— Ще се опитам, госпожо Елиот, да не ви задържам повече от необходимото, все пак сте преминали през тежко изпитание — подхвана той благо-благо. — Въпреки това съм длъжен да ви задам един-два въпроса, защото клиентът ми е застрашен да бъде осъден на смърт само въз основа на вашите свидетелски показания.
— Да, разбира се — каза Ребека, докато бършеше последните сълзи — стараеше се да говори овладяно.
— Заявихте пред съда, госпожо Елиот, че сте имали със съпруга си много пълноценни отношения.
— Да, бяхме силно привързани един към друг.
— Така ли? — Флечър замълча отново. — И онази вечер не сте отишли на телевизионните дебати само защото господин Елиот ви е помолил да останете у дома и да си водите бележки за представянето му, които да обсъдите по-късно същата вечер.
— Да, точно така — потвърди свидетелката.
— Наистина много мило — отбеляза Флечър, — но съм озадачен, че предишния месец не сте придружили съпруга си на нито едно мероприятие, включено в предизборната му кампания. — Той отново замълча. — И през деня, и вечерно време.
— Как да не съм го придружавала! Придружавала съм го, сигурна съм в това — възрази Ребека. — Но при всички положения не забравяйте, че основната ми задача е да се грижа за дома и да облекчавам възможно най-много живота на Ралф, той все пак пътуваше постоянно заради предизборната кампания.
— Пазите ли онези бележки? Тя се поколеба.
— Не, след като ги прегледахме заедно с Ралф, му ги дадох.
— Споменахте пред съда, че сте имали отношение по някои от повдигнатите въпроси.
— Да.
— По кои по-точно, госпожо Елиот?
Ребека се подвоуми отново.
— Не помня. — Известно време жената мълча. — Все пак са минали доста месеци.
— Но това, госпожо Елиот, е единствената изява в цялата предизборна кампания, към която сте проявили интерес, човек би си помислил, че все пак помните поне един-два от въпросите, от които сте се интересували толкова живо. В края на краищата мъжът ви се е кандидатирал за губернатор и вие сте щели да станете, така да се каже, първа дама на щата.
— Да, не, а, да… струва ми се, че за здравеопазването.
— Я помислете отново, госпожо Елиот — призова Флечър, после се върна на мястото си и взе един от бележниците. — И аз проследих доста внимателно дебатите и бях донякъде изненадан, че изобщо не е станало дума за здравеопазване. Вероятно ще ми дадете друг отговор на последния ми въпрос — водил съм си най-подробни бележки за всичко, обсъждано по време на дебатите онази вечер.
— Възразявам, господин съдия. Защитникът на подсъдимия не присъства тук, за да дава свидетелски показания.
— Възражението се приема. Не се отклонявайте, господин адвокат.
— Има обаче едно нещо, към което определено сте проявили отношение, нали така, госпожо Елиот? — продължи Флечър. — Злостните нападки, които господин Картрайт е отправил към съпруга ви, когато е заявил по телевизията: „Въпреки всичко ще ви убия.“
— Да, беше ужасно да го каже, когато го гледаше целият свят.
— Да, госпожо Елиот, но точно там е работата, че целият свят не е гледал, инак все щях да го видя и аз. Картрайт го е заявил вече след края на предаването.
— Значи съпругът ми го е казал, докато сме вечеряли.
— Съмнявам се, госпожо Елиот. Подозирам, че дори не сте гледали предаването, точно както не сте присъствали и на никоя от предизборните срещи.
— Няма такова нещо, присъствала съм.
— В такъв случай може би ще посочите на съдебните заседатели мястото на някоя от срещите в дългата предизборна кампания на съпруга ви, на която сте били и вие.
— Нима очаквате да помня всички срещи! Та кампанията на Ралф започна преди повече от година!
— Ще ви бъда признателен, ако посочите само една — натърти адвокатът и се извърна към съдебните заседатели.
Ребека пак се разплака, този път обаче явно не бе улучила най-подходящия момент и не произведе нужното впечатление, пък и нямаше кой да й подаде носна кърпичка.
— А сега да се спрем на думите „Въпреки всичко ще ви убия“, изречени вече след края на телевизионното предаване вечерта преди първичните избори — каза Флечър, все така обърнат към съдебните заседатели. — Господин Картрайт не е казал „Ще ви убия“, което наистина щеше да бъде позорно за него, той всъщност е казал „Въпреки всичко ще ви убия“ и всички присъстващи са го изтълкували като нещо, свързано с изборите, насрочени за другия ден.
— Той уби мъжа ми! — извика госпожа Елиот — за пръв път повишаваше тон.
— Преди да стигнем до това кой е убил мъжа ви, госпожо Елиот, трябва да чуем отговорите на още няколко въпроса. Но първо разрешете да се върна на събитията от онази вечер. След като сте гледали телевизионно предаване, което не помните, и по време на вечеря сте обсъдили със съпруга си най-подробно въпроси, които не сте в състояние да посочите, вие сте си легнали, а мъжът ви се е върнал в кабинета си, за да довърши речта, която е смятал да държи след победата си на другия ден.
— Да, случи се точно това — натърти Ребека и погледна предизвикателно адвоката.
— Но според проучванията на общественото мнение противникът на съпруга ви е имал значителна преднина, защо господин Елиот ще си губи времето да пише реч, каквато вероятно е нямало да произнесе?
— Въпреки всичко беше убеден, че ще спечели първичните избори, особено след изблика на господин Картрайт и…
— И? — повтори Флечър, свидетелката обаче не продължи. — В такъв случай вие двамата с мъжа ви очевидно сте знаели нещо, за което ние, останалите, не сме имали и представа — подчерта Флечър. — Но по-нататък ще се върна и на това. Значи казвате, че сте си легнали някъде към полунощ.
— Да — потвърди още по-предизвикателно Ребека.
— И когато сте се събудили от изстрела, сте видели на часовника върху нощното шкафче колко е часът.
— Да, беше два и нещо след полунощ.
— Значи не си лягате с ръчния часовник?
— Не, заключвам всичките си накити в малкия сейф, който Ралф сложи в спалнята. Напоследък в квартала непрекъснато има обири.
— Колко далновидно от негова страна! И все още смятате, че ви е събудил първият изстрел, така ли?
— Да, сигурна съм.
— Колко време мина, госпожо Елиот, между първия и втория изстрел? — Ребека не отговори веднага. — Помислете добре, не бързайте, госпожо Елиот, не искам да допуснете грешка, която, както често става със свидетелските ви показания, после ще се наложи да поправяте.
— Възразявам, господин съдия, свидетелката не е…
— Да, да, господин Ебдън, възражението се приема. Последните думи да не се вписват в протокола — нареди съдията и след като се извърна към Флечър, повтори: — Не се отклонявайте, господин Давънпорт.
— Ще се постарая, господин съдия — обеща Флечър, но така и не свали поглед от съдебните заседатели — искаше да се увери, че това не се е изличило в паметта им. — Успяхте ли да обмислите отговора си, госпожо Елиот? — Той поизчака и повтори: — Колко време мина между първия и втория изстрел?
— Три, може би четири минути — отвърна жената. Флечър се усмихна на прокурора, върна се на мястото си и взе хронометъра, който прибра в джоба си.
— След като сте чули първия изстрел, госпожо Елиот, защо не се обадихте незабавно в полицията, защо сте изчакали Цели три-четири минути, докато чуете и втория?
