поръчахме да я увеличат, за да видим по-ясно подробностите. Господин съдия, бих искал да представя увеличената снимка като веществено доказателство.
— Възразявам, господин съдия — намеси се Ебдън, който отново бе скочил от мястото си. — Не сме имали възможност да се запознаем със снимката.
— Как така да не сте имали, господин Ебдън? Тя е заведена като веществено доказателство и вие разполагате от няколко седмици с нея — напомни му Краватс. — Възражението се отхвърля.
— Запознайте се, ако обичате, внимателно с фотографията — прикани Флечър, след като се отдалечи от госпожа Елиот и подаде на прокурора увеличено копие на снимката. Съдебният пристав предостави по едно и на съдебните заседатели. Адвокатът отново се извърна към Ребека. — Разкажете на съда какво виждате.
— На снимката се виждам аз, седя в антрето по пеньоар.
— Наистина е така, но какво носите на лявата си китка и около врата? — попита Флечър, след което се извърна към съдебните заседатели — всички те се бяха взрели съсредоточено в снимката.
Ребека пребледня като платно.
— Ако не ме лъжат очите, носите ръчния си часовник и перлен гердан — каза адвокатът в отговор на своя въпрос. — Помните ли? — Известно време той мълча. — Същите, които преди да си легнете, винаги заключвате в сейфа, понеже напоследък в квартала имало много обири. — Флечър погледна началника на полицейското управление Кълвър и детектив Петровски, седнали на първия ред. — Както ни напомни и детектив Петровски, именно дребните грешки издават аматьора. — Адвокатът се извърна, погледна Ребека право в лицето и добави: — Може и да сте забравили, госпожо Елиот, да си махнете часовника и гердана, но нека ви уверя, че едно не сте забравили да свалите — роклята. — Той се хвана за парапета пред местата на съдебните заседатели и изрече бавно и безизразно: — Съблекли сте роклята вече след като сте убили съпруга си.
Доста от присъстващите в съдебната зала наскачаха от местата си и трябваше съдията да въдвори ред с чукчето, та прокурорът да каже високо:
— Възразявам. Как носенето на часовник доказва, че госпожа Елиот е убила съпруга си?
— Съгласен съм с вас, господин Ебдън — отсъди Краватс и заяви вече на Флечър: — Твърдението ви, господин адвокат, е изсмукано от пръстите.
— В такъв случай, господин съдия, ще карам поред и ще обясня на прокурора какво точно е станало. — Краватс кимна. — Когато е отишъл у Елиот, господин Картрайт е чул, че той се кара с жена си. Почукал е, отворил му е Елиот, госпожа Елиот не се е виждала никъде. Готов съм да приема, че е изтичала на горния етаж, така че да подслушва какво си говорят двамата, без Картрайт да я вижда, но след първия изстрел отново е слязла долу в коридора и е чула кавгата между съпруга си и моя клиент. След три-четири минути господин Картрайт е излязъл най-спокойно от кабинета, подминал е госпожа Елиот в коридора и е отворил входната врата. Преди да излезе, се е обърнал към госпожа Елиот, затова и по-късно, когато е бил разпитан от полицията, е заявил, че тя е била облечена в синя рокля с дълбоко деколте и е носела перлена огърлица. Стига да се вгледат по-внимателно в снимката на свидетелката, съдебните заседатели ще забележат, че ако не ме лъжат очите, на нея тя е със същата огърлица, която носи и днес. — Ребека пипна перлите, а адвокатът продължи: — Но нека се осланяме не на показанията на моя клиент, а на вашите думи, госпожо Елиот. — Той разлисти папката с описанието на веществените доказателства и със стенограмите на разпитите и прочете: — „Изтичах в кабинета, видях, че мъжът ми се е свлякъл в ъгъла, и се обадих в полицията.“
— Точно така, обадих се на домашния телефон на началника на полицейското управление Кълвър, той вече го потвърди — прекъсна го Ребека.
— Но защо първо сте се обадили в полицията?
— Защото мъжът ми беше убит.
— Ала в показанията, които вие, госпожо Елиот, сте дали пред детектив Петровски броени мигове след смъртта на съпруга си, заявявате как сте видели, че Ралф се е свлякъл в ъгъла и от устата му тече кръв, и незабавно сте позвънили на началника на полицейското управление.
— Да, точно това и направих — кресна Ребека.
Флечър помълча, помълча и се обърна с лице към съдебните заседатели.
— Ако видя, че жена ми се е свлякла в ъгъла и от устата и тече кръв, първото, което ще направя, е да проверя дали тя е още жива и ако е жива, няма да се обаждам в полицията, а ще повикам линейка. А вие, госпожо Елиот, изобщо не сте повикали линейка. Защо? Защото вече сте знаели, че мъжът ви е мъртъв.
В залата отново стана шумно, репортерите, които не бяха чак толкова старомодни, че да владеят стенография, се мъчеха как ли не да запишат всяка дума.
— Госпожо Елиот — продължи Флечър, след като съдията спря да удря с чукчето, — разрешете да повторя онова, което сте изрекли само преди няколко месеца, на разпита при прокурора. — Адвокатът вдигна един от тефтерите върху масата пред мястото си и зачете: — „Изведнъж ме втресе и ми призля, имах чувството, че ще припадна. Излязох със сетни сили в коридора и се свлякох на пода.“ — Флечър метна бележника върху масата, впери поглед в свидетелката и каза: — Дори не сте си дали труда да проверите дали съпругът ви е жив, но и не се е налагало, нали, защото сте знаели, че е мъртъв — в края на краищата именно вие сте го убили.
— Защо тогава не са намерили по пеньоара следи от барут? — изкрещя Ребека, за да надвика чукчето, с което съдията се мъчеше да усмири присъстващите.
— Защото когато сте застреляли съпруга си, госпожо Елиот, вие сте била облечена не в пеньоар, а в синята рокля, с която същата вечер сте ходили на прием. Чак след като сте убили Ралф, сте изтичали горе, съблекли сте роклята и сте сложили нощница и пеньоар. Но за беда детектив Петровски е надул сирената, превишил е максимално разрешената скорост и само след шест минути е бил при вас, заради което ви се е наложило отново да изтичате на долния етаж, само дето сте забравили да си свалите ръчния часовник и перлената огърлица. И което е още по-лошо, не сте имали време да затворите входната врата. Ако, както твърдите, господин Картрайт наистина е убил съпруга ви и е избягал през вратата, първото, което сте щели да направите, е да се уверите, че тя е затворена, да не би Картрайт да се върне и да нарани и вас. Но какъвто е съзнателен и изпълнителен, детектив Петровски е дошъл прекалено бързо — самият той спомена, че се е изненадал, задето входната врата зее отворена. Аматьорите често пъти изпадат в паника и допускат елементарни грешки — повтори Флечър почти през шепот. — Защото истината е, че след като господин Картрайт ви е подминал в коридора, вие сте изтичали в кабинета, вдигнали сте пистолета и сте си дали сметка, че сега ви е паднал случай да се отървете от съпруга си, когото сте презирали от години. Изстрелът, който господин Картрайт е чул, докато се е отдалечавал от къщата, наистина е бил от куршума, убил мъжа ви, но спусъкът е бил натиснат не от господин Картрайт, а от вас. Единственото, което господин Картрайт е направил, е да ви даде съвършено алиби и изход от всичките ви проблеми. — Той замълча, обърна се с гръб към съдебните заседатели и добави: — Ако, преди да слезете долу, се бяхте сетили да си махнете ръчния часовник и перлите, ако бяхте затворили вратата и после бяхте повикали линейка, а не полиция, щяхте да извършите съвършеното убийство и моят клиент надали щеше да се размине със смъртната присъда.
— Не съм го убила аз.
— Кой тогава го е убил? Защото не го е направил господин Картрайт — той си е тръгнал малко преди втория изстрел. Сигурен съм, помните какво е заявил, когато началникът на полицейското управление е отишъл при него: „Когато си тръгнах, той още беше жив“, и между другото, господин Картрайт не е сметнал за нужно да съблича костюма, в който е бил облечен по-рано същата вечер.
Адвокатът отново се извърна към съдебните заседатели, всички те обаче се бяха вторачили в госпожа Елиот. Тя зарови лице в дланите си и прошепна:
— Не аз, а Ралф трябва да бъде изправен пред съд. Той си е виновен, че умря.
Колкото и да призоваваше съдия Краватс към тишина, мина доста време, докато успее да въведе ред. Флечър изчака в залата да се възцари пълна тишина и чак тогава изрече:
— Но това, госпожо Елиот, е невъзможно! — възкликна той. — Следовател Петровски сам изтъкна, че е доста трудно да си теглиш куршума от метър и половина разстояние.
— Ралф ме накара.
Ебдън скочи на крака, а присъстващите заповтаряха думите на Ребека.
