците са попрекалили с това дразнещо протакане.
Погледна множеството пред себе си. Това бе четвъртата му реч за деня, а още нямаше и дванайсет часът. На неделните обеди му липсваше Хари, с когото да обсъдят идеите и да видят какво още липсва. Луси и Джордж с радост се впуснаха да му помагат и покрай това Флечър си помисли колко великодушен е бил навремето Хари, когато и той му е правел предложения, които сенаторът вероятно е чувал за стотен път, а не се е издавал с нищо. Но следващото поколение не остави у Флечър никакво съмнение какво очакват учениците в „Хочкис“ от своя губернатор.
Четвъртата му реч оная заран не се отличаваше съществено от предишните три: в завода „Пепридж Фарм“ в Норуок, в седалището на „Уифъл Бол“ в Шелтън и в работилници „Станли“ в Ню Бритън. Флечър променяше само някой и друг абзац, така че да подчертае, че без приноса на насъбралите се икономиката на щата е нямало да бъде в такова цветущо състояние. Последва обяд с „Дъщерите на американската революция“, където той пропусна да спомене шотландското си потекло, сетне Флечър държа още три речи и приключи с вечеря за набиране на средства, донесла има-няма десетина хиляди долара.
Някъде в полунощ се пъхна тихо в леглото и прегърна потъналата в сън Ани, която само въздъхна. Навремето беше чел някъде, че по време на предизборната кампания на Рейгън го забелязали да прегръща стълба на улична лампа. Тогава се беше засмял, сега обаче никак не му беше до смях.
— „Ромео, Ромео, къде си, Ромео?“
Волю-неволю, Нат трябваше да се съгласи с преценката на сина си. Жулиета беше хубавка, ала не беше от момичетата, по които Люк ще хлътне. В драмсъстава имаше още пет млади жени и Нат се опита да отгатне коя ли е избраницата на момчето. Когато след края на първо действие завесата се спусна, той си помисли, че синът му е играл проникновено, и се преизпълни с гордост, докато слушаше как публиката ръкопляска. Майка му и баща му бяха гледали представлението предната вечер и бяха споделили, че са изпитали същата гордост, както навремето, когато Нат е играл в същата зала Себастиан.
Всеки път, щом Люк слезеше от сцената, Нат се улавяше, че се връща в мислите си към телефонния разговор, който сутринта бе провел с Вашингтон. Секретарката беше решила, че Том си прави поредната шегичка, когато някакъв мъж обясни по телефона, че президентът на САЩ търси Нат.
Той неволно се изправи, щом чу гласа на Джордж Буш.
Президентът го поздрави, задето „Феърчайлд-Ръсел“ е избрана за банка на годината — оправданието да го потърси, — а после добави простичко:
— Мнозина в партията се надяват да се съгласите да ви издигнем за губернатор. Вие, Нат, имате в Кънектикът много приятели и поддръжници. Дано скоро се намери повод да се видим.
След час цял Хартфорд вече знаеше, че се е обаждал президентът: телефонистките също си имаха нещо като съобщителна мрежа. Нат сподели само със Су Лин и Том, които не изглеждаха изненадани.
— „За любовта ти всичко аз бих дал…“
Бащата отново насочи вниманието си към пиесата. Вече го спираха на улицата и казваха:
— Надявам се да се кандидатирате за губернатор, Нат…
Наричаха го и „господин Картрайт“. Когато тази вечер влязоха със Су Лин в залата, той забеляза, че хората се извръщат и го заглеждат. Докато пътуваха с жена му към „Тафт“, я бе попитал не дали да се кандидатира, а само:
— Как мислиш, дали ще се справя?
— Според президента — да — отвърна тя.
Когато след сцената в гробницата завесата се спусна, Су Лин отбеляза:
— Направи ли ти впечатление, че ни заглеждат? — Тя помълча и добави: — Явно трябва да свикваме, че синът ни е звезда.
Как само умееше в миг да връща Нат на земята, каква прекрасна съпруга на губернатор щеше да излезе от нея!
Участниците в представлението бяха поканени заедно с родителите си на вечеря у директора и Нат и Су Лин се отправиха към къщата му.
— Дойката е.
— Да, игра прочувствено — съгласи се Нат.
— Ох, глупчо такъв, имах предвид, че Люк се е влюбил в нея.
— Откъде си толкова сигурна?
— По време на аплодисментите се държаха за ръка, Шекспир едва ли е включил това в пиесата си — отвърна жена му.
— Е, след малко ще разберем дали си права — каза той, докато влизаха в къщата на директора.
