Докато си проправяха през навалицата път към чакащия автомобил, Нат отново се изуми колко много хора напират да му стиснат ръката. Том им каза да вървят по-бавно, спомнил си, че тези кадри ще бъдат излъчени в обедните новини. Нат поговори с всеки, отнесъл се доброжелателно с него, но така и не се сети какво да отговори на един мъж, който възкликна:
— Радвам се, че сте го убили това леке.
— Право към вас ли да карам? — попита Том, докато пъплеше през блъсканицата.
— А, не, дай да отскочим до банката и да обсъдим нещата — предложи Нат.
Спряха само веднъж, за да купят първото издание на „Курант“ — бяха чули как едно вестникарче крещи:
— Картрайт обвинен в убийство.
Том прояви интерес единствено към проучването на общественото мнение, резултатите от което бяха поместени на втора страница: сега Нат водеше с цели двайсет пункта пред Елиот.
— А на друг въпрос избирателите отговарят, че не бива да се отказваш — отбеляза Том, сетне продължи да чете.
По едно време вдигна рязко очи от вестника, но не каза нищо.
— Какво има? — попита Су Лин.
— Седем на сто са казали, че ако си ги помолел, и те на драго сърце са щели да убият Елиот.
Пред банката ги причакваше поредната тумба репортери и оператори, натъкнали се на същото ледено мълчание. Секретарката на Том ги пресрещна в коридора и съобщи, че избирателната активност на първичните избори е необичайно висока за този час на деня: републиканците очевидно искаха да се знае какво е мнението им.
Насядаха в заседателната зала и първото, което Нат каза, бе:
— Каквито и да са резултатите, партията вероятно очаква да се откажа и при тези обстоятелства ми се струва, че това е най-доброто, което мога да направя.
— Защо не оставиш да решат избирателите? — намеси се Су Лин. — Ако повечето те подкрепят, продължи да се бориш, така ще убедиш съдебните заседатели, че си невинен.
— И аз съм на това мнение — каза Том. — Кого друг да издигне партията, Барбара Хънтър ли? Дай да спестим на електората поне това.
— А вие, Джими, какво мислите? Все пак сте мой адвокат.
— По този въпрос не мога да ви дам безпристрастно становище — призна си той. — Както ви е известно, кандидатът на демократите ми е най-добрият приятел, но ако трябваше да съветвам него при същите обстоятелства и знаех, че е невинен, щях да му кажа да не се предава и да им натрие носовете на тия негодници.
— Все пак е възможно да изберат и мъртвец, тогава само Господ Бог знае какво ще се случи.
— Името му ще си остане върху бюлетината и ако избирателите гласуват за него, партията вероятно ще покани някого, който да го представлява — напомни Том.
— Сериозно ли говориш? — учуди се Нат.
— Повече от сериозно. Твърде често се спират на съпругата на кандидата и мен ако питаш, Ребека Елиот веднага ще се възползва от случая.
— Ако вас ви осъдят — допълни Джими, — тя със сигурност може да разчита, че хората ще гласуват за нея от състрадание.
— По-важното е дали можете да ми предложите адвокат, който да ме защитава в съда — напомни Нат.
— Не един, а цели четирима — отвърна Джими, след което извади от чантата си дебела папка. Отвори я. — Двама от Ню Йорк, и двамата са ми препоръчани от Логан Фицджералд, един от Чикаго, работил е по „Уотъргейт“, и четвъртият е от Далас. От десет години е губил само едно дело, и то защото убийството, извършено от клиента му, е било заснето с видеокамера. Днес смятам да се свържа по телефона и с четиримата, за да разбера дали са свободни. Около делото ще се вдигне голям шум, предполагам, че и четиримата ще се постараят да се освободят.
— А в Кънектикът няма ли адвокати, достойни да влязат в списъка? — попита Том. — Ако защитникът е от нашия щат, съдебните заседатели ще се вслушат по-внимателно в пледоарията му.
— Съгласен съм — рече Джими, — но единственият човек от същия калибър е прекалено зает.
— Кой? — поинтересува се Нат.
— Кандидатът на демократите за губернатор.
Нат се усмихна за пръв път.
— В такъв случай избирам него.
— Но точно сега той провежда предизборна кампания.
— Ако случайно не сте забелязали, това важи с пълна сила и за обвиняемия — напомни Нат, — пък и да не забравяме, изборите са след цели девет месеца. Ако случайно се окаже, че той ще се състезава с мен, тъкмо ще знае къде се намирам във всеки момент.
— Но… — повтори Джими.
— Предайте на господин Флечър Давънпорт, че ако се преборя за кандидат на републиканците, държа той да ме защитава в съда, и не разговаряйте с никого, докато Давънпорт не ми откаже. Ако онова, което съм чувал за него, е вярно, съм повече от сигурен, че ще се съгласи да ми бъде адвокат в това дело.
— Добре, щом настоявате, господин Картрайт.
— Да, настоявам — повтори Нат.
В осем вечерта, когато първичните избори приключиха, Нат спеше в колата на Том, който го караше към къщи. Шефът на предизборния му щаб реши да го остави да си почине. Нат не помнеше нищо друго, освен че, когато се е събудил, е видял до себе си на леглото Су Лин. Първата му мисъл беше за Люк. Жена му го погледна съсредоточено и му стисна ръката.
— Не — прошепна тя.
— Какво „не“? — учуди се Нат.
— Виждам по очите ти, скъпи, че се питаш дали искам да се откажеш, за да погребем както трябва Люк, и отговорът ми е „не“.
— Но първо трябва да се заемем с погребението, а после да се подготвим за процеса, да не говорим пък за самия процес.
— Да не говорим освен това за безкрайните часове, когато ще живееш само с черни мисли и ще ти бъде непоносимо трудно, ето защо отговорът ми пак е „не“.
— Неразумно е да очакваме, че съдебните заседатели няма да повярват на покрусената вдовица, която на всичкото отгоре се кълне, че е видяла с очите си убийството на своя съпруг.
— То оставаше да не го е видяла с очите си! — възкликна Су Лин. — Нали именно тя му е теглила куршума.
Телефонът върху нощното й шкафче иззвъня. Тя вдигна и заслуша внимателно, после си записа върху тефтерчето до апарата две цифри.
— Благодаря — каза Су Лин. — Ще му предам.
— Ще му предадеш какво? — попита Нат.
Тя откъсна листчето и го подаде на мъжа си.
— Обади се Том. За да ти съобщи резултатите от първичните избори.
Върху листчето беше написала само числата „69/31“.
— Кой все пак ги е получил тия шейсет и девет? — възкликна Нат.
— Следващият губернатор на Кънектикът — отвърна Су Лин.
По молба на директора господин Хендерсън опелото на Люк бе отслужено в параклиса към училище „Тафт“. Той обясни, че много от учениците искали да присъстват. Чак след смъртта на сина си Нат и Су Лин
