— За обещаване ще обещае, но ти бъди благодарна, че изборите са чак след десет месеца.
Самолетът за столицата излетя с петнайсет минути закъснение, ала Флечър го бе предвидил и когато кацнаха, разполагаха с достатъчно време, за да се настанят в хотел „Уилард“, да си вземат по един душ и в осем да бъдат в Джорджтаун.
Таксито спря пред хотела в седем и десет. Първото, което Флечър попита портиера, бе за колко време се стига до Джорджтаун.
— За десетина-петнайсет минути — отговори мъжът.
— Тогава повикайте такси за осем без петнайсет.
Ани успя някак да си вземе душ и да облече официална рокля, а през това време мъжът й сновеше напред-назад из стаята и току си поглеждаше часовника. Отвори вратата на таксито в осем без девет минути.
— Закарайте ни на Ен Стрийт за… — Той си погледна часовника. — За девет минути.
— Не бързайте толкова — намеси се Ани, — ако Джени Брубейкър е като мен, ще ти бъде признателна да позакъснееш.
Таксиметровият шофьор се запровира през автомобилите, задръстили вечерните улици, и успя да спре пред къщата на председателя на партията в осем и две минути. Все пак знаеше кой ще плаща.
— Радвам се да ви видя отново, Флечър — рече Ал Брубейкър, след като им отвори. — А това е Ани, нали? Май не сме се срещали, но знам добре колко много помагате на партията.
— Помагам на партията ли? — учуди се тя.
— Нали сте член на училищното настоятелство в Хартфорд, а също на управителния съвет на болницата?
— Да, член съм — потвърди жената, — но винаги съм го смятала за обществена работа.
— Точно като баща ви — отбеляза Ал. — Между другото, как е старата лисица?
— Току-що му ходихме на свиждане — отвърна Флечър. — Изглежда много по-добре, поздравява ви. А, да, попита дали сте получили писмото му.
— Да, получих го. Не се дава, и туйто! — усмихна се Брубейкър. — Заповядайте да пийнем по нещо в библиотеката. Джени ще слезе всеки момент.
— Как е момчето ви?
— Благодаря, господин Голдблатс, добре е. Оказа се, че е изчезнал заради сърдечни дела.
— На колко години е?
— На шестнайсет.
— Тъкмо сега му е времето да се влюбва. Е, чадо мое, имате ли да изповядате нещо?
— Да, отче, другата седмица по това време ще бъда председател на управителния съвет на най- голямата банка в щата.
— Другата седмица по това време може да не сте изпълнителен директор и на една от по-малките банки в щата.
— Защо мислите така? — попита Нат.
— Защото може да се окаже, че вместо да изпишете вежди, сте извадили очи. Вашите борсови посредници вероятно са ви предупредили, че е изключено до понеделник сутрин да се сдобиете с петдесет на сто от акциите на „Феърчайлд“.
— А, още не се знае — и досега съм убеден, че е по силите ни — възрази по-младият мъж.
— Добре, че и двамата не сме католици, господин Картрайт, инак вече щяхте да се червите, а аз щях да ви препоръчам да се молите усърдно. Все пак ми се струва, че покаянието е излишно: виждам избавление и за двама ни.
— А дали изобщо се нуждая от избавление, отче?
— И двамата се нуждаем и тъ… тъ… точно затова помолих да се срещнем. Тази битка не е от полза за никого от нас и ако продължи и след неделя, ще навреди и на двете банки — няма да се учудя и ако съсипе вашата.
На Нат му се искаше да възрази, ала знаеше, че Голдблатс е прав.
— И как ще изглежда това избавление? — попита той.
— Е, имам чувството, че мога да предложа решение, което е по-добро от молитвите — то ще пречисти и двама ни от греховете и дори може да ни донесе малка печалба.
— Чакам напътствията ви, отче.
— През годините, чадо мое, следя с интерес развитието ви. Вие сте много умен, изключително прилежен и преизпълнен с яростна решимост, ала онова, за което ви се възхищавам най-силно, е прямотата и почтеността ви, макар че един от нашите юрисконсулти ми втълпява точно обратното.
— Поласкан съм, отче, но не и изненадан.
— Излишно е. Аз съм човек, здраво стъпил на земята, и съм на мнение, че ако този път не успеете, можете да опитате отново след две години, а и по-късно — докато постигнете своето. Прав ли съм?
— Може и да сте прав, отче.
— Бяхте откровен с мен и аз ще ви отвърна със същото. След година и половина навършвам шейсет и пет и ми се ще да се оттегля на игрището за голф. Бих искал да предам на наследника си една преуспяла банка, а не болник, който постоянно се нуждае от лечение. Убеден съм, че вероятно вие сте решението на моя проблем.
— Пък аз си мислех, че съм причината за него.
— Още едно основание да опитаме да осъществим удар, дързък и същевременно далновиден.
— Смятах, че правя точно това.
— Още имате шансове да успеете, чадо мое, но от тактически съображения ми се ще да извъртим нещата така, сякаш е хрумнало на вас, а не на мен, което ще рече, господин Картрайт, че ще се наложи да ми се доверите.
— Цели четирийсет години отстоявате доброто си име, господин Голдблатс. Съмнявам се да ви се иска да го опетните броени месеци преди да се пенсионирате.
— Поласкан съм, млади момко, но и аз подобно на вас не съм изненадан от думите ви. Ето защо ми се ще да казваме, че вие сте помолили да се срещнем, за да предложите, вместо и занапред да водим битки, да заработим съвместно.
— Да заработим съвместно ли? — учуди се Нат.
— Наричайте го както искате, господин Картрайт, но ако двете банки се обединят, няма да загуби никой и което е по-важно, ще спечелят акционерите.
— И какви условия трябва да предложа на вас, да не говорим пък за управителния съвет?
— Банката да се нарича „Феърчайлд-Ръсел“ и през следващата година и половина аз да съм председател на управителния съвет, а вие — мой заместник.
— А какво ще стане с Том и Джулия Ръсел?
— И двамата очевидно ще бъдат поканени в управителния съвет. Ако след година и половина станете председател на управителния съвет, сам ще назначите заместника си, макар че според мен ще постъпите разумно, ако оставите Уесли Джаксън изпълнителен директор. Преди няколко години сам го поканихте във вашия управителен съвет, ето защо не смятам, че ще погледнете на него като на натрапник.
— Така си е, но това не решава въпроса с разпределението на дяловете.
— Днес вие, както и председателят на вашия управителен съвет притежавате по десет на сто от „Ръсел“. Жена му, на която поне според скромното ми мнение трябва да възложим портфолиото на новата обединена банка, по едно време държеше цели четири на сто от акциите. Подозирам обаче, че от няколко дни пускате на борсата именно тях.
— Може би сте прав, господин Голдблатс.
— Като оборот и печалба „Феърчайлд“ е пр… пр… приблизително пет пъти по-голяма от „Ръсел“, ето
