Анскот, озадачен от въпроса — накъде ли биеше мъжът, който го бе задал?
— Да ви призная, Дейвид, не съм мислил много по въпроса, понеже според мен той не е сред наболелите проблеми, пред които е изправен щат Кънектикът.
— Приключвай — чу Анскот нареждането на продуцента в слушалката, точно тогава обаче мъжът от публиката се провикна:
— Би трябвало да помислите върху това, господин Картрайт. В края на краищата жена ви е нелегална имигрантка
— Задръж, остави го да отговори — пошушна продуцентът — Ако прекъснем точно сега, четвърт милион души ще хукнат да ни звънят по телефона, за да ни питат какво е отговорил Картрайт. Дайте го в близък план.
Флечър беше сред този четвърт милион души, които зачакаха отговора на Нат, а камерата показа Елиот, който гледаше озадачено.
— Ах, мръсникът му с мръсник — изруга Флечър, — знаел си, че ще го питат това!
Камерата показа отново Нат, който обаче продължи да се озърта недоумяващо.
— Не съм ли прав, когато твърдя, че жена ви е влязла в страната нелегално? — не се даваше непознатият на втория ред.
— Жена ми преподава статистика в Университета на щат Кънектикът — отвърна Нат, като се постара да не проличи, че гласът му трепери.
Анскот се заслуша какво му обяснява в слушалката продуцентът — времето на предаването вече беше изтекло.
— Не казвай нищо, само изчаквай — рече той. — Ако стане скучно, ще пусна надписите.
Анскот кимна едва доловимо към апаратната.
— Дори и да е така, господин Картрайт — продължи мъжът на втория ред, — майка й Су Кай Пен е проникнала в Щатите с фалшиви документи и е твърдяла, че е омъжена за американски офицер, който всъщност е загинал за страната си няколко месеца преди датата, посочена в брачното свидетелство.
Нат не отговори нищо.
Флечър също мълчеше, докато гледаше как го разпъват на кръст.
— Щом не желаете да отговорите на въпроса ми, господин Картрайт, може би ще потвърдите, че във въпросното брачно свидетелство тъща ви се е представила за шивачка. Преди обаче да се озове в Щатите, тя е проституирала по улиците на Сеул и един дявол знае кой е баща на жена ви.
— Пускайте надписите — нареди продуцентът. — Просрочихме много времето, започват „Спасители на плажа“, но не изключвайте камерите. Можем да подберем нещичко за късните новини.
Още щом върху един от мониторите в студиото се появиха надписите, мъжът, задал въпроса, стана и побърза да излезе. Нат погледна жена си, която седеше на третия ред. Беше пребледняла и трепереше.
— Приключихме — оповести продуцентът. Елиот се извърна към водещия и му се тросна:
— Какъв срам, трябваше да го спрете много по-рано. — Извърна се към Нат и допълни: — Повярвайте, нямах и представа, че…
— Лъжец! — подвикна Нат.
— Дръжте го в кадър — нареди режисьорът на първия оператор. — Не изключвайте камерите, снимайте всичко наред.
— За какво намеквате? — попита Елиот.
— Че сте инсценирали всичко това. Дори не сте си направили труда да наемете друг човек — този беше същият, който преди около половин месец ме попита за търговския център в Седър Уд. Но ще ви кажа едно, Елиот — подвикна той и заби показалец в гърдите му, — въпреки всичко ще ви убия, така да знаете.
Нат излезе с гръм и трясък от студиото и отиде при Су Лин, която го чакаше отвън.
— Ела, цветенце, ще те заведа у дома. Прегърна я, при тях след миг дойде и Том.
— Извинявай, Нат, но ще те попитам има ли някаква истина в дивотиите, които ти надрънкаха?
— Всичко е вярно — потвърди Нат — и още преди да си ме попитал, ще ти кажа, че знам, откакто сме женени.
— Заведи Су Лин у дома и прави, каквото ще правиш, но само не разговаряй с журналистите — посъветва го приятелят му.
— Не се притеснявай — рече Нат. — Можеш да пуснеш изявление от мое име, че се оттеглям от надпреварата. Няма да Допусна да чернят семейството ми.
— Не взимай прибързани решения, после може да съжаляваш — спря го Том. — Утре сутринта ще обсъдим какво да правим.
Нат хвана Су Лин за ръката, излезе от студиото и се отправи към паркинга.
— Успех! — провикна се един негов привърженик точно когато той отвори вратата на автомобила, за да се качи жена му.
Подкара като бесен, без да обръща внимание на възгласите. Погледна Су Лин, която блъскаше яростно с юмруче по светлинното табло. Свали ръка от волана и я премести върху бедрото на жена си.
— Обичам те и винаги ще те обичам — каза й Нат. — Каквото и да става, пак ще те обичам.
— Откъде ли е разбрал Елиот?
— Вероятно е наел частни детективи, които са ровичкали в миналото ми.
— И понеже не са изровили нищо за теб, са взели на мушка майка ми — прошепна Су Лин. Мълча дълго, накрая пророни: — Не искам да се отказваш, трябва да продължиш. Само така ще му натриеш носа на този негодник. — Нат не отговори и продължи да кара по вечерните улици. — Мъчно ми е само за Люк — промълви накрая жена му. — Ще го преживее тежко. Жалко, че Кати не остана още един ден.
— Аз ще имам грижата за Люк — увери я мъжът й. — А ти иди да доведеш майка си, нека спи у нас.
— Ще й звънна веднага щом се приберем — каза Су Лин. — Може пък да не е гледала предаването.
— Изключено — отсече Нат и зави по алеята към къщата, — тя ми е най-ревностната привърженица, не пропуска телевизионно предаване с мен.
Нат прегърна жена си през раменете и двамата тръгнаха към входната врата. Светеше само в стаята на Люк. Нат отключи и докато отваряше, каза:
— Ти звънни на майка си, а аз ще се кача да видя какво прави Люк.
Су Лин вдигна слушалката на телефонния апарат в антрето, а Нат тръгна бавно нагоре по стълбите — опитваше се да си събере мислите. Знаеше, че синът му очаква искрен отговор на всички въпроси. Почука тихо на вратата му. Отговор нямаше, затова Нат почука пак с думите:
— Може ли да вляза, Люк?
Отново никакъв отговор. Той открехна вратата и надзърна вътре, но Люк го нямаше в леглото, дрехите му не бяха сгънати и сложени на стола. Първото, което хрумна на Нат, бе, че момчето е отишло при баба си. Угаси лампата и заслуша как Су Лин говори с майка си. Тъкмо понечи да слезе долу при нея, когато забеляза, че Люк е забравил лампата в банята. Реши да я угаси.
Прекоси стаята и побутна вратата. Вцепенен, загледа сина си. Сетне се свлече на колене — нямаше сили да погледне още веднъж, макар и да знаеше, че ще се наложи да свали увисналото тяло на момчето, та то да не е последният спомен, който Су Лин ще запази от единственото им дете.
Ани вдигна телефонната слушалка и заслуша.
— Търси те Чарли от „Курант“ — каза тя и подаде слушалката.
— Гледа ли дебатите? — попита веднага редакторът на политическия отдел.
— Не, не съм — подсмихна се Флечър. — Ние с Ани никога не пропускаме сапунения сериал.
— Да де, защо ли изобщо питам! Ще кажеш ли нещо по повод на това, че жената на съперника ти е нелегална имигрантка, а майка й е проститутка?
— Да, според мен Дейвид Анскот трябваше да прекъсне онзи тип, задал въпроса. Още от самото начало личеше, че всичко е нагласено.
