застанал притеснено от другата страна на леглото.
Това е Джордж — представи го Луси. — Влюбен е в мен.
— Приятно ми е да се запознаем, Джордж — усмихна се Флечър.
— На мен също, сенаторе — отвърна момчето и протегна през леглото дясната си ръка.
— Джордж ръководи кампанията ми в изборите за председател на класа — поясни Луси, — точно както моят кръстник е ръководел твоите. Смята, че заради счупения крак доста ще гласуват за мен от състрадание. Следващия път, когато дядо дойде да ме види, ще го питам какво мисли по въпроса — той ни е скритото оръжие и вече е хвърлил в див ужас противника — изшушука момичето.
— Защо ли изобщо си губя времето да ти идвам на свиждане! — възкликна Флечър. — Явно нямаш нужда от мен.
— Как така да нямам нужда от теб, татко? Мога ли да получа в аванс малко от джобните си пари за другия месец?
Флечър се усмихна и извади портфейла.
— Дядо ти колко ти даде?
— Пет долара — отвърна уж засрамена Луси. Баща й също извади петдоларова банкнота. — Благодаря ти, татко. Между другото, мама защо не е с теб?
Нат се съгласи да закара на другата сутрин Люк обратно в училището. Предната вечер момчето бе твърде необщително, сякаш му се искаше да каже нещо, но не и докато майка му и баща му са в стаята.
— Може би утре, докато пътувате само двамата, ще изплюе камъчето — предположи Су Лин.
Малко след закуска бащата и синът потеглиха обратно към „Тафт“, ала момчето отново само мълчеше. Нат се опита да го заговори за училището, за представлението, в което Люк участваше заедно с други свои съученици, и дори за кросовете, ала той пак се ограничаваше с едносрични отговори. Затова Нат смени тактиката и също замълча с надеждата момчето само да подхване след малко разговор.
Караше по бързото платно и аха, да надвиши разрешената скорост, когато Люк попита:
— Кога, татко, си се влюбил за пръв път?
Нат за малко да се блъсне в колата отпред, добре, че намали и се премести в съседното платно.
— Ако не ме лъже паметта, първото момиче, към което съм проявявал сериозен интерес, се казваше Ребека. В постановката на училищния драмсъстав тя играеше Оливия, аз — Себастиян. — Той замълча. — С Жулиета ли си имаш неприятности?
— А, не — възрази Люк, — тя е красива, но тъпа. — Последва поредното дълго мълчание. — И докъде стигнахте с Ребека? — попита той накрая.
— Доколкото си спомням, сме се целували — отговори бащата, — случвало се е и да се милваме, както му викахме по онова време.
— Искало ли ти се е да я погалиш по гърдите?
— То оставаше да не ми се е искало! Но тя не даваше. Направих го чак като студент, в първи курс. .
— А обичаше ли я, тате?
— Мислех, че я обичам, ала тази бомба ме удари чак след като срещнах майка ти.
— Значи мама е първата жена, с която си се любил?
— А, не, преди нея е имало две момичета, първото във Виетнам, второто — докато следвах.
— А някое от тях забременявало ли е?
Нат се прехвърли в бавното платно и подкара със скорост доста под разрешената.
— Да не би някоя да е забременяла от теб?
— И аз не знам — призна си Люк. — Кати също не знае, но докато се целувахме зад физкултурния салон, й оплесках цялата пола.
Флечър прекара още един час с дъщеря си, после се отправи обратно към Хартфорд. Джордж му беше станал симпатичен. Луси го беше описала като най-умното момче в класа. — Точно заради това го избрах за шеф на предизборния ми щаб — обясни тя.
След час Флечър вече бе в Хартфорд — когато влезе в стаята на Хари, картината не се беше променила. Той седна до Ани и я хвана за ръката.
— Някакво подобрение? — попита я.
— Не, никакво — отвърна жена му, — оттогава не се е и помръдвал. Как е Луси?
— Както й казах и на нея, голяма хитруша е. Ще й махнат гипса чак след месец и половина, но това явно изобщо не я притеснява, тя дори е убедена, че така си увеличава шансовете да стане председател на ученическия съвет в класа.
— Каза ли й за дядо й?
— Не, и се наложи да шикалкавя, когато ме попита къде си.
— И къде съм?
— Ръководиш заседание на училищното настоятелство.
Ани кимна.
— Познал си, само си сбъркал деня.
— Между другото, знаеше ли, че си има гадже?
— Джордж ли имаш предвид?
— Познаваш ли го?
— Да, но бих го описала не като гадже, а по-скоро като предан роб — уточни жена му.
— Пък аз си мислех, че Линкълн е премахнал робството още през 1863 година! — възкликна Флечър.
Ани се извърна към мъжа си.
— Това притеснява ли те? — попита тя.
— Я не се занасяй! Все някога и Луси ще има гадже.
— За друго ти говорех и ти го знаеш.
— Тя е само на шестнайсет години, Ани.
— Аз бях по-малка, когато се запознахме.
— Толкова ли не помниш, Ани, че докато следвахме, сме участвали в демонстрации в защита на гражданските права, горд съм, че сме предали тези убеждения и на дъщеря си.
40.
След като остави сина си в „Тафт“ и се върна в Хартфорд, Нат се почувства гузен, че все не намира време да отскочи до майка си и баща си. Знаеше обаче, че не може да отменя два поредни дни срещата с Мъри Голдблатс. Докато се сбогуваше с Люк, се поуспокои, че поне момчето вече не се чувства сполетяно от всички земни беди. Обеща да дойдат с майка му в петък — за представлението на драмсъстава. Още си мислеше за Люк, когато телефонът в автомобила — нововъведение, преобразило живота му — иззвъня.
— Нали щеше да ми се обадиш преди отварянето на борсата? — възкликна Джо. Нат не отвърна нищо. — И да ми кажеш какви са новините.
— Извинявай, Джо, имах си проблеми вкъщи и ми изхвърча от главата.
— Е, имаш ли да ми съобщаваш нещо ново?
— Нещо ново ли?
— Последните ти думи бяха: „След двайсет и четири часа ще знам повече.“
— Не се смей, Джо, но след двайсет и четири часа наистина ще знам повече.
— Добре, ще го имам предвид, но какви са нарежданията ти за днес?
