защо смятам, че след като направите предложението си, вие с господин Ръсел преспокойно бихте могли да поискате по четири на сто и да се съгласите на по три. Колкото до госпожа Ръсел, ми се струва, че едно на сто е един разумен процент. И тримата ще запазите, разбира се, пълния размер на сегашното си възнаграждение и премиални.
— А персоналът?
— Смятам през първата година и половина да запазим статуквото. След това ще решавате вие.
— И искате да ви направя това предложение, така ли, господин Голдблатс?
— Да.
— Извинявайте, че питам, но защо не се обърнете с него към управителния съвет на моята банка — да го разгледа?
— Защото юрисконсултите ни ще го отхвърлят. Поне на мен ми се струва, че господин Елиот си е поставил една-едничка цел: да ви унищожи. Аз също имам само една цел: да опазя доброто име на банката, на която съм служил над трийсет години.
— Защо тогава просто не уволните Елиот?
— Исках да го направя още в деня, когато от мое име изпрати онова позорно писмо, но не можех да допусна да признаем, че имаме вътрешни раздори само дни преди да се опитате да се сдобиете с контролния пакет акции. Направо не ми се мисли каква пушилка щеше да се вдигне в медиите, да не го… го… говорим пък, господин Картрайт, за акционерите.
— Но още щом научи, че предложението идва от мен, Елиот ще препоръча на управителния съвет да го отхвърли — напомни Нат.
— Така е — съгласи се другият банкер — и точно заради това вчера го пратих във Вашингтон, та в понеделник да ми докладва веднага щом Комисията по ценните книжа и борсите вземе решение за бъдещето на банката.
— Непременно ще надуши, че има нещо гнило. Знае прекрасно, че не се налага да седи цели четири дни във Вашингтон. Би могъл да се прибере в неделя вечер и в понеделник сутрин да ви докладва какво са решили в комисията.
— Така си е, господин Картрайт, но на секретарката ми й на… на… направило впечатление, че републиканците свикват във Вашингтон национална конференция за междинните избори, която ще приключи с вечеря в Белия дом. — Известно време по-възрастният мъж мълча. — Наложи се да впрегна всичките си връзки, докато уредя Ралф Елиот да получи покана за височайшия прием. Така че в момента той е доста зает. В местната преса постоянно се натъквам на съобщения за политическите му амбиции. Елиот, разбира се, отрича, от което подразбирам, че е вярно.
— Защо тогава изобщо сте го взели за юрисконсулт?
— Открай време работим с адвокатска кантора „Белман и Уейланд“ и докато не се заехме да изкупуваме акциите, така и не се бях сблъсквал с господин Елиот. Виня себе си, но поне се опитвам да поправя грешката. Е, нямам вашето предимство два пъти да съм губил от него.
— Предавам се! — рече Нат. — И какво ще правим оттук нататък?
— Беше ми драго да се срещнем, господин Картрайт, и днес следобед ще запозная управителния съвет с вашето предложение. За жалост един от членовете е във Вашингтон, но въпреки това се надявам надвечер да ви звънна и да ви съобщя каква е била реакцията.
— Ще чакам с нетърпение — рече Нат.
— Чудесно. После вече ще се срещнем лице в лице и ви предлагам да не протакаме, защото при така създалите се обстоятелства ми се ще да побързаме и до петък вечер да подпишем споразумението. — Мъри Голдблатс пак замълча. — Вчера, Нат — рече той след малко, — ме помолихте да ви направя услуга, сега и аз ще сторя същото.
— Да, разбира се — каза по-младият банкер.
— Отчето — далновиден човек — поиска дарение от двеста долара в замяна на това, че му използваме изповедалнята. Вече сме партньори и ми се струва, че е редно да си поделим разходите. Правя го на въпрос само защото членовете на управителния съвет ще се позабавляват доста, а сред приятелите си евреи ще запазя славата си на ревностен поборник на юдаизма.
— Ще се постарая, отче, да не губите заради мен тази слава — увери го по-младият мъж.
Излезе на пръсти от изповедалнята и забърза към южния вход, където, както видя, стоеше свещеник в дълга черна сутана и шапчица на главата. Извади от портфейла си две пет десет доларови банкноти и му ги подаде.
— Бог да те поживи, чадо мое — каза отчето, — но ми се струва, че можех да поискам двойно по-голямо дарение, стига да знаех в коя от двете банки да го внесе църквата.
Вече пиеха кафето, а Ал Брубейкър не бе и намекнал защо е поканил Флечър.
— Защо, Джени, не идете заедно с Ани в дневната, искам да обсъдим нещо с Флечър. И ние ще дойдем подир няколко минути. — След като жените излязоха, домакинът попита: — бренди, пура?
— Не, благодаря, Ал. Ще се задоволя с виното.
— Избрахте подходящо време да дойдете във Вашингтон. В края на тази седмица републиканците се готвят за междинните избори. Довечера Буш им е организирал прием в Белия дом, ето защо ние, демократите, не е зле да се покрием за някой и друг ден. Я ми кажете, как вървят нещата в партийната организация в Кънектикът?
— Днес имахме заседание на парламентарната група — обсъждахме подбора на кандидатите и както винаги, финансирането.
— Ще се кандидатирате ли отново?
— Да, вече го заявих.
— Подразбрах, че може би ще станете следващият председател на групата.
— Освен ако Джак Суейлс не реши да се кандидатира за длъжността — все пак е най-старият член на Сената в организацията.
— Джак ли? Та той още ли е жив? Готов съм да се закълна, че съм му ходил на погребението. Не, не ми се вярва партията да застане зад него, освен ако…
— Ако какво? — не се сдържа Флечър.
— Ако не решите да се кандидатирате за губернатор. — Флечър остави чашата с вино на масичката, да не би Ал да забележи, че ръката му трепери. — Сигурно сте обмисляли тази възможност.
— Да, обмислял съм я, но смятах, че партията ще подкрепи Лари Коник.
— Уважаваният заместник-губернатор — рече домакинът и запали пура. — Не, Лари е мъж на място, но си знае възможностите и слава Богу — малцина сред политиците могат да се похвалят с това. Миналата седмица на конференцията на губернаторите в Питсбърг разговарях с него. Каза, че на драго сърце ще остане в листите, но само ако с това ще помогне на партията. — Ал пое дълбоко от тютюневия дим, наслади му се и допълни: — Не, Флечър, вие сте на първо място сред избраниците и ако се съгласите да се включите в надпреварата, имате думата ми, че партията ще застане зад вас. Само това оставаше, да се изпокараме кой кандидат да издигнем. Нека запазим силите си за истинската битка с републиканците, защото техният избраник ще се опита да се възползва от популярността на Буш и схватката наистина ще бъде ожесточена, ако искаме да си запазим губернаторския пост.
— Имате ли представа кого ще издигнат? — попита младежът.
— Надявах се ти да ми кажеш — рече председателят на партията.
— Както личи, има двама сериозни кандидати, представители са на различни крила в партията: Барбара Хънтър, която е член на щатската Камара на представителите, но възрастта и славата й са срещу нея.
— Славата й ли? — учуди се Ал.
— Няма навика да печели — обясни Флечър, — макар че през годините е привлякла доста привърженици в партията, а както Никсън ни показа след загубата си в Калифорния, никога не бива да изключваме никого.
— Кой е вторият? — попита домакинът.
— Името Ралф Елиот говори ли ви нещо?
