— Не — призна си другият мъж, — но ми направи впечатление, че е включен в делегацията на Кънектикът, която довечера ще присъства на приема в Белия дом.
— Да, член е на щатския централен комитет и ако бъде издигнат от партията, играта ще загрубее. Елиот не подбира средствата и често си служи с непозволени удари.
— Но може да се окаже, че освен предимство, това му е и ахилесовата пета.
— Едно ще ви кажа, боец е и не обича да губи.
— Същото твърдят и за вас — усмихна се Ал. — Друг?
— Въртят се още две-три имена, но засега няма нищо официално. Нека обаче не забравяме, че преди Ню Хампшир никой не беше чувал и за Картър.
— Ами този човек? — попита домакинът и му показа корицата на седмичното списание „Банкер“.
Флечър се взря в заглавието върху първата страница: „Следващият губернатор на Кънектикът?“
— Прочетете ли статията, Ал, ще видите, че ако двете банки се споразумеят, по всяка вероятност именно той ще оглави управителния съвет на „Феърчайлд“. Прегледах я набързо в самолета.
Ал разлисти списанието.
— Явно не сте стигнали до последния абзац — рече той и зачете на глас: "Макар и да се смята, че след като се оттегли, Мъри Голдблатс ще бъде наследен от Картрайт, нищо чудно председател на управителния съвет да стане неговият близък приятел Том Ръсел, в случай че управителният съвет на „Ръсел“ се съгласи републиканците да издигнат Картрайт за губернатор."
Двамата с Ани се прибраха в хотела и си легнаха, Флечър обаче така и не заспа, и то не само защото леглото и възглавницата му бяха прекалено меки. Ал бе настоял той да му съобщи какво е решил до края на месеца, за да има време да организира партията и тя да го подкрепи.
Ани се събуди малко след седем.
— Добре ли спа, скъпи? — попита тя.
— Почти не съм мигнал.
— Аз пък спах като къпана, но на мен не ми се налага да умувам дали да се кандидатираш за губернатор.
— Как така не ти се налага? — учуди се мъжът й.
— Смятам, че трябва да го направиш, не виждам какво те спира.
— Първо трябва да си поприказвам хубаво с Хари — едно е сигурно, той вече е мислил много по въпроса.
— Аз пък не съм толкова сигурна — възрази жена му. — Мен ако питаш, сега е погълнат от изборите на Луси за председател на ученическия съвет на класа.
— Е, може би ще се вредя и аз и ще го накарам да ми обърне поне малко внимание, за да обсъдим губернаторския пост в Кънектикът. — Флечър скочи от леглото. — Нали нямаш нищо против да пропуснем закуската и да хванем някой от ранните самолети? Иска ми се, преди да отида в Сената, да се отбия при баща ти.
Докато се връщаха, той почти не проговори: четеше и препрочиташе статията в „Банкер“, посветена на Нат Картрайт, вероятно новия заместник-председател на управителния съвет на „Феърчайлд“ или следващ губернатор на щат Кънектикът. Отново бе изумен колко много общи неща има помежду им..
— Какво ще питаш татко? — каза Ани, докато самолетът кръжеше над летище „Брадли Фийлд“.
— Първо, дали не съм прекалено млад.
— Но както изтъкна и Ал, вече има един губернатор, който е по-млад от теб, и двама, които са горе-долу на твоите години.
— Второ, каква според него е вероятността да спечеля.
— Надали ще ти отговори, докато не разбере кой ще ти бъде противник.
— И, трето, ставам ли за тази работа.
— Знам какво ще ти отговори, вече го обсъдих с него.
— Добре, че снощи се приземихме по-бързо във Вашингтон — отбеляза Флечър, когато самолетът тръгна да обикаля за трети път летището.
— Още ли смяташ да се отбиеш при татко, преди да отидеш в Капитолия? — попита Ани. — Сигурно вече седи в леглото и чака да чуе какви новини ще му занесеш.
— Винаги съм смятал да отида най-напред при Хари — отвърна мъжът й, докато изкарваше колата от летището, за да потегли по магистралата.
Беше ярка есенна утрин, когато сенатор Давънпорт се върна в града. Реши да изкачи хълма и да мине покрай Капитолия, а после да се отправи към болницата.
Излязоха на билото, Ани погледна през прозореца и се разрида неудържимо. Флечър отби от пътя. Прегърна жена си, вторачен над рамото й в сградата на Капитолия.
Националният флаг беше спуснат наполовина.
41.
Господин Голдблатс, който седеше на челно място, се изправи и се взря в изявлението, което бе подготвил предварително. Отдясно седеше Нат Картрайт, отляво — Том Ръсел. Останалите членове на управителния съвет се бяха разположили на столовете, подредени в редица зад Голдблатс.
— Госпожи и господа журналисти, имам удоволствието да обявя, че „Феърчайлд“ и „Ръсел“ се обединиха, за да създадат нова банка — „Феърчайлд-Ръсел“. Аз ще остана председател на управителния съвет, господин Нат Картрайт ще ми бъде заместник, а Том и Джулия Ръсел ще влязат в управителния съвет. Господин Уесли Джаксън и занапред ще бъде изпълнителен директор на новата банка. Мога да потвърдя, че банка „Ръсел“ е оттеглила искането да изкупи акциите на „Феърчайлд“, в близко бъдеще ще оповестим и как са разпределени дяловете. Ние с господин Картрайт с радост ще отговорим на въпросите ви.
Навсякъде в залата се вдигнаха ръце.
— Слушам ви — каза председателят и посочи жената на втория ред, с която се бяха уговорили какъв да бъде първият въпрос.
— Още ли възнамерявате в близко бъдеще да се оттеглите от председателския пост?
— Да, смятам да го направя и не е трудно да се досетите кой очаквам да ме наследи.
Той се извърна и погледна Нат точно когато друг журналист се провикна:
— Какво е мнението на господин Ръсел?
Господин Голдблатс се усмихна — бяха очаквали да ги попитат това. Извърна се наляво и рече:
— Господин Ръсел вероятно ще отговори на въпроса ви.
Том се усмихна добронамерено на репортера.
— Доволен съм, че двете водещи банки в щата се сляха, и за мен е чест да ме поканят в управителния съвет на „Феърчайлд-Ръсел“. — Той се усмихна. — Надявам се, че когато поеме управлението на банката, господин Картрайт ще ме повиши.
— Добре го каза — пошушна председателят, когато Том отново седна на мястото си.
Нат също стана и направи изявление, което бе премислил добре:
— Можете да не се съмнявате, че не след дълго наистина ще повиша господин Ръсел.
Голдблатс се усмихна и добави:
— Който следи тези неща отблизо, едва ли ще се изненада. Да! — каза той и посочи друг журналист.
— Ще последват ли съкращения?
— Не — рече Голдблатс. — Възнамеряваме да оставим на работа всички служители в „Ръсел“, но сред преките задължения на господин Картрайт е през следващата година да подготви цялостната реорганизация на банката. Все пак ми се ще да допълня, че госпожа Джулия Ръсел вече е назначена за шеф на новия отдел „Недвижими имоти“. Ние във „Феърчайлд“ наблюдавахме с възхищение колко добре се справя тя със строежа в Седър Уд.
