Началникът на полицията разреши на Нат да се обади само на един човек — Том, който, макар и да бе три след полунощ, още будуваше.
— Ще събудя Джими Гейтс и идвам веднага в участъка. Тъкмо бяха приключили с взимането на отпечатъците, и Том дойде заедно с адвоката.
— Нали го помниш Джими, беше наш консултант, когато се сляхме с „Феърчайлд“ — каза той.
— Да, помня го — потвърди Нат и продължи да бърше ръцете си — беше ги измил, за да се махне мастилото по пръстите му.
— Разговарях с началника — уточни Джими, — не възразява да ви пусне, но утре в десет сутринта трябва да се явите в съда, за да ви предявят обвинение. Ще поискам да ви пуснат под гаранция, не виждам причина да откажат.
— Благодаря — рече безизразно Нат. — Нали помните, Джими, преди да започнем да изкупуваме акциите на „Феърчайлд“, ви помолих да ми намерите най-добрия адвокат по търговско право, който да ни представлява.
— Да, помня — потвърди другият мъж — и вие винаги сте подчертавали, че Логан Фицджералд се е справил блестящо.
— Повече от блестящо — промълви тихо Нат, — сега обаче искам да ми намерите най-добрия адвокат по наказателно право.
— Утре, когато се срещнем, ще ви дам две-три имена — да си изберете. В Чикаго има едно момче, което наистина е невероятно, дано само не е заето — рече Джими точно когато при тях дойде шефът на полицията.
— Господин Картрайт, може ли едно от момчетата да ви откара вкъщи?
— Не, благодаря, господин Кълвър, много мило от ваша страна, но аз ще откарам кандидата — намеси се Том.
— Вече казваш „кандидата“ едва ли не по инерция, сякаш това е малкото ми име — отбеляза Нат.
Докато се връщаха, той разказа на приятеля си какво точно се е случило у Елиот.
— Излиза, че в крайна сметка трябва да решат на кого да повярват, на теб или на нея — рече Том, докато спираше пред къщата на Нат.
— Да, и се опасявам, че моят разказ, макар и да отговаря на истината, ще бъде по-неубедителен от нейния.
— Хайде да го обсъдим утре сутринта — предложи другият мъж. — А сега се опитай да поспиш.
— Вече е утре сутринта — напомни Нат, загледан в първите слънчеви лъчи, прокраднали се по моравата.
Су Лин стоеше на отворената врата.
— Повярваха ли изобщо?…
Нат й обясни какво е станало в полицейския участък и жена му възкликна.
— Жалко!
— Какво „жалко“? — не я разбра той.
— Че не си го убил.
Нат се качи направо горе, мина през спалнята и влезе в банята. Смъкна дрехите си и ги напъха в найлонов плик. Смяташе да ги хвърли, та да не му напомнят за този ужасен ден. Застана под душа, който го зашиба с ледени струйки. Сложи си други дрехи и отиде при жена си в кухнята. На стената бе закачена програмата му за деня на изборите — в нея не се споменаваше, че трябва да се яви пред съда по обвинение в убийство.
Том се появи в девет. Съобщи, че изборите вървят бързо, така, сякаш в живота на Нат не се е случило нищо.
— Веднага след телевизионните дебати са направили проучване на общественото мнение — обясни той на приятеля си, — според него водиш с шейсет и три пункта, Елиот е събрал трийсет и седем.
— Но това е било, преди да ме задържат за убийството на втория кандидат — напомни Нат.
— Няма да се учудя, ако след като се разчуе, пунктовете ти скочат на цели седемдесет и три — отвърна другият мъж.
Никой не се засмя.
Том се постара да насочи вниманието към предизборната кампания, та да не мислят за Люк. Не се получи. Той погледна към часовника в кухнята.
— Време е да тръгваме — подкани той приятеля си, който се обърна и прегърна Су Лин.
— Не, идвам с теб — спря го тя. — Нат може и да не го е убил, но ако ми беше паднало на мен, щях да го направя.
— Аз също — промълви тихо Том, — нека обаче ви предупредя: когато стигнем в съда, там ще гъмжи от репортери. Правете се на ударени и си трайте — каквото и да кажете, утре ще се появи по първите страници на вестниците.
Докато излизаха от къщата, ги пресрещнаха цяла сюрия журналисти и три снимачни екипа, които обаче само ги изгледаха как се качват в автомобила. Том подкара през града, а Нат и Су Лин се хванаха за ръце — така и не забелязваха, че който ги види, им маха за поздрав. Когато след петнайсетина минути бяха пред стълбите на съда, Нат се изправи пред най-многолюдната тълпа, която бе виждал от началото на предизборната кампания.
Шефът на полицията явно беше очаквал да има стълпотворение, защото бе пратил двайсет униформени ченгета, които изтласкаха множеството, за да сторят път на Нат и придружаващите го. Но не се получи: оказа се, че двайсетината полицаи не са достатъчни, за да озаптят фотографите и репортерите, които крещяха един през друг, блъскаха Нат и Су Лин и не ги оставяха да се качат по стъпалата. Тикаха в лицето на Нат микрофони, обсипваха го от всички посоки с въпроси.
— Вие ли убихте Ралф Елиот? — подвикна един от журналистите.
— Ще се откажете ли от участие в изборите? — не остана по-назад друг и поднесе микрофон.
— Майка ви наистина ли е била проститутка, госпожо Картрайт?
— Смятате ли, Нат, че още можете да победите?
— Ребека Елиот била ли ви е любовница?
— Какви, господин Картрайт, бяха последните думи на Елиот?
Най-сетне минаха през летящата врата и видяха, че Джими Гейтс стои в дъното и ги чака. Той отведе Нат на скамейката пред съдебната зала и му съобщи какъв точно е редът.
— Заседанието ще продължи най-много пет минути — обясни адвокатът. — Ще се представите, после ще изслушате обвинението и ще заявите, че сте невинен. След това ще подам искане да ви пуснат под гаранция. Щатската прокуратура е определила петдесет хиляди долара гаранция и аз не възразих. След като подпишете документите, ще ви пуснат и няма да ви се налага да идвате в съда, докато не насрочат делото.
— А според вас кога ще стане това?
— Обикновено всичко трае около половин година, аз обаче настоях да ускорят нещата заради наближаващите избори.
Нат се възхити от професионалния подход на Джими и си спомни, че освен всичко останало той е и пръв приятел на Флечър Давънпорт. Но се надяваше, че като всеки добър адвокат и той знае какво е „да си държиш езика зад зъбите“. Джими си погледна часовника.
— Трябва да влизаме, не бива да допускаме съдията да ни чака.
Нат влезе в препълнената съдебна зала и заедно с Том мина по пътеката в средата. Беше изненадан, че мнозина протягат ръка да се здрависат с него и дори му пожелават успех — имаше чувството, че е не в съд, а на предизборно събрание. Когато стигнаха в предната част на залата, Джими отвори вратичката, отделяща съдиите, прокурорите и подсъдимите от хората, дошли да позяпат. После отведе Нат на масата вляво и му каза да седне, след което се разположи на стола до него. Докато чакаха съдията, Нат погледна към щатския прокурор Ричард Ебдън, човек, от когото винаги се бе възхищавал. Знаеше, че той може да е страховит противник — как ли Джими щеше да посъветва клиента си да се държи с него.
— Всички да станат прави. Съдията Дийкинс.
Всичко се разигра точно както бе предсказал Джими и след пет минути те вече бяха на улицата, където се изправиха пред същите репортери, задали същите въпроси, които пак си останаха без отговор.
