— О, тогава със сигурност шансовете ми ще скочат главоломно — прихна другото момче. Джими грабна една от възглавниците по канапето и я метна по него. — Всъщност ако наистина искаш да скрепиш победата ми, си предложи услугите на най-големия му съперник и оглави неговия предизборен щаб — допълни Флечър и хвана във въздуха възглавницата.
Лудориите им бяха прекъснати от бащата на Джими, който влезе при тях в стаята.
— Може ли за малко, Флечър?
— Разбира се, господине.
— Ела да си поприказваме в кабинета.
Флечър веднага стана и последва сенатора, който излезе от стаята. Погледна назад към Джими, той обаче само сви рамене. Флечър се притесни дали не е направил нещо.
— Седни, де — покани го Хари Гейтс и се разположи зад писалището. Помълча, помълча и добави: — Направи ми една услуга, Флечър.
— На ваше разположение съм, драги ми господине. Направо не знам как да ви се отплатя за всичко, което сте сторили за мен.
— Изпълни онова, за което се бяхме споразумели — отбеляза сенаторът. — От три години Джими е сред първенците на випуска, но ако не беше ти, и досега щеше да е сред двойкаджиите.
— Много мило от ваша страна, но…
— Такава е голата истина. Сега единственото, което искам, е синът ми да влезе в Йейлския университет.
— То и аз не съм много сигурен, че ще вляза, не знам как бих могъл да помогна на Джими.
Сенаторът не му обърна внимание.
— Политически пазарлъци, момчето ми.
— Не ви разбрах, господине.
— Ако оглавиш ученическия комитет, в което не се и съмнявам, първото, което трябва да направиш, е да посочиш свой заместник. — Флечър кимна. — А това със сигурност ще наклони везните, когато приемната комисия в Университета в Йейл решава кого да одобри за последните няколко места.
— Убедихте ме, поне при мен наклонихте везните.
— Благодаря ти, Флечър. Признателен съм ти, но не споменавай пред Джими какво сме си говорили.
Веднага щом се събуди на другата сутрин, Флечър отиде в съседната стая и приседна в края на леглото на своя приятел.
— Дано имаш основателна причина да ме будиш — рече момчето. — Тъкмо сънувах Дейзи Холингсуърт.
— Гладна кокошка просо сънува — засмя се Флечър. — Половината отбор по американски футбол е хлътнал до уши по нея.
— Та защо ме будиш?
— Реших да се кандидатирам за председател на ученическия съвет и не ми трябва шеф на предизборния щаб, който се излежава до обяд.
— Баща ми ли те убеди?
— Косвено. — Той замълча. — Кой според теб ще ми бъде основен съперник?
— Стив Роджърс — отвърна без колебание другото момче.
— Защо точно Стив?
— Защото се прави на голям отворко. Ще предложат него, само и само председател да не става прилежният зубрач. Нещо от сорта на Кенеди срещу Стивънсън.
— Нямах представа, че знаеш значението на думата „прилежен“.
— Без майтап, Флечър — рече Джими, после се претърколи и стана от леглото. — Ако искаш да победиш Роджърс, бъди готов на всичко, ще те изправят пред всякакви предизвикателства. Според мен трябва да започнем със закуска с баща ми — в началото на всяка избирателна кампания той задължително свиква своите помощници на закуска.
— Нима някой ще дръзне да ти се противопостави? — попита Даян Култър.
— Който и да ми се противопостави, ще го победя.
— А Нат Картрайт?
— От него не ме е страх, всички знаят, че е любимецът на директора и ако го изберат, ще му играе по гайдата. Така поне твърдят моите привърженици.
— Да не забравяме и как постъпи със сестра ми.
— Мислех, че е хвърлил око на теб. Не съм и подозирал, че познава Триша.
— Когато е дошъл да ме търси у нас, я е видял за пръв път, това обаче не му е попречило да й се нахвърли.
— Някой друг знае ли?
— Да, брат ми Дан. Заварил го в кухнята точно когато бъркал под полата на сестра ми. Триша се оплакала, че не е успяла да го спре.
— Виж ти! — Елиот замълча. — Как мислиш, брат ти ще ме подкрепи ли за председател на ученическия съвет?
— Да, но той надали ще ти помогне особено, все пак е в Принстън.
— Ще ми помогне, ще ми помогне, и още как! — възкликна Елиот. — Като начало…
— Кой е основният ми съперник? — поинтересува се Нат.
— Че кой друг освен Ралф Елиот! — възкликна Том. — Агитира за себе си още от началото на миналия срок.
— Но по правилник това е забранено.
— На Елиот не му пука за правилника и понеже знае, че теб те харесват много повече, няма да се спре пред нищо, за да те злепостави.
— Аз не участвам в такива мръсни игри…
— Значи трябва да приложим подхода на Кенеди.
— И какъв е той?
— Трябва да започнеш кампанията, като поканиш Елиот на дебати.
— Той няма да приеме за нищо на света.
— Значи ще спечелиш при всички положения. Ако Елиот се съгласи, ще го направиш за смях. Ако пък откаже, ще започнем да тръбим, че се е уплашил.
— И как да го поканя на дебати?
— Ще му пратиш писмо, копие от което ще залепиш на дъската за обяви.
— Да де, но не мога да го направя без разрешение от директора.
— Докато махнат писмото от дъската, повечето ученици ще са го прочели, а който не е успял, ще тръгне да разпитва какво е пишело в него.
— Дотогава обаче ще са ме отстранили от изборите.
— Няма такава опасност, директорът не иска да спечели Елиот.
— Загубих първата си кампания — заяви сенатор Гейтс, след като научи новината за Флечър, — затова трябва да се постараем да не повтаряш същите грешки. Като начало кой ръководи предизборния ти щаб?
